Хилядолетният терор на желязната римска империя оставя обезкървена широки територии в Европа. Няма да сгрешим, ако наречем тази империя най-кървавата в историята на човечеството, може най-жестоката и най-кръвожадната. Освен римското право в нея, по голяма тежест е имало правото на меча.
Хилядолетните гладиаторски борби, чието начало полага Веспасиян (името му звучи като хибрид между змия и звяр или нещо като кучи син, което въобще не е далеч от истината), полагат началото на невиждан терор в историята на човечеството. Колизеумът е не просто паметник на човешката жестокост. Той е гробница за животните и хората на цяла Европа. Благодарение на това човешко и дяволско творение измират всички големи хищници в Европа, която до този момент е била пълна с тях, както това е било налице и в другите континенти. Така е изчезва хищната котка, наречена лъв Leo Leo, така изчезват от границите на континента Европа гепардът, пумата, вероятно тигърът и още много много други. Вероятно такава е била участта и на европейския слон. След като свършват в Европа, Рим почва да ги внася от Нумидия – най-близката точка, от която могат да се доставят огромни количества диви зверове. Така империята е печели власт, хляб и зрелища, пръскайки парите си за своя жесток и незавидно-кръвожаден имидж.
Извод: Колизеумът е паметник на унищожение на голямата хищна фауна в Европа. С това не спираме дотук.
Колизеумът е военната батална сцена на Рим в мирно време, когато на ден са умирали от 40 до 100 души. Разбира се това е била перфектна машина за убиване. Този разход на човешка сила може би е в основата за упадъка на икономическата и политическа система на Рим. Обезкъвявани са както граничните провинции, така и самата империя. Всичко е било харчено, за да се поддържа величието на една суперсила, невиждана и нечувана дотогава в древния свят. Противникът в лицето на Рим не е трябвало да воява, той е трябвало да бяга и сам да се предава. Това очевидно е била стратегията на Рим – да имвестира имидж и средства в страшното си могъщество, което да кара противниците на империята да се страхуват.
Освен тези си функции на ай-низки страсти, Кулизеумът е изпълнявал своите най-висши държавни интереси. Това е бил дипломатическия двор на Рим. Наред с императора, гладиаторските игри са били наблюдавани и всички посланници и дори враждебни на империята дипломатически пратенници. Целта е била да се смят противниците на Рим със силата, мощта и безсърдечността на системата. Единствено и само правото на силата можело да важи в Рим. Освен гладиаторска, Кулизеумът е своеобразна, най-висока политическа арена, в която императора се радва на своята мощ и величието на неприкосновенността, а гостите му треперят от ужас от сцените на човешкия ад на арената. Това е била лицемерната игра на императорите, за да покажат своето надмощие и величие пред царете на останалия свят, дошли на аудиенция при императора.
Но нека да изчислим забугите от една такава мирна война. Нука да подчертаем, че за Кулизеумът не е имал почивен ден или ден на затворени врати. Това значи Рим да се лиши от имиджа си за сила дори и за ден, което е немислимо. Това значи да се оставят гостите на града в този ден без зрелище, без игри, без славната показност на Рим. Това не е било възможно. И така ако ден са се случвали по 100 жертви х 365 дни в годината = 36 500. Не смятаме жертвите на безмилостните кланета, организирани специално по повод визитата на високопоставени крале на други държави или дипломатически лица. Цифрата е могла да бъде ужасяваща. С други думи цифрата 36 500 може да е средна стойност, но по всяка вероятност тя е занижена. С други думи за година, Рим е губил цяла една армия от най-здравите и военноспособни мъже. Никоя империя преди или сега не е могла да си позволи подобен лукс.
Ако пресметнем какви са загубите за цели 10 години това прави 365 000 убити в мирни условия здрави мъже. Това е една от най-големите армии, която е виждал света. Самият Рим не е разполагал с подобна войска събрана на куп. Ако за тези десет години включим и жертвите от военните кампании на Рим, които да са със сто хиляди повече – това прави близо цял милион души без четвърт жертви за всеки десет години от управлението на Рим.
