музика България : (Теми) добавена: 04 Септември 2014 автор: Георги Събев
Римите са важни. Колкото и да продължава да бъде отричано от поп културата, рап музиката, и по-конкретно плетенето на рими върху ритъм, си остава една от най-разпространените и възвишени форми на модерна поезия. Екипът на списание Еталон никога не е криел своето пристрастие към истинските лирицисти, затова създадохме рубрика, която да се фокусира изцяло върху техните способности. От днес нататък, поредицата ще ви бъде по-позната под името Римов ключ и чрез нея ще имате възможност да вникнете в концепциите зад някои от най-заплетените рими на родните ни емсита, благодарение на информация директно от извора.
За първото издание на рубриката ни се отправяме директно към върха на хранителната верига на лирицистите в България. Сред малцината там намираме Жлъч от столичния колектив So Called Crew, който бе така любезен и отзивчив да поведе хорото. Подбрахме 5 сегмента от негови куплети, които смятаме, че заслужават специално внимание.
Без да губим повече време в обяснения ви поднасяме Жлъч. Без редакция. Нецензуриран. Точно каквото е и неговото творчество.
Из „Мотивационно писмо“
Крайно разочарован съм че трябва да ви прелитам над главите като Нейт Робинсън Ще разберете после що е то дето е тихо и мирише, момчета и не, не е гробница
Жлъч: Класическа пънчара за това как съм нива над раперите (Нейт Робинсън е 1.75-метров играч от NBA, който прескача двуметрови изроди), а дори не ми се занимава (крайно разочарован по тоя случай). Но все пак сера отгоре им (тихо и мирише), без да се усетят („ще разберете после що е то“ и елемента с гатанката).
Из „Ефир 2″
А няма да се промениме много ясно Дядо сега е прав наобратно, Ние сме народа на едно пиянство Бих искал само да го имаш предвид, За да не станем жертви на собствения си тертип
Жлъч: Въпросният „Дядо“ е Вазов. В знаменитата глава от Под Игото, „Пиянството на един народ“, имаме илюстрация на идеите, които водят до революция. Сега е обратното: всичко води до примирение с жалкия ни начин на живот, особено информационния поток. Сега пиянството е по-голямо от нас. Изгледите за промяна в настоящето не са толкова лоши, но в манталитета са нулеви – българите винаги се вдигат в последния момент, а преди това са конформни и лениви. Хубаво е всеки ракиен партизанин да го има предвид, преди да говори глупости.
Просто сме такива.
Из „ВГЗ“ с Явката ДЛГ
Свирепия флоу дето те залепя за стола, Много лесно от Силвестър Сталоун Ставаш на Грета Гарбо
Жлъч: “Като почнем да редим, ставаш беззащитен и чувствителен (направо женствен), в шок, потене и ужас”, един вид, батски.
Из „Сив герой“ като Разскрит с Атила
Ръце протегнал към небесата цял свят, но късно е Тук някои са си посяли главите Но са си пожънали пръстите
Жлъч: Протегнатите ръце са софийските панели, заедно с всички мънички човечета вътре, които мечтаят за свобода, но са изпуснали влака отдавна. Опитали са да достигнат нещо по-велико, като са вложили и рискували (посяли) главите си, за да може накрая да останат с накълцани пръсти (робски, кански труд). За съжаление, тая тегоба ми се струва същата, както и когато бях на 18 и писах тея редове.
Из „Ци х 2″
Пушиме мара от лошата Къпеме малката ти сестричка в кокоша кръв Пентаграми, Brujeria, Burzum Трудно ми преглъщат чувството за хумор, С узо
Жлъч: „Цици“ е малък манифест на крайните рими. Този ред създава приятната атмосфера на импровизиран сатанински ритуал, в който малката ти сестричка не е в много изгодна позиция.
За незапознатите, Brujeria и Burzum са death/black метъл класици. Чичо Гугъл ще ви отведе на прекрасно място, ако го попитате за тези симпатяги.
Ама нема се стегаш, удари нещо по-твърдо и преглътни шегичката, защото те чакат много още такива от специално тоя рапер Жлъджа. Айде със здраве.
За най-новото около Жлъч следете
фен страницата му във Facebook,
фен страницата на So Called Crew във Facebook,
профила му в SoundCloud,
и разбира се, списание Еталон.
