Турска ванска котка/ Турска ван
История и произход
Историята на тази порода ни отвежда в Древна Турция преди повече от 7000 години. Днес се възприема теорията, че породата Турска ванска котка (или Турска Ван) произхожда от районите край езерото Ван в Източна Турция. Запазената природа както и доброто отношение на местните жители в онези далечни времена изиграва решаваща роля за запазването уникалността и характерните особености на тези необикновени животни.
Най-необикновената и крайно нетипична черта, която отличава котката Турска ван от останалите, е че не се страхува от водата, а напротив – обича да се къпе в нея, да игре, да плува и да лови риба.
През 1955 г. професионален проект отвежда две британски фотографки – Лаура Лушингтън и Соня Холидей в районите на езерото Ван. Британките остават силно запленени както от природните красоти, така и от очарованието на местните котки. Когато се прибират в родината си вземат за спомен една двойка от необикновените котки. Така представители породата Турска ван стигат до Великобритания. Лаура Лушингтън и Соня Холидей правят опити да регистрират като нова породата на новите си питомци. Именно те им дават името Турска ван – на местността, от която ги намират. През 1969 г. породата получава официално одобрение да бъде призната като независима. Първите котенца Турска ван пристигат в САЩ през 70-те години на ХХ век. През 1983 г. семейство Барбара и Джак Риърк започват да развъждат породата и да я разпространяват в страната.
Външен вид
Турската ванска котка има издължено здраво тяло, с добре развити мускули, дълго вратле и средно големи крака. Лапичките са изящни, заоблени, пухкави. Котешката опашка се среща в черно, синкаво, кремаво, кестеняво, както и пъстра комбинация от черно, жълто, кафяво и бяло.
Козина: мека и нежна, деликатна на допир.
Цвят на козината: тялото е покрито с тебеширено бели косми, а главата и опашката се срещат оцветени в наситено черно, наситено синьо, кестеняво, наситено кремаво, пъстро с доминиращо черно, синьо или сивкаво.
Носът и възглавничките на лапите са розови.
Средно тегло: 4 до 8 кг.
Характер и поведение
Турските вански котки са известни с променливия си темперамент. Характерът им се формира в зависимост от това колко отрано ще започнат да бъдат възпитавани и социализирани, контактът с човека, както и наследствените черти, приети от майката. По-голямата част от Турските вански котки са любящи и мъркат повече от нормалното в сравнение с другите породи. Те са много умни и податливи на дресировка. Освен това са изключително активни и игриви, което поражда нуждата от внимание. Обичат да играят на „донеси това“ и да преследват из въздуха и по пода хартиени топчета. Имат навик да се катерят и застават на високи повърхности – гардероби, шкафове, етажерки. Може да ги намерите да висят на пердетата дори. Повечето домашни котки се научават сами да си отварят врати и шкафове.
Най-удивителната им черта е любовта към водата. Склонни са да си топят играчките в купата с вода и най-спокойно биха се самопоканили в банята докато стопанинът им се къпе. Неслучайнo ги наричат „плуващите котки“.
Отглеждане
Препоръчва се веднъж седмично да се сресва козината на котката. Турската ванска котка не се скубе постоянно, което е плюс за породата. Козината им се сменя в отговор на настъпващите сезонни промени . През пролетта зимното ѝ палто пада, а през късната есен козината става по-дебела и пухкава. По-възрастните котки може да се решат с четка по-често, защото за тях става по-трудно да се чистят сами. Зъбите трябва да се мият поне един път в седмицата, за да се предотврати рискът от натрупване на зъбна плака и зъбен камък. Веднъж седмично е добре да се проверяват ушите за замърсявания или възпаления. Никога да не се дават на котката лекарства за хора, освен след консултация и съгласие на ветеринар. Тоалетната трябва да се почиства редовно, да бъде позиционирана на точното място и да не се мести оттам. Подобно на повечето котки и Турските ван са придирчиви що се отнася до тяхната хигиена и няма да ползват непочистена тоалетна.
Играчките не трябва да са прекалено малки, защото това крие опасност котката да ги погълне и да се задави. Да не се дават полиетиленови торбички или гумени превръзки. Те са много опасни ако попаднат в тялото на котката, а освен това няма да се видят на рентгенов тест.
Пазете котката като не я излагате на външна среда, защото тя може да се окаже опасна за нея. За да бъде здрава котката не бива да излиза от дома.
Здраве и продължителност на живота
Турската ванска котка не боледува много и няма данни за риск да бъде носител на сериозни генетични заболявания, характерни за породата. Има случаи на котки Турска ван, които са боледували от хипертрофична кардиомиопатия – сърдечно заболяване, което се предава по рождение, но няма доказателства самата порода да е предразположена към него. Средната продължителност на живота е около 13 години, но при добри грижи и правилно хранене някои живеят и до над 15 години. Застрашени са от наднормено тегло затова не бива да се прехранват. Трябва да се пазят също от бълхи и котешка тения.
Съжителство с деца и други животни
Турската ванска котка е миролюбива по характер, разбира се отлично с деца и може да съжителства с други животни. Склонна е да се разбира с кучета, стига да я оставят да бъде тя шефа. Макар да се радва най-много на компанията на котки от своята порода, би приела да съжителства и с други породи котки. Положителна роля в такава ситуация изиграва моментът когато животните са събрани да живеят заедно от малки.
