Една и съща режисура на всички големи модерни войни. Това прозира както от идеологията й, така и от пропагандната й активност, която въпреки различните нюанси, в същината си използва един и същ психологически похват за масово въздействие.
Адолф Хитлер?… едно от многото творения на елита
За Адолф Хитлер сме чели до втръсване – обезумял диктатор и главен и единствен виновник за избухването на Втората световна война. Но възможно ли е да се вярва, че един човек, лишен от всякакви финансови средства (художник без пукната стотинка и на практика появил се от нищото), е в състояние да съвземе Германия от банкрута без участието на едрите международни финансови кръгове? Ако се вземат предвид фактите, изглежда че Не…
След поражението си от първия световен конфликт Германия е доведена до пълна разруха и не разполага с достатъчно ресурси, за да изскочи от трапа заради тежките военни репарации, които е осъдена да изплаща. Икономиката й е на ръба на пропастта, инфлацията стремително се показва, а населението е доведено до мизерия. Едва ли някой може да съвземе немската икономика за няколко години и да я превърне в невероятна военна машина., въоръжена до зъби, без подкрепата на тайните общества.
За да разберем по-добре доколко е недоказуема официално тиражираната версия за предполагаемото икономическо чудо, извършено от Хитлер, трябва се върнем няколко крачки назад в историята.
Тежкото икономическо състояние, унаследено от Фюрера
Версайският договор налага на Германия изплащането до 1921г. на 5 милиарда марки злато и доставка на суровини – въглища, кораби, дървен материал, добитък. Освен това, територията й е частично окупирана от победителите и Германия трябва да се примири с факта да загуби Горна Силезия (13 на сто от националната си територия) – много важен за икономиката промишлен район. Макар и да прави опити да се противопостави на налаганите й усковия, с които целят да я поставят на колене чрез най-абсурдни обвинения, в крайна сметка тя е заставена да се примири и да приеме условията.
Ето какво пише Хенри Кисинджър (един от най-влиятелните мъже на елита) за Версайкия мирен договор: ,,Преговарящите определят клаузите за военна вина като абсурдни. За тях войните са аморална необходимост, предизвикана от сблъсъка на интереси. В преговорите, които слагат край на войните от XVIII век, победените заплащат цена, която не е оправдана от морална гледна точка. Но за (американския президент) Уилсън и тези от Версай като причина за войната от 1914-1918г. трябва да бъде намерен някой виновен, който да бъде наказан.
Освен по-репарациите, Германия трябва да посрещне и военните разходи, които възлизат на 164 милиарда марки. Сума, която изплаща, като прибягва до масово емитиране на нова парична единица, което поставя началото на тежък процес на инфлация. Обстановката допълнително се утежнява и от международната конюнктура, бележеща период на дефлация, което увеличава значително реалната стойност на германския дълг. Съвкупността от тези фактори довежда до тежка криза, чийто отпечатък десетилетия наред ще остане в колективната памет като една от най-тежките финансови катастрофи. За да излезе от здраво приклещилата я хватка, Германия опитва единствено възможния път – този на по-нататъшното обезценяване на собствената си валута. Отчаяна маневра, с която практически не се постига нищо, освен още повече влошаване на и без това тежкото положение. И ако през юли 1919г. един долар се равнява на 14 марки, 3 години по-късно през същия месец, за да се купи една зелена американска банкнота, са необходими 439 марки!
Ето как условията за избухването на Втората световна война цинично се залагат с подписването на клаузите, които поставят край на Първата световна война. Всемогъщата Кръгла маса (председателствана от групировката Ротшилд и съставена от Бернард Барух и други по-малко известни магнати от едрите международни финансови кръгове) се свиква във Версай не за да установи реални условия на мир, а единствено да наложи на Германия изплащането на невъзможни репарации, които да доведат народа до пълно отчаяние. Наред с претенциите за изплащане на непосилни суми Версайкияит договор заставя страната да пожертва 75 на сто от желязото, 68 на сто от цинка и 26 на сто от въглищата.
