Автор : Кристиян Илиев от Троян,
ученик в 11.клас в Езиковата гимназия в Ловеч
Сцена, случила се някъде из планината Парнас.
На широка поляна има множество певци, които стоят и чакат.
Явява се бог Аполон, предводителят на музите.
Аполон :
Сберете се, сестри любими,
гласът ми нежен ви зове,
и със съвети несравними
канон велик ще изкове.
Певци, помнете тия думи,
та по незнайните си друми
искрата да ви осени,
да влагате любов и чувство,
когато вечното изкуство
обсеби земните ви дни.
Явява се Калиопа, най-мъдрата от музите, покровителка на епоса, величието и риториката.
Калиопа:
Певци, изкуството е свято
и не за всеки е съдба!
Служете предано, сърцато,
но не очаквайте хвалба
и нека вашите рефрени
да бъдат чисти, съкровени;
гласът ви да е войнствен, смел,
тъй сякаш бог чрез вас говори;
презрели личните раздори,
в епичното търсете цел.
Явява се Урания, покровителка на разума и яснотата.
Урания;
Певци, мистичните сюжети,
обвити в символна мъгла,
не са достойни за поети,
жадуващи добри дела!
Във песните си без боязън
вложете яснота и разум!
Решителни бъдете, щом
абстрактното ви обладае;
посегне ли да ви омае,
му нанесете вий погром!
Явява се Евтерпа, покровителка на мелодичността и благозвучието.
Евтерпа:
Певци, във ритмите прекрасни
прозира вечният талант;
бъдете звучни, тънкогласни,
подобно скитник музикант,
изнесъл мъничък спектакъл
и хилядна тълпа привлякъл.
На пролетната красота
бъдете галещата струна
или на зимната фъртуна
станете ледните уста.
Явява се Клио, покровителка на историята
Клио:
Певци, с пророчества напразни
не тормозете своя ум;
те са ненужни и омразни,
и пожелали светски шум,
оракулите – зли създания,
залъгват хорското съзнание.
А вие светлия си взор
към миналото отправете
и грешките на вековете
възпейте в многогласен хор.
Явява се Мелпомена, покровителка на трагедията.
Мелпомена:
Певци, животът ще отмине,
но не и вашите слова!
Добре ли ще е след години
да ви запомнят със това,
че пели сте за смях, наслади,
за вино и девици млади?
О, не! Възпейте гибелта,
наред със битки героични,
лукавства, подлости двулични
и на човека слабостта!
Явява се Ерато, покровителка на любовта, песните и химните.
Ерато:
Певци, недейте съгрешава,
поемайки по стръмен път,
с копнеж за трагедийна слава
да пеете песни на светът!
Че кой живял е на земята
щастливо с мъки във душата?
Стихът ви нека е свещен
и нека бързо ви прослави,
от пламъка на любовта ви
щом той е само вдъхновен!
Явява се Талия, покровителка на леката поезия и комедията
Талия:
Певци, нарочно боговете
решиха земният живот
да бъде кратък: не плачете!
Нима човешкият ви род
не е за сладости създаден,
за страстна нощ и ден отраден?
Извийте звънкия си глас,
присвили до сърцето лира,
и прошепнете на всемира
любовна приказка в екстаз.
Явява се Полихимния, покровителка на вярата и религията.
Полихимния:
Певци, ще сетите признание,
когато ценния си труд
дарите на всеослушание,
надмогнали душевен смут,
че сбирщина от зли кретени
ще ви осмиват озверени.
Подклаждайте духа си скъп
чрез силна, нерушима вяра,
и нека хорската поквара
в сърцата ви не буди скръб.
Явява се Терпсихора, покровителка на равенството и сплотеността
Терпсихора:
Певци, по пътя си незнаен
оттук нататък сте сами;
към подвиг смел и всеотдаен
духът ви нека се стреми!
Защото делото правдиво
във слабите души загива!
Когато като светлина
са думите ви за човека,
тогава знайте, че навеки
ще светят ваште имена!
Музите се скриват в планината,
Аполон се възкачва на небето. Певците се разотиват.
Автор:Кристиян Илиев – от Троян, учи в Езикова Гимназия в Ловеч
сподели ме
социални мрежи
