НИЕ СМЕ ТОВА, КОЕТО МИСЛИМ

2
Добави коментар
Aleff
Aleff

Един забравен урок

 

 

 

 

В своята книга – „Силата на самоувереността“, Брайън Трейси пише:

 

„Вие сте това, за което мислите“

 

„Законът за концентрация гласи, че всичко, за което мислите, се превръща във ваша реалност. Всичко, за което мислите достатъчно дълго и упорито в даден момент става част от умствените ви процеси и упражнява влияние и власт върху вашите нагласи и поведение.

Ако непрекъснато ви занимават мисли, характеризиращи се със смелост, кураж и себе утвърждаване, постепенно ставате по-смели, по-безстрашни и по-настъпателни. Колкото повече се замисляте за човека, който бихте желали да бъдете, за качествата, които бихте желали да притежавате, толкова повече ги привнасяте дълбоко в подсъзнанието си, където те се превръщат в елемент от вашата продължаваща еволюция. Това, за което редовно мислите, става част от вашия характер и вашата личност.

В този смисъл вие сте творци на самите себе си. Вие се намирате там, където сте, вие сте това, което сте, заради мислите, които сте допуснали да заемат съзнанието ви. За каквото и да сте мислили през последните месеци и години, вие сте станали в този момент продукт на тези ваши мисли.“

Конфликтите, с които се сблъскваме в живота, са до голяма степен плод на собственото ни съзнание. Те ни изглеждат сякаш са извън нас, само защото егото проектира мислите ни в посока отвътре навън. И затова приемаме, че врагът не е в нас. Зареждаме егото с допълнително гориво. Готвим се за бой.

А ето какъв е истинският механизъм. Нека си представим, че съзнанието ни действа като прожекционен апарат, на който са записани всичките ни предишни болки, любови, радости, разочарования. Ако някоя случка в настоящето ни напомни за тези стари филми, ние ги прожектираме отново в настоящето.

Резултатът от проекцията винаги е един и същ – каквото мислим, това виждаме. Гневните не любящи мисли проектират гневен не любящ свят.

Например, ако някога в миналото сме били изоставени от любимия човек, във следващите ни връзки ние несъзнавано очакваме да се случи същото. Тогава цялата ни система е отворена да чува и вижда у другия доказателства в подкрепа на това, което очакваме да се случи!?

Едва когато разберем, че ние самите проектираме нашите мисли, чувства и стари конфликти върху света около нас и осъзнаем, че бихме могли да избираме за какво да си мислим, тогава имаме шанс да разберем, че не сме жертва на нашите взаимоотношения, а жертва на собствените си мисли.

Взаимоотношенията ни с другите се объркват, когато очакваме те да виждат и да чувстват света така, както ние го виждаме и чувстваме. Когато се озовем в ситуация, която е в противоречие с тази теза, егото ни започва да спори, да се съпротивлява и ние приемаме, че другият мисли погрешно.

Следователно възприятието е това, което преживяваме като резултат от проектирането на мислите и чувствата навън от съзнанието ни.Това което мислим и виждаме с очите си е огледало на нашите вътрешни мисли.

Например, всички хора в по-малка или в по-голяма степен се страхуват от тъмното.

Всеки реагира по различен начин – на едни му се стяга гърлото, друг се разтреперва, трети получава сърцебиене и пр. Ако в този момент, когато човек е обладан от страхът от тъмното , осветим това пространство ще установим, че там няма даже и една буболечка, която с нещо би могла да застраши съществуването ни.

Светът е като огледален образ на това, което е в главата ни!

 

Много често причините поради, които се разстройваме не са тези, за които си мислим. Докато проектираме върху другите нашите проблеми и чувства, не ни се налага да се справяме с непоносимата болка на собствените си проблеми. Затова продължаваме да отричаме нашите проблеми и продължаваме да ги проектираме върху заобикалящия ни свят.

Всичко, което идва от сетивата ни егото го филтрира през необятния склад от спомени и минали преживявания. После проектираме върху другите това, което излиза от филтъра на егото. Тази проекция се превръща в наше изкривено възприятие, създавайки илюзия, че причината за нашите проблеми са винаги извън нас. Тази проекция ние превръщаме в битки с другите хора, игнорирайки факта, че истинската битка е с противоречивите мисли в нашето собствено съзнание.

Когато се чувстваме разстроени, ако си зададем въпросът Кога, Къде и с Кого сме изпитвали преди същите чувства, има шанс да прекратим нашите проекции и да започнем да откриваме нерешените си проблеми в собственото си минало. Човек твърде често се поддава на изкушението да търси причините за всичките си беди, които го сполетяват, извън себе си. Твърде лесно съдим и обвиняваме другите, издигаме огради от бодлива тел около нас.

Ако в нашия живот съществуват болни взаимоотношения, ние проектираме върху света своите чувства. Не другите хора и обстоятелства ни разстройват, а нашите собствени мисли и отношение към тези хора. Нашата основна заблуда е, че можем да постигнем щастие, карайки другите да се променят, да се вместят в нашия модел. Само когато сме в състояние да преразгледаме собствените си убеждения, ще можем да преоткрием кои сме и да видим своята истинска цел в живота.

Причините, поради които се чувстваме разстроени са винаги някъде далече в миналото. Те произтичат от ситуации, които не сме затворили, не сме приключили, не сме интегрирали у себе си. Ето защо използваме взаимоотношенията си с другите хора като екран, върху който да прожектираме чувствата, които отказваме да видим в себе си.

Из книгата „Любовта е отговорът“

„Да живеете в истина, това означава да издигнете душевното си спокойствие в своя най-висша цел и водещ принцип на организиране на живота ви. Всички цели, които си избирате, трябва да са в съответствие с тази за душевно спокойствие.
Вие вършете и казвате само онова, което ви се струва напълно редно. Приемате изцяло собствените си чувства и мисли, каквито и да са те. Само по този начин можете да се насладите на самоувереност. Само ако настоявате всяка ваша постъпка да ви позволява да живеете в мир със себе си, ще се чувствате наистина страхотно и ще се разбирате прекрасно с всички, с които имате някакви взаимоотношения.“

 

Брайън Трейси

Фейсбук Коментари

бутон за споделяне