Намерението е да притиснат до стената една цяла държава, като я принуждават да реагира с единственото възможно решение – завръщане към оръжието. А междувременно някой налива реки от пари в касите на партията на Адолф Хитлер, за да наложи на политическата сцена идването му на власт. Необходима е само още една крачка, с която да се тласне Германия към икономическата бездна и страната е готова да падне в ръцете на диктатурата.
И така. след подписването на Версайския договор, с който приключва Първата световна война, Франция незабавно хвърля обвинения срещу Германия, че не е спазила задълженията си по плащания и доставки, които в действителност са невъзможни за изпълнение. Тогава ръководството на Франция разпорежда на своите войски да окупират индустриалния регион Рур – сърцето на немската индустрия, където се произвеждат 80 на сто от въглищата, желязото и стоманата на Германия. Лишаването й от тези ресурси води до окончателен колапс на икономиката. След загубата на Рур са необходими 7592 марки, за да се купи един долар, а през ноември 1933г. стойността на долара се показва до 4200 милиарда марки! А колкото до обвиненията на Франция, макар и основателни, те се отнасят само до незначително количество неизпълнение доставки на въглища и телеграфни стълбове. Окупирането на така жизненоважните за тежката промишленост залежи се оказва само банален претекст. Междувременно Германия прави възможното, за да изпълни задълженията си. Планът, записан в бележниците на елита, на този етап може да се смята почти за осъществен; населението е доведено до пълно отчаяние и народът е готов да се хвърли в ръцете на силен лидер, който му обещава чудеса. Моментът е назрял да се вземе властта със сила и Хитлер не пропуска тази възможност.
Известният Мюнхенски пуч е извършен на 9 ноември 1923г. – в периода на най-голяната криза. В този съдбовен ден на нацистите марширува от една мюнхенска бирария до Министерството на войната в Бавария с намерението да свалят правителството, но превратът се проваля и Хитлер е арестуван. И въпреки че става дума за голямо престъпление, които го осъждат на няколко месеца лишаване от свобода (от април до декември 1924г.). А когато го освобождават, отново се заема с пропагандната си политическа дейност, като се превръща в неоспорим водач на първата политическа партия на страната. Едва ли Хитлер би бил в състояние да превъоръжи достатъчно ефективно докараната до банкрут Германия, за да се започне вторият световен конфликт, без външни финансови помощи. Затова едва когато са сигурни, че националсоциалистическата партия и лидерът й ще вземат властта, банкерите вазвръзват щедро кесиите си, като предлагат заеми за погасяване на дълга, Заеми, които директно насочват към военната промишленост.
За да опишем по-добре какво се случва зад кулисите на официалната история и да разберем кои са истинските главни действащи лица в събитията, ще цитираме едно повече от красноречиво твърдение на Лойд Джордж в нюйорския Джърнал Американ в броя от 24 юни 1924г.: ,,Международните банкери диктуват резолюцията ,,Дейвис“ за репарациите. Протоколът, който подписват съюзниците, асоциираните власти и Германия, е триумф на международните финансови среди. До договор нямаше да се стигне без бруталната намеса на международните банкери. Те поставиха в ъгъла държавните мъже, политиците и журналистите и формулирана заповедите си с авторитета на абсолютни монарси, които знаят, че безмилостните им присъди трябва да бъдат изпълнени безапелационно. Резолюцията е съвместен Указ на Цар Долар и Царица Стерлинга. Тяхно дело е и Докладът ,,Дейвис“. Те го замислят и създават. Докладът ,,Дейвис“ е замислен от кралете на парите. Заповедите на германските делови люде, отпускащи финансови средства (ръководени от ,,Варбург банк“), до политическите си представители са така категорични, както и на банкерите-съюзници.“
Банкерите от Морган банк и директорът на банката в Англия Монтагю Норман замислят Плана Дейвис, за да поставят немската икономика под контрола и управлението на елита. В този контекст само през периода 1924-1926г. Уолстрийт и лондонското Сити – Нешънъл Сити банк, Морхан банк, Кун и Льоб банк, Чейс Манхатън банк, Дженерал Моторс и Пол Варбург, прехвърлят астрономическата сума от 975 милиона долара, от които 170 са предназначени за създаването на три големи картела.:
1) Обединени стоманолеярни заводи (конгломерат за производство на въглища, желязо и стомана);
2) ИГ Фарбен;
3) АЕГ (електрическа компания).
