Да си спомним за Берлинската стена – символът на злото
Днес, по-точно тази вечер, се навършват 48 г. от построяването на овеществения символ на разделението и студената война – Берлинската стена. С нея се раздели не само Берлин, не само Германия, не само Европа, а бе направен опит да се обособи един имагинерен свят, създаден на базата не на свободата и нормалните човешки права, а точно обратното – на терора на една идеология, античовешка и абсурдна.
Вечерта на 12 срещу 13 август 1961 г. хиляди съветски камиони/джугани/ се насочват към границата, отделяща Източен от Западен Берлин – вече поделен от страните победителки на четири окупационни зони. Източната зона, отредена на СССР е обявена за столица на изкуствено създадената Германска демократична република. Камионите превозват 45 000 бетонни блокове/3.6 на 1.5 метра/, всеки един тежи 2.75 тона и около 50 000 строителни работници, които под светлината на прожекори започват изграждането по средата на града стена, която пресича и разделя 192 берлински улици, дълга е 155 км. и е с обща площ от 450 000 кв. м. „Оборудвана” е с 302 наблюдателни кули/вишки/ и е пазена от 10 000 гранични източногермански и руски войници и офицери. Затворената зона /зоната на смъртта/ е парчетосана на части с размери 30 на 100 м. Сутринта на 13 автуст 1961 год. Европа осъмва със своя разделетелен символ на Желязната завеса – Berliner Mauer.
Строго секретните планове за строежа са правени осем месеца и се контролират от КГБ и Щази. Датата за издигането на защитната стена се насрочва със заповед на Хрушчов след тридневното блиц-посещение на източногерманския държавен председател Валтер Улбрихт в Москва на 3-5 август 1961 г. Според една разсекретена записка от германските служби, става ясно, че Улбрихт е искал помощ и от България за строителството на Стената.
До построяването и` над 3 млн. са преминали от ГДР в ГФР, а след издигането на Стената още 230 000 източногерманци напускат комунизма, търсейки различни пътища, включително и през България. Около 5 000 души правят опит директно да преминат през стената и над 200 намират там смъртта си.
Днес има паметната плоча на Петер Фехтер, който е първата жертва на Стената. Година след издигането и` младият източногерманец прави опит да я прехвърли. Прострелян е от гранични войници на ГДР. Пада обратно в сектора от източната страна. 40 минути кърви в зоната на смъртта между съветския и американския сектор. И умира от раните си.
Немската историчка Кристине Брехт разказва пред Дойче веле за друг потресаващ случай, когато до Берлинската стена са разстреляни две деца, а на близките им е разказано, че са станали жертва на нещастен случай по време на … къпане. Случаят впрочем е добре известен: става дума за смъртта на Лотар Шлойзер и Йорг Хартман през 1966 година. Двете деца са били десет и тринадесет годинки. Бащата на Йорг Хартман живее по принуда в Западен Берлин – един от хилядите случаи на разделени от режима и Стената немски семейства. Двете момчета решават да отидат при него – на гости. И загиват от откосите на граничните войници. В хронологията на жертвите двете берлински деца фигурират под номера 60 и 61.
Последната жертва на Стената е 20-годишният Крис Гефрой. Единствен син на майка вдовица, талантлив студент, Крис загива през нощта на 5 февруари 1989 г. при опит да се покатери и премине с приятел в Западен Берлин. Приятелят му успява да се прехвърли през Стената. Той е свидетел как тялото на Крис е направено на решето от картечните откоси и пада като последна жертва в зоната на смъртта в Източен Берлин.
Най-известните случаи на масовото бягство още са по тунел дълъг 150 метра, прокопан под Стената, полет с делтаплан над нея, промушване между прозорците на два съседни апартамента и още хиляди опити за спасение отвъд завесата. В същото време, ГДР чак до 1975 год. преоборудва, „усъвършенства и укрепва” Стената.
Уродливият символ на разделението рухва, както често става в историята, почти случайно. На пресконференцията на 9 ноември 1989 година източногерманският политик Шабовски е запитан от италиански журналист: „И кога влиза в сила законът за свободно придвижване на източногерманците?” Шабовски не знае отговора на въпроса. Объркано търси в папките пред себе си. И отговаря: „От този момент. Веднага”. Това е репликата, която отваря Стената. Хиляди източногерманци, чули по радиото новината за отварянето на границата между Източен и Западен Берлин, тръгват към граничните пунктове. Трабанти и хора поемат по железния мост Bornholmerstrasse – това е първият граничен пост, който е отворен на 9 ноември в 23:30 часа. Телевизионните кадри от този миг обиколиха света. Днес, на самото място, има плоча с надпис и звук: „В нощта на 9 срещу 10 ноември 1989 година, на моста на улица Борнхолмер, Стената за пръв път се отвори след 13 август 1961. Берлинчани отново се събраха.“
Днес 3-те километра останали от Стената са превърнати в постоянна изложба на графити, фрагменти от нея са обект на търговски интерес, огромна част от бетонните блокове са закупени от Майкрософт и ЦРУ, а през 2006 год. част от Берлинската стена бе подарена на България и монтирана в София до Мемориала на жертвите на тоталитаризма. Като символ на провала на комунистически режим и паметен знак за жертвите му.
