МАТОЧНА ШИЙКА – ПРЕДРАКОВИ СЪСТОЯНИЯ
Тя е? Маточна шийка е орган, разположен на границата между влагалище и матка. Някои автори я считат за част от матката, други я обособяват като отделна структура. Представлява дебел, заоблен цилиндър с канал по средата и два отвора – към влагалище и към маточно тяло. Погледната през вагината, стои като фасунг с отвор по средата, който в зависимост от родилния статус на жената, може да бъде цилиндричен или напречно-ивицест. Самият отвор, има горна и долна устни, които някои автори наричат предна и задна.
Този орган е подложен изключително много на интензивни промени по време на бременността, както и на травми по време на родовия акт. Доста по-рядко е подложен на травми по повод садо-мазохистични полови контакти. Често обаче е обект на инфекциозни атаки, от страна на микроорганизми с различен произход.
Гинекологично? За гинекологичната практика, особено значение има микроскопската структура на шийката, т.е. тъканите и клетките, които я изграждат, за да се превърне в пълноценен орган. Състои се от: – екзоцервикс – изграден е от плоски клетки с произход от епителна тъкан, които са подредени в доста слоеве /многослоен плосък епител/; – ендоцервикс – изграден е от един слой цилиндрични клетки от епителен произход, които навлизат във вътрешността на органа и образуват нещо като кухинки /там са ендоцервикалните жлези/. Тези два типа епител, образуват специфична граница, която е доста важна. Тази граница е под, на и над нивото на външния отвор на шийковия канал.
Заболявания? Накратко, шийката има 4 групи заболявания: 1/ Травми; 2/ Възпалителни заболявания; 3/ Преканцерози – предракови състояния; 4/ Тумори.
Травмите? От травмите, най-важен е ектропионът, или това е лацерацията на маточната шийка. Представлява родова травма на маточната шийка, най-често получено след оперативно завършено раждане (вакуум, мануална екстракция, форцепс, дигитална дилатация на шийката), преципитирано раждане. Разбира се, тези последици са резултат от неефективност от страна на родилката, или пък едър плод, за да се прибегне до такива помощни средства за родоразрешение. Налице е извръщане на вътрешната тъкан, от канала /цервикалната мукоза/ навън към влагалището, което се получава при невъзстановено разкъсване на шийката и ръбцово придърпване на външния отвор на цервикалния канал. Ръбцовото придърпване се образува от тъканта, която се създава в процеса на оздравяване на мястото.
В крайна сметка, така извърнатата навън тъкан, не е нормално разположена, и става обект на атака от доста фактори. Обикновено може да ерозира, да се разязви, и да се покрие с разнообразни ранички, може да се покрие с гноевидни налепи, но не дава никакви симптоми и жената не усеща промените! При дълго съществуване на такава промяна, тъканта се разязвява, и може да се стигне до контактно кървене. ВСЯКА ЕДНА ТАКАВА ПРОМЯНА СЕ СЧИТА ЗА ПРЕДРАКОВО СЪСТОЯНИЕ! Затова, всяка една жена, с данни за разкъсване на маточна шийка, и ако същата не е била възстановена, подлежи на задължителни прегледи, поне веднъж на 1 или 2 години. Разбира се, че последното го решава тя, но за да запази своето здраве, е редно да се изследва поне веднъж в годината! Прегледът е безболезнен и не е неприятен. Прави се оглед със спекулум, колпоскопия и евентуална биопсия на съмнителен участък. Ако се изключи туморен процес, то най-добре е жената да си направи пластика.
Други предракови заболявания: Останалите предракови заболявания, са хистологични диагнози, но не и клинични такива. Т.е. поставят се от лекарите в хистологичните и цитологичните диагнози към патологоанатомичните клиники / моргите/. Там се праща обикновено материалът, който се изследва под микроскоп.
1. Дисплазия на маточната шийка: Представлява особено разрастване на нетипични клетки, на онази граница между двата епителя, която описах по-горе. Хубавото е, че се развиват на видимата влагалищна част на маточната шийка. Лошото е, че обикновено се развиват /в около 45-55%/ в хода на оздравяването след прекаран колпит или цервицит – възпалителни заболявания на влагалище и шийка с бактериален, вирусен или протозоен произход. Клинично има 3 степени самата промяна и от жената не се усеща нищо. Промените се виждат при преглед. Единствено при тежката форма, промените са като при карцинома. В 30% от случаите тази тежка форма може да премине в инвазивен карцином, докато леката и умерената форма отзвучават, обикновено след противовъзпалително лечение. Диагноза: изследва се влагалищно съдържимо, цитология, колпоскопия, биопсия. Лечение: премахва се основната причина, довела до дисплазията.
2. Ерозия на маточната шийка: Представляват нещо като малки охлузени участъци, разположени около външния отвор на цервикалния канал, т.е. гледат към вагината. Могат да се получат от продължителна хиперсекреция, вагинален флуор, механични въздействия, възпаления. При простата ерозия /псевдоерозията/ причините могат да са хормонални нарушения, промяна в рН на влагалище, обилен флуор, или механични травми. Ерозията изглежда като тъканен дефект на епитела, като прояден, силно зачервен, с гладка повърхност и резки граници. Не дава външни клинични признаци и се открива при преглед. Диагнозата се поставя на преглед – спекулум и последваща колпоскопия. Поведението е премахване на основната причина, и обикновено третирането с ваготил или лазеркоагулация дават перфектни резултати.