Последиците за популациите на населението в древна Европа са били далеч по ужасяващи. Семествата оставени без протекция са били обречени на гибел. Децата в подобни семейства често са обричани на гибел. Майките им са били или убивани или са ставали наложници на друг мъж.
Ето такива са последиците от комбинирания ефект на една институция за мирно убиване като Кулизеума, но с важна външно-политическа роля. Заради него – Кулизеумът, някои от противниците са падали без съпротива в ръцете на римляните, знаейки, че те са лишени от милост.
Нека се има предвид, че с времето нито военните операции намаляват, нито Кулизеума спира да коли гладиаторите, въпреки упадъка на империята и въпреки смекчаване на политиката на Рим, а също така и известното цивилизоване на империята и особено навлизането на хуманитарното славянство.
В крайна сметка, човешкия ресурс в империята става недостатъчен. И тук е време да изразим теорията за колапса на Рим, предизвикан от недостига на човешки ресурс. Римските хроници не са могли да оставят сведения за мащаба на това явление, тъй като или не са могли да си обяснят причините, или по политически причини, не са могли да разкрият проблема и да вземат отношение.
Моята теория е, че обезкървяването на империята и на граничните чужди региони, които са били постоянно ограбвани от римляните в търсенето на роби, гладиатори и богатства, е довел до колапа на Имрепията и до момента, в който нападението и обсаждането на Рим от Аларих, не среща съпротива. Ето това е истинския размер и крайна последица от демографската катастрофа на Рим.
Учудващо защо досега учените не са правили подобни статистики. Още повече когато и в древността, и в ден днешен, човешкия живот е най-ценното и скъпо нещо на света.
В крайна сметка Европа е така изпразнена до навлизането на християнството в Рим, че империята е истински пълновластен господар на континента. Отчайващо е състоянието край пограничните застави. Там населението третирано като чуждо на империята е било вземано като роби, а най-силните от тях като гладиатори. Робите в пределите на провинциите са имали по-висок статут и са се ползвали с протекциите на местните римски управници. Само провинилите се не са могли да се спасят от ръката на римското правосъдие и вместо да биват убивани, са изпращани като жертвени агнета в Кулизеума.
Ще бъде малко, ако кажем, че в Колизеума е измрял количествено цял един народ. Вероятно истината е близо до няколко десетки народа.
Вследствие на постоянните набези на римските войски извън границите на империята, земите около Дунав са напълно опразнени от хора. Ето това е причината племената от Изток, населявали от дълбока древност Азия да се заселват безпрепятствено и без съпротива земите около Дунав. Поради тази примина единствената пречка, която виждали азиатските племена били естествените граници на империята и самия Рим. Това ги моотивирало да изправят всичките си сили срещу пречката по пътя си – Рим.
Както знаем нито природата, нито съдбата, провидението или възмездието не търпят празно място. Изпразнената от люде Европа благодарение на истинското варварство на Рим, се запълва с азиатци, които заедно с тях пренасят и кръвната група Б. И до ден днешен кръвна група А е рядка, защото кръвта й е изтекла в занданите на Рим. За жалост. За огромно наше съжаление към липсата на хуманност. След приемането на христианството Колизеума и гладиаторските игри западат, но вероятно първите блаженни папи са могли да се радват на тези игри и да им се дивят.
Оголените европейски полета са нов дом за разрастналите се и неизбивани в Азия племена, чиято гъста населеност непрекъснато ги изтласква на Запад. Тази тенденция е толкова мощна, че се задържа в своята макимална сила при Чингиз хан. Това показва колко мощен фактор в историята и политиката е човешкия фактор. Едва сред терора на Чинзис хан и пъвата човешка катастрофа от политиката на хана, свързана с избирането на мирното население, тази тенденция за настъпление в Европа спира. С други думи управлението на Рим води до десет-дванадесете вековно настъпление на азиатските народи към Европа.
Избитият В Колизеума пълновластен господар на горите на Европа:
