Добре дошли в „Храмът на уискито“. Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Wild Turkey 8y 101 proof

 Вечерта на 12.04. бе паметна и ще остане за дълго в съзнанието ми – първо, защото на следващия ден се случи нещо, което обърна живота ми в коренно различна посока, и второ, защото имах удоволствието да се докосна до бърбъна Wild Turkey 8y 101 proof. Марката „Wild Turkey“ е сравнително непозната на нашия пазар и бива подценявана с оглед ниската цена, на която може да откриете част от продуктите от портофолиото ѝ, но всъщност е световно значимо име сред ценителите на бърбъна.

 Дестилерията е ситуирана в Лоурънсбърг, Кентъки. Историята на бранда се свързва с братята Рипи, които през 1869г., отворили своя дестилерия в Лоурънсбърг. Уискито, което произвеждали не носело познатото ни име. Течността в бутилката е кръстена „Wild Turkey“ през 1940г., след един лов на диви пуйки, при който близки на шефа на компанията били почерпени с уискито /шефът го ползвал като продукт, с който черпел близки приятели и сродни души/. Директорът Макарти получил вест от един от участващите в лова, който нахално си поискал глътка, бутилка или две от „онова уиски, с дивите пуйки“. И тогава Макарти бил сполетян от идеята да обозначи бърбъна със споменато вече име, което виждаме по етикетите. 

 За първи път пробвах Wild Turkey 81 proof преди месеци и ми направи изключително впечатление. Бях изненадан от силата на аромата и пикантния вкус, дължащ се на завидното количество ръж. Воден от спомена за него реших да дегустирам по-силното, 50 % уиски, на осемгодишна възраст. И ето на какво се натъкнах … Цветът в бутилката е махагонов. Ароматът без вода: комплексен, дървен, сладникав, пиперлив и флорален. При добавяне на няколко капки вода се долавя мирис на горена захар, череша/ вишна и задължителната ванилия. Вкусът без вода е плътен, мазен, пикантен, приятно парещ по езика и устната кухина. С вода отключих вкус на бонбони пияни вишни и нотка шоколад, съчетан с пикантността, дължаща се на високото съдържание на ръж. Финалът е продължителен и сгряващ. Усетих нотки на ядки /лешник или бадеми/, масло, маслен домашен сладкиш и череша. В обобщение: Wild Turkey 8y 101 proof е изключително, приятно, силно, но едновременно с това и пивко питие, което ще прилегне на мнозина и аз задължително ще продължа контактите си с него /надявам се да имам възможността да пробвам и Wild Turkey Rare Breed barrel proof, считан за един от най-добрите бърбъни в света/. Оценка: 5,3/6. Цена: около 40 лв.

The Wild turkey – Wild Turkey 8y 101 proof
 The evening of 12.04. was memorable and will remain in my mind for a long time – firstly, because something happened on the next day that turned my life in a completely different direction and secondly, because I had the pleasure to get in touch with „Wild Turkey 8y 101 proof“ bourbon. The brand „Wild Turkey“ is relatively unknown to our market and being often underestimated, because of the low price at which you can find some of its products, but actually it is globally significant name among bourbon connoisseurs.
The distillery is located in Lawrenceburg, Kentucky. The story of the brand is related with the Ripy brothers which in 1869 opened their distillery in Lawrenceburg. The whiskey, that they were making, hadn’t worn the name we know. The liquid in the bottle is named „Wild Turkey“ in 1940, after a hunt of wild turkeys in which relatives of the head of the company were regaled with the whiskey / the boss has used it only for good friends and soulmates /. McCarthy, the executive at the company, received a message from one of the participants in the hunt, who insolently asked for sip, a bottle or two of „that whiskey, with the wild turkeys“. Then McCarthy has been stricken by the idea to denote the bourbon with the name already mentioned, the same we see on the labels.
A month ago, I tried „Wild Turkey 81 proof“ for the first time and it made me great impression. I was surprised by the strength of the aroma and spicy taste, result of the enviable amount of rye. Driven by the memory of it I decided to taste the stronger, 50% whiskey, eight year old. And here’s what I came upon … The color in the bottle is mahogany. The aroma without water: complex, woody, sweetish, peppery and floral. After adding a few drops of water, can be caught the aroma of burnt sugar, cherry/ morello cherry and the indispensable vanilla. The taste without water is dense, oily, spicy, pleasantly stinging on the tongue and mouth. With water I unlocked the taste of „drunken cherries“ candy and a hint of chocolate, combined with the spiciness from the high content of rye. The finish is long and warming. I caught notes of nuts / hazelnut or almond /, butter, homemade butter cake and cherry. In summary: „Wild Turkey 8y 101 proof“ is very nice, strong, but at the same time palatable drink which will pleases many and I will definitely continue to keep in touch with it / I hope to have the opportunity to taste and „Wild Turkey Rare Breed barrel proof“, considered as one of the best bourbons in the world /. Assessment: 5,3/6. Price: about 40 lv.