При папиларната ерозия, пак в областта на външния отвор на канала на маточната шийка, се вижда язвен дефект с неправилна форма, който е покрит със структури като малки зрънца, които могат да образуват зърнести хълмчета.На техен фон, се образуват и едни специфични кистички наречени овули на Набот, те са резултат от промяна в каналите на жлезите. Клинично – жената няма никакви оплаквания. Откриват се на преглед. Поведението включва: ваготил, електрокаутер, криокоагулация, обработване с лазер. в краен случай, ако няма успех лечението се прави конизация на шийката.
3. Жлезисти полипи на шийката: Могат да са единични или множествени, и с големина от лещено зърно, до малина и по-големи. Те са окръглени, гладки, и обикновено са на краченце /нещо като гъбно пънче и полипчето е отгоре на крачето/. На пипане е мекичко, а при докосване може да прокърви. Освен това, цвета му се определя от интензитета на кръвообращението, което е захванало при образуването си. Важно е, че може да се усучи, или да се притисне към стената, поради което се превръща в мъртва тъкан или разязвена структура. Симптоми – само при някои жени, може да има слузесто течение и контактно кървене. Обикновено се откриват на преглед. Тези полипи много рядко – в 2-3% се превръщат в ракови структури. Диагноза: оглед със спекумул, колпоскопия. Всеки цервикален полип се екстирпира и изпраща за хистологично изследване, за да се изключи евентуално раково превръщане. Поведение: махане на полипа и задължителна хистология.
4. Еритроплакия: Особен тъканен процес, при който има нещо като изтъняване на епителната тъкан на шийката, и този участък, вроговява. Клинично: ярко червени петна на преглед, които лесно кървят при допир. На колпоскопия – изтънени участъци, през които прозира силно-червена тъкан. Диагноза: освен спекулум и колпоскопия, задължителна хистология.
5. Папилом: Отново има структурни промени в тъканите с разрастване и вроговяване на плоския епител. Образуват се ясно отграничени участъци. Най-лесно се диагностицира чрез пробата с лугулов разтвор – просто при намазване, той не се оцветява. Често пъти може да виси на краченце.
В част от случаите, значение се отдава и на хроничната инфекция с човешки папиломни вируси на участъци. Забележете – те атакуват едни специфични участъци, съдържащи метаплазия от незрели плоски клетки. Прицелни клетки на този вирус за кератоцитите и особено тези в незрелите пластове на шийката. Вирусите могат да бъдат ниско онкогенни и водят до остри кондиломи или силни онкогени. Така или иначе, самите механизми не са напълно изяснени и до момента. В цял свят обаче, е приета една теория, на Нойзен – 1982 година, в която е доказано, че чистата зараза с папиломен вирус, може да доведе само до папилом в краен случай, или кондиломи, в по-честите случаи. Но, за да се превърне папилома в инвазивен карцином на шийката, то този папилом, преминава три стадия на вътреепителна цервикална неоплазия и се стига едва тогава до инвазивен карцином, но са нужни и коканцерогени, като: мутагенни херпесни вируси /основно херпес вирус хоминис 2; Папова-вируси/; задържане на смегма, получена от партньор с недобра хигиена, който е необрязан; сексуално-трансмисивни болести, тютюнопушене.
Важно! Всички патологични изменения могат да доведат до преминаване или до злокачествено израждане на тъканите и да предизвикат рак на шийката на матката.
Трябва да се има предвид, че предраковите изменения на маточната шийка: 1. Нямат специфична клинична изява. 2. Някои от тях могат да дадат контактно кървене. 3. Най-често не се забелязват при оглед със спекулум. 4. Търсят се активно чрез колпоскопия и цитодиагностика. 5. ПРЕКАНЦЕРОЗИТЕ СА ЛЕЧИМИ В 100% ОТ СЛУЧАИТЕ!!! СТИГА ДА СА ДИАГНОСТИЦИРАНИ НАВРЕМЕ, ПОРАДИ КОЕТО, ВСЯКА ЕДНА ЖЕНА, ЗА ДА ПРЕДОТВРАТИ НЕПРИЯТНОТО РАЗВИТИЕ, ПРОСТО ТРЯБВА ДА ПОСЕЩАВА ВЕДНЪЖ В ГОДИНАТА АГ-СПЕЦИАЛИСТ!
Бременост при дисплазия: Дисплазията е тъканна промяна, чийто произход не е разгадан все още, но тя не е противопоказание за забременяване, нито пък противопоказание за износване на бременност; има вероятност обаче да участва в генезата на абортите, тъй като имаме нарушаване да го наречем в задръжния апарат на матката, т.е. не е пълноценно узряването на цервикалната тъкан, и това може да създаде някакви проблеми, но се среща рядко; единственото противопоказание за запазване на бременност при жени с тъканни промени в маточната шийка – това е ракът на маточната шийка, като при него – задължително се сецира жената, без значение срока на бременността и се прави изкуствен аборт по медицински показания заедно с тотална хистеректомия, по-рядко с операция по Вертхайм; разбира се, има жени, които отказват такива прекъсвания на бременността, но обикновено те доизносвайки плода, са вече в метастазите от рака на шийката и загиват
Бременост при папиломите: Папиломите са вирусна инфекция, която до момента няма ефективно лечение! но и те не са противопоказание за забременяване. По принцип се препоръчва жената да роди с Цезарово сечение, тъй като те също могат да участват в генезата на абортите, но рядко водят до тях, обикновено си съществуват като тихо носителство
Източник: клубовете на dir.bg
