Момина сълза

Момината сълза (Convallaria) е широко разпространено цвете в умерената зона на Северното полукълбо. Представлява многогодишно растение с шнуровидни, разклонени, пълзящи коренища. Листата обикновено са два, по-рядко 1-3, приземни са, широко ланцетни или обратно яйцевидни с дълго влагалище. Цветоносът е безлистен до 30 см височина. Съцветието е едностранно, рядко, четковидно, състоящо се от 6-20 цвята. Цветовете са поникващи, на дълги огънати цветни дръжки с нежни прицветници със силен приятен аромат. Околоцветникът е бял, топчест, камбанковиден с шест огънати зъбчета, бели или светлорозови. Цъфти от средата на пролетта до началото на лятото. Плодът е червена ягода.

Момината сълза е подходяща за запълване на празните пространства около храсти, както и за рязан цвят. Можете и да я форсирате. За тази цел се използват едроцветните форми. Момината сълза се съчетава добре с кандилката, медуницата, папратите. Много хора пренасят дивите момини сълзи в градината, въпреки че градинските форми са много по-ефектни. Момината сълза не е подходяща за леха, тъй като се разраства и не оставя място за другите растения. Момината сълза може да се използва като почвопокривно растение. За букети цветоносите се изтеглят, а не се  отрязват. Момините сълзи трябва да се берат, преди да са се разтворили напълно. Те не трябва да се оставят във вази с други растения, тъй като бързо  ще завехнат под действието на аромата на тези растения и веществата, които отделят във водата.

Момината сълза /Convallaria majalis/ е тревисто растение от семейство Рускусови. Известна още като лилия на долината, момината сълза е позната и обичана от повечето хора. Момината сълза образува обширни колини от подземни стъбла – коренище.

Коренището на момина сълза е дълго и пълзящо. Надземните стъбла достигат до 15-30 см височина, с 1-2 листа, които са дълги между 10-25 см. Листата на момината сълза са тъмнозелени и обвиват стъблото. Цветовете са снежнобели с много приятен аромат. Плодът представлява червена топчица с диаметър около 8 мм и между 2-6 сини семчици.

История на момина сълза

Според една християнска легенда момината сълза се е появила, когато Дева Мария се разплакала след разпъването на Исус.

В Англия легендата гласи, че момината сълза расте в гората, на мястото, където приказният герой Леонард е победил дракона. Там, където на земята паднали капки от кръвта на героя, израсли момини сълзи, чиито камбанки разнасят победен химн.

От 17 век французите отбелязват празник на момината сълза. Всяка година през първата седмица на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, а после с тях украсявали стаите и дрехите си, след което започвали пиршества и танци. Юношите подарявали букет с момини сълзи на девойките и ги канели на танц. Ако девойката приемела поканата, тя подарявала и своето букетче на младежа. В някои случаи този дребен жест събирал двойките за цял живот.

Според вярванията на древните римляни, момините сълзи са малки капчици ароматна пот от богинята на лова Диана, паднали в тревата докато тя бягала от лудо влюбения в нея Фавън.

Отглеждане на момина сълза

Момината сълза е еднакво подхдодяща както за отглеждане във ваза, така и за отглеждане в градината. Ако решите да украсите градината си с момина сълза, не се поколебайте да я засадите на сенчесто място. Най-добре засадете момината сълза през октомври, за да разцъфти през пролетта със своите красиви и ароматни цветове.

Момината сълза се размножава по вегетативен път, чрез разделяне на коренището през есента или рано през пролетта. По коренището се образуват два вида пъпки – листни /те са тънки и остри и дават листа само на следващата година след засаждането/ и цветни, които са дебели и тъпи. Цветните пъпки се образуват на втората или третата година след засаждането. На сухи почви момината сълза расте бавно, цъфти слабо и не толкова продължително.

Берат се както цветовете, така и листата на момината сълза. Билката трябва бързо да се изсуши и да се постави в добре затворени тенекиени кутии, защото въздухът и влагата бързо могат да компроментират качествата й. След като откъснете момината сълза веднага измийте ръцете си с топла вода и сапун. Билката не бива да се бере от бременни и деца.

Състав на момина сълза

Листата и цветовете на момина сълза съдържат етерично масло, сапонини, смоли, органични киселини и захари, които извлечени и обработени по правилен начин имат полезни свойства, но наред с това съдържа отровни гликозиди, които могат да бъдат опасни за здравето.