Bushmills single malt whiskey 10y

 Днес съм на ирландска вълна /може би и поради влажното и мъгливо време/ и след неуспеха с Connemara реших да се подложа на още един експеримент – този път с продукт на Bushmills.

 „The Old Bushmills Distillery“ е дестилерия в селцето Bushmills, графство Антрим, Северна Ирландия, в което по статистически данни живеят не повече от две хиляди души.

 Тя е собственост и се управлява от компанията „Diageo“, и е популярна туристическа атракция, с около 120 000 посетители годишно. Лиценз за дестилация в района е била предоставена на сър Томас Филипс през 1608 от крал Джеймс I, и поради това годината „1608“ се отпечатва на етикетите на уискито. 

 След встъпителните редове идва времето на изложението по същество. Може би всеки от нас е пил уиски на Бушмилс – било онова с белия етикет, било по-скъпи и редки видове. Настоящото е сингъл малц уиски и е отлежавало в бъчви от бърбън, което пък от своя страна е гаранция, че уискито ще притежава леко ванилов вкус. Цветът е на зряла круша, златен лист. В началото не успях да доловя особеностите на аромата. След първата чаша /да, аз съм пияница/ и „измиването“ на стените ѝ пред мен се разкри плодовия аромат на напитката, съчетан с уханието на малца. Вкусът е мек, едновременно, с което ми се стори леко пикантен, меден и плодов /някои го оприличават на вкус от кайсия и праскова/. Послевкус – мед, плодове и тъмен шоколад. Бях изключително приятно изненадан от това му свойство – минути след първите глътки в устата ми се възцари шоколадовото величие на малцовата напитка, по конкретно – послевкусът е на тъмен шоколад, с високо какаово съдържание. Освен това, постепенно усетих по езика си и забелижима сладост, такава, каквато оставя консумацията на качествен шоколад или сладко. Позаинетересувах се дали само пред мен Бушмилс разкри този шоко привкус и се оказа, че и други са изпитали това му въздействие /като отличителна черта бе отбелязяно и в сайта на Бушмилс/. В резюме – качествена напитка на приемлива цена в диапазона 40-50 лв., която ми допадна и предопредели оценка от 5/6. Бих ли пробвал отново – задължително. Cheers, mates! 🙂
1608!!! Bushmills 10 y.o. single malt whiskey
 Today i`m on irish wave /maybe because of the wet and foggy weather/ and after Connemara i decided to ubdergo another experiment – this time with a product of Bushmills.The Old Bushmills Distillery is a distillery in Bushmills, County Antrim, Northern Ireland, in which on statistical data live not more than two thousand people. It is owned and managed by the company „Diageo“/not anymore/, and is a popular tourist attraction, with around 120,000 visitors per year. A licence to distill in the area was granted to Sir Thomas Phillipps in 1608 by King James I, and that’s why the 1608 date is printed on the labels of the Bushmills whiskey.
 After the opening lines, it’s time for the essential presentation. Perhaps each one of us have drunk a Bushmills whiskey – either the one with a white label or more expensive and rare types. This one is single malt whiskey, aged in bourbon barrels, which in turn ensures that the whiskey will have a light vanilla flavour. The color is ripe pear, golden leaf. In the beginning I couldn’t catch the aroma characteristics. After the first glass / yes, I’m drunk / and the „washing“of its walls, the fruit scent of the drink combined with a fragrance of malt, has revealed before me. The flavour is soft, slightly spicy at the same time, honey and fruit /some liken it of apricot and peach taste. Aftertaste – honey, fruit and dark chocolate. I was very pleasantly surprised by this feature – minutes after the first sips, in my mouth has reigned the chocolate greatness of the malt drink, in particular – the aftertaste is of a dark chocolate with high cocoa content. Furthermore, I gradually felt on the tongue a noticeable sweetness, the same as that after the consumption of a quality chocolate or sweet. I wondered whether Bushmills has revealed this choco-taste only before me and it turns out that others also had experienced this effect /it also was marked as a distinctive feature in the site of Bushmills/. In summary – a quality drink at acceptable price in the range of 40-50 lv., which I liked and predetermined the assessment 5/6. Would I like taste it again – absolutely! Cheers, mates! 🙂 