През 1939г. само първите два обезпечават от 50 до 95 на сто от немското производство в съответните производствени сектори, докато АЕГ (немският аналог на американската Дженерал Електрик) доставя електромеханичната част. В периода между 1929 и 1933г. Адолф Хитлер получава от обществото Пилигрим цели 32 милиона долара. Подобно сходство на програмните планове сред най-големите банкери в света се дължи на факта, че те са единствените, които векове наред представляват истинския и единствен, но невидим купол на властта. Потвърждава го и известният еврейския банкер Амшел Майер Ротшилд (родоначалник на империята Ротшилд) още в далечната 1733г.: ,,Политиката, която водим, е да подстрекаваме войните, но едновременно с това и да организираме мирни конференции, така че нито една от участващите страни в конфликта да не може да получи териториална изгода.Войните трябва да бъдат така направлявани, че държавите, участващи в двата фронта, все повече да затъват в дългове и следователно да стават все по-зависими от нас.“
И както ще видим по-нататък, краткосрочните заеми, които едрите финансови среди отпускат на Германия с Плана Дейвис, имат една-единствена цел – да финансират превъоръжаването на немската армия. Те правят възможно избухването на Втората световна война, или както се изразяват банкерите – това е началото на голям семеен бизнес. Нека припомним какво заявява от този повод на 19 октомври 1939г. американският посланик Уилям Дод на президента-масон от еврейски произход Франклин Д. Рузвелт:
,,Днес повече от сто американски фирми притежават тук съдружнически дружества, с които си сътрудничат. ,,Дюпон“ имат три съюзника в Германия, които подпомагат сделките му в областта на въоръженията. Главният съюзник е ,,ИГ Фарбен“ – правителствена организация, занимаваща се с пропагандна дейност и обработването на американското обществено мнение.
Стандарт Ойл“ (филиал на нюйорската фирма) през декември 1933г. е превела 2 милиона долара и годишно отпуска 500 000 долара, за да помага на германците да произвеждат сурогати от газ за военни цели… Президентът на ,,Интернешънал Харвестър“ ми заяви, че тук сделките им са се увеличили с 33 на сто годишно (предполагам, че става дума за оръжия), но че нищо не могат да изнасят. Нашите производители на самолети също са сключили тайни договори с ,,Круп“, Компаниите ,,Дженерал Мотърс“ (Морган) и ,,Форд“ въртят големи пари чрез съдружническите си фирми и изнасят печалби. Цитирам тези данни, защото те допълнително усложняват положението и увеличават опасността от война.“
Естествено Рузвелт не предприема никакви мерки, за да спре средствата, които се насочват за превъоръжаването на Германия и елитът продължава необезпокояван да осъществява проектите си. Кризата в САЩ през 1929г. също се предизвиква от правителството в сянка. Пазарът на акции буквално е дрогиран с парични инжекции за създаване на спекулативен балон, след което Федералният резерв изведнъж въвежда редица правила, които представляват тежки наказателни мерки за малките кредитни институти. Големите банки започват да поглъщат по-малките, които изпадат в банкрут, а междувременно се затварят и кранчетата на финансови помощи. Това довежда до срива на Американската борса. Излишно е да добавям, че частните банкери – акционери във Федералния резерв (еврейското лоби на фамилия Ротшилд, Голдман Сакс Морган и т.н.), са тези, които се възползват от положението. Когато приключва унищожаването на малките банкови институции, Резервът оттегля рестриктивните си мерки. Ето какво пише директорът на Френската банка Емил Моро в дневника си на 8 февруари 1928г.: ,,Банките най-неочаквано изтеглят от пазара осемнадесет хиляди (18 000) милиона! долара, като преустановяват отпускането на кредити и изискваат да им се върнат заемите.“