Ползи от момина сълза

Момината сълза усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечната дейност. Има благоприятно действие върху артериите. Действието на момината сълза се изразява в често уриниране, особено при хора с неврози и сърдечно-съдови заболявания. Водата от момината сълза се нарича „Златна вода“. Тя се прилага за лечение на главоболие, нерви, но и като профилактично средство при епидемии и заразни болести.

Цветовете се прилагат за лечение на епилепсия. В народната медицина цветът се използва като тинктура във водка или алкохолен разтвор, като добро успокоително средство, както и за намаляване на степента на болки при възпалителни процеси.

Вреди от момина сълза

Колкото красива, толкова и опасна е момината сълза. Тя съдържа отровния алкалоид конваламарин. Всички части на момината сълза, включително и плодовете са силно отровни и поради тази причина не се препоръчва домашно лечение с нея.

Признаците за отравяне с момина сълза са повръщане, отпадналост и силно разстройство. При появата на тези симптоми веднага потърсете лекарска помощ.

Няколко бели, сякаш фарфорови камбанки, зелено стъбълце и двойка светлозелени листа, а наоколо се носи упойващ аромат. Цветето, което описахме е момина сълза. Ботаническото му име е Convallaria, което означава на латински лилия от долината. Родът от семейство лилии включва няколко твърде сходни помежду си вида. Някои ботаници дори считат, че родът е монотипен, т.е има само един вид – майската момина сълза (Convallaria majalis), а останалите са нейни подвидове. Срещат се в природата в умерения климатичен пояс на Северното полукълбо.

Майската момина сълза, която се отглежда в нашата страна, има разклонено пълзящо коренище. От него излизат 2, рядко 3 прикоренови широколанцетни листа. Между тях на върха на коренището се намира една пъпка, от която се появява съцветието. То е съставено от няколко (6-20) цветчета, наредени едностранно по здрав цветонос. Те са наведени надолу заедно с дългите цветни дръжки. На цвят обикновено са бели, но се срещат и светлорозови. В края на пролетта много градини се изпълват с изискания им мирис. Към края на цъфтежа цветчетата потъмняват и се появяват плодовете – дребни топчета.

През юли-август листата постепенно пожълтяват и полягат, но скоро плодчетата придобиват красива яркочервена багра и правят цветето пак красиво.

Момината сълза се чувства най-добре на лека сянка под дървета и храсти с рехави клони, ако сянката е много дебела, цъфти слабо.

Към почвата няма особени изисквания, но тя трябва да е богата на органични вещества  и не много суха.

На едно място може да расте десетина години, като превзема все нови територии и може да покрие голяма площ.

Можем да размножим това цвете  със семена, но най-лесно става с отделяне на части от коренището. Подходящото време е през пролетта и през есента. Засаждането става на такава дълбочина , че корените да не се сгъват, а растежните и цветните пъпки д са покрити с 1-2 см. почва. През лятото е добре да се подхрани с органични или минерални торове.

Момината сълза се отглежда като градинско цвете от 16 век. Още тогава са създадени нейните разновидности с розови и червени цветчета. По-късно са се появили сортовете с кичести цветове. Те са значително по-високи от другите – достигат 28-30 см. на ръст, цветчетата също са по-едри.

Момините сълзи са измежду предпочитаните цветя за форсиран. През есента по коренищата добре се различават два вида пъпки – вегетативни и цветни. Първите са тънки са тънки и заострени. От тях израстват само листа. Другите са по-големи , с тъпи върхове и са изправени вертикално нагоре. За форсаж се вземат именно части от коренището с цветни пъпки. Те се подреждат в сандъче, покриват се с влажен мъх или талаш и се заравят в градината на сянка. Когато температурите паднат до минус 5-7 градуса, сандъчетата се пренасят в помещение с ниска положителна температура и се държат там до форсирането.

За да получим цъфтящи момини сълзи за Нова Година, ще са ни нужни 25-30 дни. Коренищата се поставят се поставят в топла вода (30-35 градуса) до 10 часа, без да се допуска понижение на температурата. Това потапяне извежда цветята от покоя и спомага за насочването на хранителните вещества към пъпките. След това коренищата се подреждат в подходящи съдове – купи, кошнички и т.н., пълни с влажен мъх или листовка, покриват се с хартия и се слагат в стаята при температура 25-30 градуса. Всеки ден се пръскат с топла вода. Хартията се сваля, когато цветоносите достигнат 8-10 см. височина и цветните пъпчици се обособят. Съдът се поставя на светло при температура 12-15 градуса  и се очаква появата на прелестните ароматни цветчета.

Източник: Вестник за градината