Трудно ми е да опиша реакцията ми след като прочетох книжлето “Тайните дневници на Елена Чаушеску”(172 странички). Това са избрани откъси от 12 500 страници, които според френското издателство “Фламарион” са автентични.
Държа още в началото да напиша, че срещнах тезата, че дневниците са фалшифицирани. Според един коментар Владимир Беряну е написал статия във в. “Век 21” за тази теза, но за съжаление не успях да я намеря. Инак доводът е, че фалшификацията е извършена с цел демонизиране на сем. Чаушеску, които са се опитали да водят независима от Москва и Световната банка политика. Звучи логично, но дали е вярно, не мога да съдя.
Ако обаче дневниците са автентични мога да кажа само едно – ЧУДОВИЩНОСТ! Елена е проста селянка, издиганата до върховете от мъжа си, и това й личи. Ден след ден тя записва безкритично мислите си, чувствата си, описва псевдонаучните си опити, за които дори се осмелява да си припише правото на Нобелова награда, независимо, че всичките й “трудове” са написани от академици, а тя си ги присвоява. Но какво да говоря, ето ви няколко преразказани случки от дневниците:
Френският президент Жискар д’Естен е на гости на семейство Чаушеску. Поканата включва и лов на мечки, но два армейски батальона не успяват да издирят дори и една в Карпатите, тъй като са избити. Затова четирима унгарци са навлечени с мечи кожи и пуснати за мишени. Френският президент убива трима и ранява четвъртия.
Съобщават на Елена, че ще ходи на Лебедово езеро. Тя изпраща специален самолет да й донесе банския. На следващия ден се оплаква, че не са ходили на езера, а на някакъв концерт. Отдава промяната на хладното време.
Хрумва й, че щом изваряването убива микробите, така човек може да бъде излекуван. Нарежда едно унгарско дете с хрема да бъде потопено в кипяща вода.
Изпраща националния тим по художествена гимнастика на тренировки на полюса.
И една нейна мисъл: Всяко тяло, потопено в течност, неминуемо си признава всичко.
И аз бях шокиран. И затова съм склонен да приема тезата, че дневниците са фалшифицирани. Защото вътре има още куп чудовищни признания: от директни заповеди за убийства (с любим маниер блъскане с кола), до маниакално желание Румъния да има атомна бомба.
Личното ми мнение е, че дневници има и в тях има отвратителни неща. Но някои като посочените по-горе като нищо може да са добавени допълнително. Но кой ли знае…