След като затворим тази малка скоба за Американската борса, ще открием някои изненадващи аналогии между Рузвелт и Хитлер. И двамата идват на власат в една и съща година (1933г.) след опустошителна икономическа криза, предизвикана от обичайната банкерска каста, Рузвелт, точно както и Хитлер, се представя на американския народ като човека на провидението, а неговият Нов курс е изработен по някаква случайност от Джерард Суоп – бивш президент на Дженерал Мотърс, контролирана от Морган. Гертруд Шахт (в делови отношения с Дж.П.Морган от 1905г. и личен познат на Рузвелт) е връзката между отпусканите финансови средства от елита и Хитлер. Назначен е както за финансов съветник на Фюрера, така и за президент на Райхсбанк. Документът от 18 март 1933г., който потвърждава въвеждането му във високата длъжност в Германската централна банка, носи подписите на Адолф Хитлер и Макс Варбург (еврейски банкер, подставено лице на Ротшилд). През 1930г. Шахт основава Банка на националните разпореждания на еврейското лоби в Базел, Швейцария. Управител на Английската банка (контролирана от Ротшилд) е Монтагю Норман, близък приятел на Шахт. Норман лично нарежда финансирането на нацистите. След нашествието в Чехословакия предава на Хитлер чешкото злато, депозирано в Лондон, с подписа на тогавашния английски премиер Невил Чембърлейн. През май 1939г. британското правителство оправдава поведението си с мотива, че не може да издава заповеди на банката.
Кой е Монтагю Норман? Въпросният банкер е бил на обучение в САЩ в офисите на Браун брадърс, основана от фамилията Ротшилд, и е само предният човек от същата група. Елитът постъпва глупаво, като го представа за антисемит. Този странен факт забелязва американският икономист Хенри Уолдман, който през 1943г. в рубриката си в Ню Йорк Таймс пише: ,,Като цитирам нашия посланик тук, се намираме в държава, която подпомага врага по време на война и която въпреки всичко продължава да увеличава помощите…“ Гертруд Елиас посочва също, че Английската банка сътрудничи с лорд Бърстед от Роял Дъч Шел, за да организира прехвърлянето на богатствата на богатите евреи ционисти в Палестина, докато на останалите израелтяни сиромаси се отказва политическо убежище, обричайки ги на сигурна смърт в концентрационните лагери. И след влизането на Америка във войната предприятията на Форд в Германия продължават да произвеждат военен материал за нацистите срещу собствената си държавата. Дори е наредено на генералите съюзници да не поразяват разположените там предприятия. Ето какво казва Йоханес Ван Вийсенберг – пленник, работил в германските предприятия на масона Форд по време на войната: ,,Ние се шегувахме, че тук се произвеждат военни камиони, с които се стреля срещу американците, точно така, и въпреки това те не ни бомбардират. Но от само себе си се разбира, че американците не са чак толкова глупави, че да си разрушават сами фабриките.“
Фамилията Буш, която бе на кормилото на американското правителство, натрупа много пари благодарение на Хитлер и на лагерите му. По време на войната Прескот Буш (дядото на Джордж Буш-младши) изгражда фабрика в Освиенцим (в околностите на концентрационните лагери на Аушвиц) и хиляди пленници евреи са заставени да работят при изключително тежки условия. Тук с пълно право можем да отбележим, че кастата банкери никога не се е интересувала от условията, при които живее еврейският народ. И макар и нелегално, фамилията Буш направи много пари от сделките с нацистите, като основа международни симулативни дружества с подставени лица – например Консолидирана силезийска смотана о Овърби Дивелъпмънт.