Какво се крие зад оценките, които давам?

70-74,5- не си струва 75-79,5 – бива 80-84,5 – добро уиски 85-89,5 – заслужава си 90-93,5 – палци горе 94-97,5 – супер 98-100 – най-доброто Под 70 т. – не!

Powers gold label blended irish whiskey

 Кой пък е тоя Джон Пауър и има ли общо с Остин Пауърс, и Power Rangers? Това ми беше първата мисъл, когато видях бутилката на рафта. После се поразтърсих и разбрах, че г-н Пауър /Джеймс/ бил някога  кръчмар от Дъблин /т.е. мой човек/ и през 1791г., когато французите се чудили кого да екзекутират на ешафода, създал своята Джон Лейн дестилерия.

 Първоначално компанията съществува под името Джеймс Паурърс, а в края на 19 век, когато към къмпанията се включва и сина на Джеймс – Джон, името се променя на известното и до днес Джон Пауър и син /John Power & Son/. През 1866 г., Джон Пауър и Син започва бутилиране на собственото си уиски, като става една от първите дестилационни фабрики в света, които правят това. До тогава, дестилационните фабрики обикновено продават уиски от бъчви. Всяка бутилка била украсена от златен етикет и от там уискито получава името си „Gold Label“. В средата на 20-ти век фамилията губи дестилерията, която е закупена от Irish Distillers Group, а впоследствие Перно Рикар /да, пак тези французи/. И сега най-интересният факт – ако Джеймисън е ирландско уиски № 1 по продажби в световен мащаб, то Пауърс е най-продаваното ирландско уиски в рамките на Ирландия. И ако до момента не съм ви убедил да го пробвате, изчакайте до финалните редове от ревюто. 🙂

 Цветът го оприличих на тъмно злато. Ароматът ми дойде сладникав, леко дървесен, като от стар шкаф, дори „мухлясал“ /в никакъв случай това не означава лош/. Хванах дори намек за ацетон и треви. Вкусът леко припари, съчетавайки и намек за ядки и лека медена сладост /дължаща се и на преобладаващия зърнен дестилат/. Финалът бе със средна продължителност, леко маслен и сладък. Оценка: 3,9-4/6. Щедро от моя страна, но ми се струва, че Пауърс има потенциала да измести Джеймисън, Бушмилс и Тълъмор /в сегмента купажно уиски до 30 лв./ от челните места по проджби в България. Тук трябва да се намесят маркетинг и PR-отделите на вносителя, но щом колегите им успяха да наложат иначе незабележимото Paddy като питието на българските ТВ-гангстери от „Под прикритие“, то ми се струва, че при желание „мисията“ би била успешна. Цена – между 22 -30 лв.

