Днешната ботаническа градина съществува от 1955г. Част от общата и площт (194 декара) е защитена от закона. Мястото е чудесно както за любители, така и за експерти в областта на растенията. Голямото биоразнообразие и естествените екосистеми трябва да се видят от всеки.
Архитектурно-парковият комплекс „Двореца“ също се намира в „двора“ на ботаническата градина. В началото на ХХ век той е бил използван от Мария Александрина Виктория де Единбург (румънска кралица) като резиденция. Днес могат да се видят красивите градински тераси, зелените арки, стръмните стълби, множеството водни канали, големия водопад и т.н.
.
История
На 28 юни 1913 година, Румъния напада България и армията и превзема българските територии до Балчик и Тутракан. Според ньойския мирен договор, страната ни губи част от територията си. След това много румънски аристократи закупуват земи около Балчик и той се превръща в културно средище. В града е прекаран ток. През 1940г. България възвръща своите земи, заедно с построения дворцов комплекс.
Първоначалният парк е превърнат в градина, след като през 1955г. се поема от Софийския Университет. Отворен е за посетители, а през 2005г. е улеснен достъпа за хора с увреждания. Има специални табели, предназначени за незрящи, които са написани с брайлово писмо.
Растения
В ботаническата градина има над 3000 вида растения от цял свят, между които субтропични и тропични екзоти. Там се намират около 370 етикирани растения, храсти и дървета. През топлите месеци в годината се прави експозиция на открито от сукуленти (някои от тях цъфтят през 100 години) и кактуси, които са над 600 вида. Целогодишно те могат да се наблюдават в закрито помещение. Има и зимоустойчиви кактуси, които привличат вниманието на посетителите. Сред дърветата присъстват много редки видове като бонбонено дърво, каучуково дърво, древно гинко, книжно дърво, лирово дърво, метасеквоя (това дърво е смятано за изчезнал вид, докато не било открито живо от академик Николай Стоянов при експедиция в Китай) и т.н. Цветята в градината са оформени много красиво. Сред тях могат да се видят както летни, така и защитени видове, папрати, лиани, вечнозелени храсти и др. В градината има красиви водни лилии и магнолии. Входът е аранжиран по великолепен начин с едногодишни растения. В розариума могат да се видят различни видове хибридни рози с очарователен аромат. Ботаническата градина е красива през всички сезони на годината.
Мария
Мария има връзка с английската кралица Виктория. По бащина линия тя е нейна внучка. Баща и бил сдържан човек, който харесвал лова. Майка и била по-разкрепостена. Непрестанно устройвала тържества и разказвала смешни истории. Мария често казвала, че руските и роднини са много по-весели от английските, които са скучни и студени. В резиденцията, кралицата идвала предимно сама. Обичала да пише стихове и да рисува.
Дворецът
През 1921г, Балчик е бил румънско владение. Румънската кралица (47 годишна по онова време) се влюбва в мястото, докато обикаля със съпруга си княз Сатмаре. Тя го кръщава с името Тихо гнездо (Тенха юва) и решава да го превърне в лятна резиденция за себе си и своето семейство. Една от първите постройки е вилата „Tenha Yuvah” (уедиено гнездо). През останалите години са построени още вили, вътрешни дворове, нимфеум, православен параклис, възрожденса къща, чешми и т.н.
Дворецът е построен в от 1924г. до 1927г. в непосредствена близост до морския бряг. Той е на 3 етажа и има кула, която прилича на минаре на джамия. Негови архитекти са италианците Америго и Августино. Спиращите дъха паркове са създадени от Жун Жани (швейцарец), който не успява да ги довърши, защото умира през 1937г. Работата му е продължена от Гутман (швейцарец с еврейски корени). Много от местните жители са помагали в създаването на това удивително място, като са работили безплатно.
Интересно е да се отбележи, че в двореца се преплитат различни религии и традиции. Наблюдават се готически, старобългарски, мавритански и ориенталски елементи. Има много митични персонажи и религиозни сюжети. На места са поставени големи кръстове от манастирските гробища в Молдова. Върху тях има надписи на черковнославянски. Византийският православен параклис, дворът в мавритански стил, колонадите и митологичните същества върху чешмите предизвикват голям интерес. Големите делви са докарани от Мароко (смята се, че са купени от кралицата на Испанско Мароко, като някои са още от времето на римляните), а мраморният трон е от Флоренция.
На пръв поглед всичко изглежда като една абсурдна смесица от различни религии, но всъщност за това има логична причина. Мария е била поклонничка на Бахауллла (персиец), чието учение е проповядвало единство на Бога и единство на всички религии, изповядвани от хората.
На мястото са изградени красиви паркове, градини и тераси. Водата от изворите „Чатал чешма“ и „Бял кладенец“ е кристалночиста. Когато човек се разхожда покрай водните лабиринти и преминава през големите железни порти, разбира защо румънската кралица е харесала това място.
Градината на Аллах, моста на въздишките, римската баня и големите водопади, превръщат градината в невероятно място, което позволява на човек да се отърси от ежедневните си грижи и проблеми.
Кралицата умира на 18.07.1938г. в Румъния. Сърцето и било поставено в златно ковчеже и съхранявано в параклиса „Света Богородица“, който се намира в градината. Такова било нейното предсмъртно желание. Въпреки това, след две години България си възвръща територията Южна Добруджа, при което местността става отново българска. Тогава ковчежето е върнато в Румъния.
Легенди
Съществува вярване, че през 30-те години на XX век, Мария е получила двойка тюлени за подарък. Те живеели в специално заградена територия до брега, но след това кралицата ги пуснала на свобода. Тюлените създали потомство, което обитава подводните пещери в Тюленово.
Хората разказват, че българския принц Кирил се влюбил в Мария. Други смятат, че тя е обикнала турски паша, който бил много красив и спечелил сърцето и, като спасил Юлияна (нейната дъщеря) от удавяне в морето.
За пушалнята на кралицата също има легенди. Това било нейното любимо място, където имало басейн, стъклени витражи и плюшени възглавници. Там Мария опушвала гостите си с опиум, криела се е зад витражите и ги подслушвала, защото по онова време никой не смеел да изрече истината на глас.