Доказателства за участието на Прескот Буш в тези делови операции се появяват в холандските архиви едва през 2001г. И така става ясно, че е съществувала мрежа за пране на мръсни пари, свързана с немския банкер Фриц Тисен. Средствата тръгват от Тисен банк в Берлин и като преминават през Холандия чрез банка Хендел, стигат до Юнион Банкинг Корпорейшън (UBC) в Ню Йорк. Прехвърлянето на пари става възможно, след като през 1922г. Аверал Хариман (който по-късно е съветник на Рузвелт) се среща с немския банкер Тисен, за да уговори създаването на немско-американската банка (UBC), учредена две години по-късно – през 1924г. Излишно е да добавям, че президент на новия банков колос е Джордж Хърбърт Уокър – тъст на Прескот Буш! В бизнес съюза фамилията Хариман и Прескот Буш (Изпълнителен директор на UBC) поддържат сърдечни връзки и с Фридрих Флик – друг немски магнат на стоманата, по-късно съден на Нюрнберския процес. А различните фирми, собственост на Хариман, Буш и фамилия Тисен споделят общ луксозен офис на Бродуей в Ню Йорк. След като САЩ се включва във войната срещу Германия.сделкит с Третия райх продължават още близо година. И, разбира се, не Буш и Хариман поставят край на доходоносния бизнес, а американската държава.
На 31 юли 1941г. Вашингтон пост публикува статия със заглавие Ангелът на Хитлер има 3 милиона в банка в САЩ. В нея под ангела на Хитлер визира Фриц Тисен, а банката, на която се позовава авторът, е UBC. Сенатор Прескот Буш дори е награден с отличието Немски орел в знам на благодарност, че банката му е отпуснала големи финансови средства на националсоциалистическата партия – документът е с дата 7 март 1938г. и носи личните подписи на Хитлер и на държавния му секретар Ото Майснер. Този доказателствен материал се съхранява в архивите на Министерството на правосъдието на САЩ заедно със заповед от 1942г. до Буш-старши да преотстъпи акциите на банка, свързана с Третия райх.
Нацистката монетарна политика, ръководена от банкер на елита
Колкото и абсурдно да звучи, истинският ковач-творец на революционната монетарна политика е Халмар Шахт, банкер-масон от еврейски произход. И фактът, че съществуват не дотам ясни задкулисни игри зад идването на власт на Хитлер се доказва и от парадокс като този. За да поведе Германия към икономически просперитет. Хитлер по някаква случайност избира името Шахт – доверен човек на онези международни финансови кръгове, за които той самият заявява, че презира. Като експерт по парични измами в ущърб на народите много добре познава противоотровата, с която да направи страната независима.
Икономическата помощ, която първоначално осигурява елитът на нацистите, не може да продължи дълго, без да предизвика смущение и да събуди подозрения сред общественото мнение. Когато военните намерения на Хитлер стават повече от очевидни, режимът не може вече да разчита (поне на официално ниво) на външни заеми, маскирани под формата на граждански помощи за икономическо възстановяване. От този момент нацистите прилагат парична реформа, чийто създател е Шахт, като през периода от 1935г. до 1945г. германският суверенитет преминава директно в ръцете на държавата под управлението на Фюрера. И така Хитлер и кликата му могат да секта монети, ползваеми като валута. Новата германска парична единица притежава уникално качество – не е вързана със стойността на златото, а е основана изцяло на реални ресурси, като работна сила и суровини. Явно става дума за нарушаване на всякакви основни правила, официално възприети от тайните общества и от услужливите учебни академични институции.
Оказва се, че противно на всички икономически теории германската държава не само че не фалира, но даже успява и да доведе много скъпоструваща война срещу останалата част на света, продължила 6 години, Като затворим тук скобата за нацисткия режим обаче, принципите на монетарната медицина вместо да послужат за пример и възможна алтернатива за настоящата финансова система на централните банки, те са изхвърлени от учебниците.
