Замъка в село Равадиново край Созопол
12 Август 2009 / 09:47 | Автор: rock |
| Категория:
Технологии
,
Бизнес
,
Арт
,
Други
| Рубрики:
Камък
,
Интересно
,
Информация
„Какво ще намериш в Созопол?” – питаше в свое стихотворение една от добрите български поетеси. В Созопол наистина можеше да откриеш специална атмосфера, специални хора, и специални спомени … доскоро. Сега откриваш типичното „съвременно„ българско разбиране за туризма, в което тези елементи липсват. С малки изключения. Едно от тях се намира на 2 километра от града, навътре в сушата. На 20 декара площ до село Равадиново се издига странна, романтична и величествена постройка. Гледана от въздуха, прилича на кръст, гледана откъм езерото- на детска приказка. Георги Тумпалов от Созопол, собственик на уникалния градеж, е може би единственият българин, който може да каже за себе си, че е построил истински замък. Започнал го преди 13 години, на шега. Ходил по света, гледал, чел и се учил. Въпреки че работи с архитекти, той всичко си измислям и решава сам. Кумирът му у Антонио Гауди, но усеща, че може да мине лесно границата между изисканост и кич. „Аз не ща да е претрупано – и няма да е така” – казва Жоро. Въпреки че сградата все още не е завършена напълно, всяко лято през нея минават стотици туристи, за да я разгледат. Четири кули, сводове и басейни, езеро с лебеди, арки, стени и тавани с аметист и златен варак… и над 16 000 тона камъни. Вече са вдигнати кулите на няколко етажа със сводести прозорчета. Сградата отвън е украсена с орнаменти от месинг, които ни препращат в летендарните рицарски времена. Те висят по
каменните стени, обвити в задната част на замъка с гъст бръшлян. Него Тумпалов засадил още с първата копка на сградата. Кулите са украсени с мед и месинг. „Архитектурата на замъка е съвършенно проста, аз сам я начертах с лопатата на пясъка преди 13 години, когато направих първата копка. От тогава досега всеки камък е минал през ръцете ми“, разказва Жоро Тумпалов и обяснява как е вадил камъните от Странджа, край границата с Турция. Покрай строежа се образова – премисля всеки детайл, чертае хиляди пъти, обхожда с ръка всяко камъче, посреща всеки, който желае да разгледа творението му. „Камъкът, за разлика от хората, има само едно лице… Трябва да му го намериш и да го сложиш с лицето навън, да гледа” обяснява той. Камъкът е мраморизиран варовик, който след дъжд блести в различни цветове, и присъства навсякъде – в
огромната ограда, басейна и езерото, стените и кулите, малката църква и избата, способна да приюти тонове вино. Целия свод на избата, която се намира 12 метра под земята и е строена по мелнишки тертип, е украсен с обков от месинг, а в сърцето й има кът със сталактити и сталакмити /изляти по калъп в работилницата/, от които се стича вода. Тук ще се предлага вино, но не какво да е – мелнишко, асеновградски мавруд и няколко местни сорта, това са хубавите вина, отсича Жоро, който е родом от Сандански. Отпред ще има градина с езерце, в което ще плуват златни пъстърви. В момента част от 1 -я етаж на замъка е оборудван като работилница и там се изработват различните детайли, които красят двореца. Отливките се правят от бял цимент и мраморен прах, а фантазията на майсторите се е развихрила с пълна сила. Отлива се всичко – от арки за прозорците до сталктити и сталакмити. Навсякъде из градината има статуи, огромни дървени фенери с красива дърворезба, каменни птици и русалки. След като веднъж влезе в имението през голяма каменна порта, посетителят поема към уникалния дворец.
Следва красива арка, копие на Адриановата в Истанбул. Зад нея се озоваваш в приказна градина с езеро, в което плуват двойка бели и четири черни лебеда, които привнасят неповторима атмосфера към аристократичната обстановка. „Белите лебеди дойдоха сами, а черните ги купих от Чехия. Сред тях си имам любимец. Дълго време го смятах за мъжки, затова така го кръстих, но един ден видях, че е снесъл яйца“, споделя в стопанинът на замъка. Когато Жоро се доближава, лебедите се устремяват към него и ядат от ръката му. Тази сцена се повтаря и при щраусите – оказва се, че има и такива край замъка. Най-едрият щраус, също яде от ръката му. По натакък може да се видят и елени в едно заграждение. В двора на замъка има и внушителна църква, зидана също от странджански камък, която носи името „Св.Георги“. Между каменните късове са вградени гърла и дръжки на стари амфори, извадени от морето край Созопол. Невероятната атракция край Равадиново вече е известна и зад граница. При него са идвали известни наши и чужди бизнесмени, политици, артисти. На ден понякого пристигат 30-40 коли с туристи да му се полюбуват. Стопанинът на уникалния имот признава, че все още се чуди какво да прави със замъка като го завърши. Най-вероятно той ще бъде превърнат в супер туристически комплекс със СПА, вътрешни басейни, възможност за спортен риболов и още куп „царски“ развлечения. Ще има много вода и много зеленина, казва Тумпалов.
Признава, че е получил не едно и две предложения от големи компании да станат съсобственици и да излеят пари на куп, за да се довърши по-бързо. Георги признава, че е получил не едно и две предложения от големи компании да станат съсобственици, за да се довърши по-бързо. Миналото лято богата французойка директно го попитала колко иска, за да купи замъка. Тумпалов обаче не продава и сантиметър от имението си. Наскоро екип от „Дискавъри“ поискал да направи филм за уникалния градеж, но стопанинът отказал, понеже замъкът не бил готов. В същото време Тумпалов искацяла България да знае, че всеки може да дойде тук по всяко време и да види замъка. Направих го в България, защото сме родени тук и тук ще умрем , а той ще остане…”
Източник : www.infotourism.net
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
1
2
Следваща страница
