Женените мъже обичали различно
Само в началото любовната история на Рони ми изглеждаше абсурдна. Гледах я – красиво спортно гадже, усмихната, готова да понесе дори майтап, от който после ще й загорчи. Чак не вярвах на очите си, като се появи на едно тържество – с дълга рокля цвят мента, плътно прилепнала по извивките на тялото й, по-висока от обикновено, защото се движеше на 12 сантиметра ток. Беше пуснала косата си – нещо, което й се случваше рядко, обичайно я прибираше на дебела плитка. Гримът й беше толкова силен, колкото да накара другите да я гледат в очите. За капак на всичко пристигна придружена от Даниел, бившото си гадже. Близките знаеха за тяхната трудна и дълга връзка. На другите им беше известна само пикантната подробност, че той е женен, от години, за една търпелива, досадна и вкопчена в него съпруга. Семейното положение на Рони се променяше – беше неомъжена, после подписа брак, сега е щастливо разведена. Отдавна не бях я виждала и се изненадах от промените в любовния й живот. На въпросителния ми поглед отговори с дръзка усмивка и пошепване на ухо: „Женените мъже обичат различно…“
До края на въпросното тържество не научих нищо повече, но още на следващия ден я привиках да даде отчет в едно любимо кафене. Ясно беше, че имам сериозни пропуски, които трябваше да бъдат попълнени. Разказът й започна от там, откъдето беше краят на връзката й с Даниел. Тръгна си от него не защото вече не го обичаше. Не и защото заради друга беше престанал да я обича. Просто на Рони й беше писнало той да бъде женен, а тя – не. И оттам нататък стана интересно.
Решила да опита какво е брак – да облече бяла рокля, за покани близки и далечни хора, да се прави, че слуша какви ги говори служебното лице, което тя наричала попадия, да каже „Да“ и дори да не се стресне от това… Проявила достатъчно здрав разум и отложила църковния брак за друг път. Законен съпруг й станало едно хубаво, напористо, образовано, амбициозно момче със самочувствие, подплатено и финансово. На всичкото отгоре я предизвиквало непрекъснато и с факта, че е с три години по-младо от нея. Тя правела големи планове за живота си с въпросния красавец, който обаче не й дал големи шансове за реализация. Оказал се истински талантлив в едно – да вгорчава дните на тези, с които живее. Даниел я научил да бъде носена на ръце – в буквалния и в преносния смисъл, а малкият не глезел жена си, вместо това искал да я дресира. Онзи, жененият мъж с опит в брака и извън него, знаел как с поглед да я укроти, а хлапакът тръгнал да си мери силите с нея и да си брои върховете в кревата. Даниел я обичал дори когато му кръшкала, само и само да го кара да ревнува и да избере да бъде с нея, а мъжът, който й станал законен съпруг, я ревнувал и от сянката й и за да се спаси от това, опитвал да я унижава. Онзи, на когото с години била любовница, й дал щастие, което можело да й стигне за половин живот, а недораслякът имал друг талант – малко по малко да скапва живота й, докато го съсипе съвсем. Когато осъзнала всичко това, Рони с усмивка му казала, че го напуска, не му оставила и минута да се осъзнае и да реагира – може би най-сетне като зрял мъж. Не знам какви флуиди е изпращала към Даниел, но само няколко седмици по-късно той я поканил на вечеря – на тяхното място, с тяхното вино, с тяхната любима италианска кухня, с музиката, на която винаги ставали да танцуват…
Рони вече не носи толкова прилепнали рокли. Смени ги с широки гащеризони, в които има достатъчно пространство за нея и бебето, което с Даниел чакат. Кой за кого е женен, кой с кого е успял и не е успял да се разведе – това са досадни подробности. Любовта им се оказа по-силна от тях. След всички изпитания на чувствата, през които минаха, се хвърлиха в най-голямото – заедно да отгледат дете!
Историята е публикувана във в.“Л.драма“