Картелът на едрите еврейски финансови кръгове зад германското превъоръжаване
За да започне Втората световна война, Хитлер изпитва остра нужда от гориво, с което да презареди чисто новите си бронирани дивизии. С решаването на този проблем се заема химическият колос ИГ Фарбен/Станрд Ойл. Както заявява през 1943г. сенаторът Омир Т. Боне пред комисията на американския Сенат: ,,Фарбен е Хитлер, а Хитлер е Фарбен.“
Кой в действителност контролира Фарбен? Гигантът на химическата индустрия се създава през военния период със заеми от едрите международни финансови кръгове. Още през 1939г. благодарение на инвестициите, направени на Уолстрийт, се е превърнала в най-голямото предприятие на света в своя сектор – това, от което се нуждае нацисткия диктатор, за да си гарантира самостоятелност по отношение на доставките на гориво. Има слабо известен и смущаващ факт: ИГ Фарбен не е притежание на крайно десни нацисти, а дружество, което контролират самите евреи от фамилията Ротшилд под прикритието на подставени лица и компании.
Немският еврейски банкер Макс Варбург в края на 20-те години е сред членовете на контролиращия комитет на концерна, докато брат му Пол Варбург прави сделки с Манхатън банк и участва в ръководството на ИГ (съдружническа американска фирма на Фарбен). Именно той е изпратен от всемогъщите Ротшилд в САЩ, за да учреди Централната американска банка и да поеме контрола над американската икономика. В доклад на военноморските секретни служби от 2 декември 1918г. се посочва,,Пол Варбург движи огромни суми, които се превеждат от германските банкери за Ленин и Троцки, а брат му Макс ръководи системата за шпионаж на Германия.“ И за да бъда докрай изчерпателен в информацията си, нека добавя, че освен Пол Варбург в ръководния състав на ИГ са и Едсел Форд (синът на масона Хенри Форд) от Форд Мотор, Чарлз Е. Мичъл от Федералния резерв в Ню Йорк И Уолтър Тийгъл от Стандарт Ойл, който често посещава президента-масон Франклин Рузвелт. Тази елитна номенклатура държи юздите на дружеството, за което в доклад на американското министерство на войната се посочва следното:
Без огромния производствен капацитет на ,,ИГ Фарбен“, без многото извършени от нея проучвания и силните международни връзки за Германия щеше да бъде немислимо да изведе войната докрай. Концернът не само че насочва цялата си енергия към превъоръжаването на Германия, но се заема и да отслаби набелязаните от нея жертви (другите участнички във войната). Двойното намерение да разшири германския промишлен потенциал и едновременно с това да намали този на останалата част от света не е резултат от ,,нормалния ход на сделките“. Съществуват безмилостни доказателства, че функционерите на ,,ИГ Фарбен“ познават в детайли плана за завладяване на света и всеки по-специфичен акт на агресия, който трябва да бъде предприет…“
Превърнала се в мощно и с големи влияние предприятие, ИГ Фарбен вече е в състояние да ръководи икономически си отношения с Германия напълно самостоятелно и независимо от наложеното военно ембарго. Картелът на банкерите иска добре въоръжена и мощна нацистка Германия, която да издържи продължителна и доходоносна световна война на гърба на народите. Многобройните разследвания, които се провеждат в хора на войната, доказват, че ИГ Фарбен с подкрепата на Уолстрийт и на едрите британски финансови кръгове има намерението да гарантира на Германия всичко необходимо, за да изведе докрай конфликт с огромни размери. Едва ли нацистите щяха да успеят сами да се превърнат в такава военна машина, която да разтърси цяла Европа, ако не разполагаха с така важните петролни продукти и необходимите парични ресурси. За Хитлер най-сериозният проблем е доставката на гориво – през 1934г. 85 на сто от петролните продукти се внасят отвън и в случай на война Германия остава на сухо. Звучи невероятно, но е факт – договор между ИГ Фарбен и Рокфелер осигурява всичко, от което се нуждае. ИГ ФАРБЕН получава огромни средства от едрите международни финансови кръгове (под формата на заеми за Германия), за да развива технология за извличане на петрол от германските въглищни залежи.