 Powers Gold Label whiskey
Who is this John Power and has he something to do with Austin Powers, and Power Rangers? This was my first thought when I saw the bottle on the shelf. Then I searched around and found out that Mr. Power /James/ was an innkeeper from Dublin /i.e. my man/ and in 1791, while the French were wondering whom to execute the scaffold, he established the John’s Lane Distillery. Initially the company existed under the name James Power and at the end of the 19th century James’ son John joined the business, and the company became known as John Power & Son. In 1866, John Power & Son began bottling their own whiskey, becoming one of the first distilleries in the world to do so. Until then, distilleries usually sold whiskey by the cask.  A gold label adorned each bottle and it was from these that the whiskey got the name „Gold Label“. In the mid-20th century the family lost the distillery, which was purchased by Irish Distillers Group, and then by Pernod-Ricard /yep, these French again/. And now the most interesting fact – if „Jameson“ is the number-one selling Irish whiskey in the world, then „Powers Gold Label“ is the best-selling Irish whiskey in its native Ireland. And if I haven’t convinced you to taste it yet, just wait to the final lines of the review. 🙂
 The color reminded me of dark gold. The aroma was a bit sweetish, slightly woody, like an old cupboard, even „musty“ /that doesn’t mean bad in any case/. I even caught a hint of acetone and grasses. The taste is a bit stinging, combining a hint of nuts and a light honey sweetness /due to the prevailing grain distillate/. The finish was with medium length, slightly buttery and sweet. Assessment: 3,9-4/6. Generous of me, but I think that Powers has the potential to displace Jameson, Bushmills and Tullamore from leading sales positions in Bulgaria /in the blended whiskey segment to 30 lv/. Here must intervene the marketing and PR-departments of the importer, but if their colleagues managed to impose otherwise the inconspicuous „Paddy“ as the drink of the Bulgarian TV gangsters of „Undercover“, then I think that with ambition the „mission“would be successful. Price – between 22 -30 lv.

Sherry oloroso

 Както вече стана дума в статията, посветена на Порто, аз ценя подсилените вина, т.е. тези, към които в процеса на ферментация се добавя неутрален спирт или бренди. Освен портото към тях се числят Мадейрата, шерито и италианската Марсала. Не това е причината обаче, която ме подтикна да дегустирам шери олоросо. Запознатите от вас знаят, че ирландските и шотландските производители на уиски използват основно три категории използвани бъчви – от бърбън, порто и шери олоросо, в които уискито съзрява изцяло или в допълнение към протекла вече матурация в други бъчви. 

 Шерито като понятие е въведено от англичаните, интерпретирайки по своя си начин испанското „Херез“, обозначаващо едноименния град Херез в провинция Кадис. Самият град е изграден върху отломките от старинния мавърски град – Шериш, в района на който се е отглеждало грозде с цел винопроизводство още във времето преди Реконкистата. Кой го открива за света във вида, познат ни сега? Англичаните, кой друг. Същите, лишени от възможността да отглеждат качествено грозде винаги са обръщали поглед към южните страни, като Испания и Португалия, чиито климатични условия са идеални за развитието на ценените сортове грозде.

 Какво представлява шерито? Това вино спада към категорията на „подсилените“ вина. Вкусът му и високото му алкохолно съдържание се дължат на прибавения алкохол, най-често – бренди. Този похват е продиктуван от чисто практични съображения – да се съхрани виното за по-дълъг период. Следва да се отбележи, че шерито, в повечето си вариации е сухо вино, за разлика от портото. На какво се дължи тази му сухота? Портото сладко, тъй като алкохолът се добавя на ранен етап от ферментацията, при което съдържащите се в гроздето захари все още не са се превърнали в алкохол. Така се „консервира“ вкуса и изходният продукт се отличава със сладост, неприсъща на шерито /с изключение на вида Педро Хименез/. Процесът на ферментация при шери олоросо протича почти напълно, като брендито /или алкохолът/ се добавя в края на процеса или след неговото приключване, когато захарите са си взели заслужена почивка. Това предопределя и неговата сухота.   

 На света са познати няколко вида шери: олоросо, фино /произвеждано посредством специален вид дрожди – „флор“, без добавяне на алкохол/, Мансаниля, амонтиладо, Пало Кортадо, Тио Пепе /най-сухото шери/, Педро Хименез и Москател.  

 След като посочих най-важните характеристики на шерито е време да споделя впечатленията ми от олоросо. Цветът му е тъмен, почти като на орехов ликьор или ром. 

