Той казва, че се казва Ахеронта Мовеба.
Линкът води към името Юлиан Садов в Facebook.
Незивисимо от това как се казва този готин мъж, интересът ни предизвика по два повода.
Първият, кадърът, които направихме и публикувахме на 11 Февруари в Sofia Street Style, и който събра без усилие 50 коментара, повечето от които, логично, положителни.
Второ, коментарът, който Човекът пусна онзи ден под поста със собствената си снимка:
„Чак сега попадам на снимката… едно момиче, което живее във Финландия, посещава
този сайт и ми сподели,че е видяла тук нещо такова.
Бях забравил за този ембарасмънт : още на дисплей, когато беше ясно ,че ще се получи това нелепо нещо…както и да е… тези партикуларности не са толкова интересни… важно е да се подходи универсалистки.
Този диалог е много Post Mortem !!! /вероятно има предвид дискусията под поста/, докато на улицата такъв диалог няма. Заради това е ad mauseam некоректно да се прави този диалог извън региона, в който това се е случило.
Стрийт…
Тук веднага се сещам, че имам един Ком де гарсон, който винаги успява да „схване “ улицата… да я проблематизира… в този смисъл е това, което би могло да се търси, доколкото дрехата осиява околното, улицата, амбианса.
Дори съм готов да ида една крачка по-напред и да кажа, че истинския fashion event се определя не по това дали има хармония, дали е мелодраматично, гротескно, сладичко, бонбонено, пастелно… а спраямо fidelity … your own fidelity, /преданост, точност – б.ред./., което ще рече и донякъде:истинския fash marxist e този, който успее да да проблематизира останалите изкуства – от архитектурата до киното (не ви ли се струва понякога, как дрехата надвишава многократно изразното средство, което я изобразява…и е тясна за този лейаут или графичендизайн…
Някой тук ме е назовал по име.
Доста пестелив жест откъм благоприличие е да назовеш имената на двама човека, които са приятели (или поне аз се смятам за някой, който винаги се радва, че има какво по-ново да си каже с Емилиян Събев /б.ред. – дизайнерът на българската модна къща „Драго и Радо“, на когото миналата годена подарихме кадърът от нашата абитуриентска сесия за рекламната им кампания и се получи много хубаво/, подозирам,че това е:.г-н Едно…, е…трябва да му кажа, че много греши. Няма такава транзитивност, още повече, че самият той споделя възглед за Ем., който стои в разговор така: „писнало ми е от имитативния Емилиян“.
Сега как така стана, че mutatis mutandis, т.е. че имитацията се снабдила със своя имитация.
Ако е така, това би било прекрасно.
Винаги съм настоявал, че трябва да се върви към повече изкуственост, към все повече имитация… имитация на имитацията, на имитацията:това е диалектика на модата.
Що се отася за това, доколко Емилиян има пръст в това.ами той би подскочил на 10 метра над земята:ако му кажете,че има общо. gucci, смидли, ysl…и нелепият сбор от тях на снимката…
Впрочем мога да пратя снимки, правени със самоснимачa, които са може би 100000 пъти по-удачни. През деня улицата не е удачно място за снимки:при това, нали не искате на 42 години да започна да вярвам, че нещата са по-„свежи“ когато са взети „спонтанни“, „живи“, „топли“.
Та аз съм напълно изкуствен човек..
А, да, този, дето ми е вкарал името в едно с това на Емилиян може да е и някой от
продавачите „в много ми е драго и радо.“
Ако е така, се надявам да знае, че това, което е направил много би ядосало самия Емилиян… понеже той никак не иска да му се напомня,че е много по близо до слимановия изкуственяшен пънк, отколкото до екологоческия феминистико-деконструктивизъм на Мартин Маржиела!
Иначе извън всичко, за което стана въпрос – хубаво е че има такъв блог.
Предполагам с времето аналитическия и методологическия му департамент ще се разрастнат.
И да.. “ донякъде съм изненадан за любезните коментари… Аз самия не бих бил така
снизходителен към 92% от появилото се на снимката.“.
Този коментар, пък, от своя страна, също е интересен, и то много, с поне три неща:
1. За първи път в българското интернет пространтсво имаме спор, макар и задочен, между човек, който очевидно разбира от мода, и то доста, и български дизайнер с достатъчна слава в модните среди на България – Емилиян Събев или негов привърженик.
2. Философските тълкувания на модата са нещо изключително интересно и със сигурност са от компетентността на малцина. Породени от един пост в сайт за улична мода, те са напълно очарователни.
3. Модата в България, за щастие, не се изчерпва с няколкото отдавна омръзнали на всички модни къщи и псевдо модни корифеи. Тя е по-жива отвсякога, защото по-често от винаги е наоколо, на улицата, по тротоарите на този град, а вероятно и на другите ни красиви градове, защото тя умее да се движи, да се доказва и да се случва според конкретния човек, изкуствен или естествен, все едно, но достатъчно свободен.
Как мислите вие, доколко модата прикрива истинската ни същност.
Е ли това нейния смисъл?
Можем ли да бъдем истински, имитирайки? Струват ли си модните спорове?
Тук е моментът да отбележим, че с броя на коментарите под постовете си Sofia Street Style се изравни и дори надмина най-четения блог за улична мода в света – The Sartorialist.
Thank you, благодарим!!!