И докато медийната пропаганда внушава на американската общественост да жертва, живота си, за да се спаси светът от нацистката тирания, не кой да е, а еврейското лоби, което притежава Американската централна банка и контролира американския публичен дълг, тайно въоръжава Хитлер до зъби, През януари 1933г. – малко преди да дойде на власт, търговски функционер от американското посолство в Берлин пише документ, в който четем: ,,След две години Германия ще произвежда петрол и газ, извлечени от битумни въглища в напълно достатъчни количества, за да издържи една продължителна война. За тази цел ,,Стандарт Ойл“ от Ню Йорк оказва подкрепа с милиони долари.“
Рокфелер гарантират на ИГ Фарбен снабдяването на химически продукти, необходими за производството на самолетно гориво. Едновременно с това американските администратори на ИГ се опитват да прикрият участието си в изграждането на германската военна машина, като сливат химическия колос с друга компания, която наричат Дженерал Анилин и Филм корпорейшън. Списъкът с имената на лицата, заемащи ръководни постове, не оставя място за съмнение кои са реалните виновници за избухването на Втората световна война: Карл Бош; Едсел Б. Форд (син на масона Хенри Форд); Макс Илнър (германец), директор на службата на нацистките секретни служби в Берлин; Х.А.Мец, директор на ИГ Фарбен и на Ротшилд-Варбург банк-Манхатън; С.Е.Мичъл – директор на банката на Федералния резерв в Ню Йорк и на Морган Нешънал Сити банк; Херман Шмитц – президент на американската ИГ и на ИГ Фарбен, член на Управителния съвет на Германската централна банка и на Банката за международни разпоредби; Уолтър Тийгъл – директор на Стандарт Ойл от Ню Джърси (собственост на фамилия Рокфелер) и доверен администратор на Фондация Рузвелт. Тийгъл често посещава президента на САЩ заедно с У.Х.фон Райт – директор на немската Дженерал Електрик (АЕГ), и с Пол М.Варбург – директор на Манхатънска банка. Съвместните действия между корпорациите на елита на американска и на германска територия са толкова активни, че още в началото на 1917г. Стандарт Ойл и Дженерал Моторс предоставят на разложение на ИГ Фарбен лабораториите си в Ню Джърси и в Тексас за производство на смъртоносни газове за военни цели.
Бендикс Авиейшън, контролирана от Морган банк, до 1940г. изпълнява поръчките за оборудването на системите за пилотаж на германските самолети благодарение на съдействието и участието на Сименс. Между 1934 и 1935г. британското правителство доставя 12 000 ултрамодерни самолетни двигателя на Германия, а авиацията на Хитлер ежемесечно получава от Вашингтон екипировка и аксесоари, достатъчни за 100 самолета. Оставяме настрана, че танковете и блиндираните машини се произвеждат в немската Опел – филиал на американската Дженерал Моторс. Американската Ай Ти Ти, която контролира телекомуникациите чрез картела на АЕГ, престава да работи за въоръжаването на Райха едва през 1944г., или когато войната на практика е приключила!
Видно е, че финансирането и военното производство на целия конфликт са винаги и предимно резултат на единствен фактор – промишления картел и международния банков елит. Във връзка с това нека припомним повече от красноречивото твърдение на професор Карл Хуигли: ,,Става дума не за друга, а за създаването на световна система за финансов контрол, която е в ръцете на частни лица, за да властват над политиката на отделните страни и над световната икономика.“
Сподели тази статия с приятели