 Ароматът е разпознаваем – бренди, стафиди, сладко от сливи или кайсии, карамелова сладост. Вкусът е пределно сух. При наситения му цвят очаквах да ме порази безгранична сладост, въпреки че знаех за сухия му „характер“. Сладост отсъства. Послевкус – препечени ядки, лек мед и отшумява сравнително бързо. Не се ангажирам да дам оценка, но опитът с шери се надявам да ми помогне при предстоящите срещи с уискито. Със сигурност знам, че шерито няма да измести портото от моята класация в категорията „подсилени вина“, но го препоръчвам на всеки, който иска да опознае в пълнота същината на уискито и да разбере, какво за Бога имат предвид дегустаторите, откриващи аромат или нотки на шери в ирландските и шотландските напитки. В България шери олоросо се намира сравнително трудно /аз го открих по случайност в интернет сайт/, цената му възлизаше на 26 лв. 

Sherry Oloroso
As I have already mentioned in the article dedicated to the Port wine, I appreciate the fortified wines, i.e. those to which distilled spirit or brandy is added in the fermentation process. In addition to the Port, these include Madeira wine, Sherry and Marsala wine. But that’s not the reason which prompted me to taste Oloroso sherry. Those of you who are familiar know that Irish and Scottish whiskey manufacturers use three different types of used barrels – Bourbon, Oloroso Sherry and Port wine casks, in which the whiskey matures entirely or in addition to the maturation which has been already started in other cask.
As a concert, „Sherry“ has been introduced by the British, which interpreted  in their own way the Spanish „Xeres“ (Jerez), denoting the same name city of Jerez, in the province of Cadiz. The city itself was built upon the remains of the old Moorish city – Sherish, in whose area, still before the period of the Reconquista, has been grown grapes for the purpose of wine making. Who discovers it before the world, in its contemporary known form? The British, who else. The same, deprived of the opportunity to grow quality grapes, always have been looking toward the southern countries such as Spain and Portugal, whose climate conditions are perfect for the growth of the valuable grape varieties.
What is Sherry? This wine belongs to the category of the „fortified“ wines. Its taste and high alcohol content are result from the added alcohol, most often – brandy. This approach is provoked by purely practical considerations – preservation of the wine for a longer period of time. It should be noted that Sherry, in most of its variations is a dry wine, unlike the Port wine. By what is caused this dryness? The Port wine is sweet, because the alcohol is added at an early stage of fermentation, whereby the sugars contained in the grapes haven’t been converted into alcohol yet. By this manner, the taste is „canned“ and the final product is distinguished by sweetness, not typical for the Sherry / except the type Pedro Ximenez/. The fermentation process of Oloroso Sherry is almost the same, as the brandy /or alcohol/ is added at the end of the process or after its completion, when the sugars have taken earned rest. This pre-determines its dryness.
There are several types of Sherry known to the world: Oloroso, Fino / produced by a specific type of yeast – „flor“, without the addition of alcohol/, Manzanilla, Amontillado, Palo Cortado, Tio Pepe /the driest sherry/, Pedro Ximenez and Moscatel.
After I pointed out the most important characteristics of the Sherry, it’s time to share my impressions of Oloroso. Its color is dark, almost like a walnut liqueur or rum.
The aroma is recognizable – brandy, raisins, plum or apricot jam, caramel sweetness. The taste is quite dry. At the sight of its deep color, I was expecting to be stricken by infinite sweetness, even though I knew about its dry „character“. Sweetness absent. Aftertaste – toasted nuts, slight honey and fades fairly quickly. I forbear to give an assessment, but I hope the experience with Sherry to be useful for me in the forthcoming meetings with whiskey. I know for sure that Sherry won’t replace the Port in my rating at the category „fortified wines“, but I recommend it to everyone who wants to know the full essence of whiskey and to understand, what on earth have in mind the tasters, by saying that they discover aroma or notes of Sherry in the Irish and Scottish drinks. In Bulgaria, Oloroso Sherry is relatively hard to find / I found it by chance in internet / on the price of 26 lv.

Какво се крие зад оценките, които давам?

70-74,5- не си струва 75-79,5 – бива 80-84,5 – добро уиски 85-89,5 – заслужава си 90-93,5 – палци горе 94-97,5 – супер 98-100 – най-доброто Под 70 т. – не!