Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата: – Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? – Ами няма.
И продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка: – Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? – Ами няма. И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека: – Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? – Ами има. – Казвай. – Може ли да не дойда? – Може.
Ламята Спаска – един измислен герой от сериала „Първобитни небивалици“ в списание „Дъга“. За нея всеки си спомня от далечното минало. Разказваха се безумни вицове и глупости на търкалета имащи пряка зависимост със социалистическата власт. Един измислен персонаж, превърнал се в нарицателно име дори и днес, който можете да видите навсякъде. Спаска може и да е положителен образ, но не за лами и други зловещи твари ще говоря днес.
Преди да започна поредната си тема в стил „конско”, ще ви припомня една стара максима, в която се казваше, че: „Каквото си посееш, това и ще пожънеш. Знае го всяко хлапе, че и в третия свят, където все нямат избор. Преди години ни тъпчеха главите с глупости, че в третия свят хората умират, хората са бедни и какво ли не? Бил съм в този Трети свят и мога с чисто сърце да кажа, че животът е далеч по-уреден и хората са по-добри, че и улиците са чисти и даже може да намериш някой скъпоценен камък /Бразилия/.
Сюжетът, който избрах с любимата ми ламя Спаска не е случайно, защото днес тя живее в съвременна Европейска България. В случаят образът на ламята ще използвам, само за да подсиля текста. Нещо, като красива метафора. Този персонаж обаче няма да има цел да бъде модел за красота или казано на неразбираем език: непонятен за консуматорското общуване. Какво глупаво съвременно извращение, абсурдно за обикновените хора. За миг си помислих как мога да сравня Спаска, с някоя кралица на красотата или супер модел, или знойна певачка. За момент изключих, че трябва да се пазим от подобни хвъркати, огнестрелни чудовища, които могат да се сравнят единствено с неописуемо и непредотвратимо бедствие.
При всички положения Спаска остава едно мило зелено чудовище, което се усмихва плахо и няма за цел да отхапе нечия ябълка /на раздора/, нито пък да избяга през девет земи в десета. Съвременната ламя лениво си гледа работата и е от тези същества, които се примиряват с всичко. Нея я унижават, обиждат независимо от това, че си върши добре работата. Горката Спаска, на моменти ми става мъчно за нея, че едно такова всенародно любимо и добродушно същество, което при някои народи даже е „свещено”, може да бъде видяно в една покъртителна картина да стене в собственото си бездушие, лениво мигаща с червените си очички. Сигурно много ще се разстроите, ако продължа да описвам тежкият живот на Ламята Спаска.
Напоследък чух, че тя страдала много от кризата, която е навсякъде. Някой дори беше споменал, че Спаска внесла предложение за „борба” с кризата. Ако за някои това е борба, примерно на всички заинтересовани групи. Какво остава за тези където живее Спаска? Може би да вземат спешни мерки, на Спаска обаче не и пука. Тя се ползва с преференции, тя може и да дреме но когато е будна и гладна бълва страшен огън и всява страх в обществото така, че следва да се молим: The lion sleep tonight! Какво стана обаче с милият образ на Спаска? От кротка и добродушна ламя тя се превърна за има няма 20 години в държавен рекетьор. Безумно и реално!
Като говорим за безумни идеи, тези, които чувам напоследък идват от страна на туристическия и строителния бранш. Двата приоритетни сектора, на практика всички работим малко или много за тях. Присъствието на Спаска е неотлъчно! Причината е, че Спаска може да гнезди навсякъде. В едно електронно издание прочетох, че приближените на Спаска искали от туристическия бранш – част от моята или вашата заплата да отива за реклама на туристическия продукт за държавата на Спаска. Дори и за… визите на руските туристи! Излиза, че ние толкова много искаме руските туристи да ни погостуват, че сме готови да поемем част от разходите им. За подсилване на картинката, остава да сложим отново пионерските връзки и да живеем с безумните идеали за… вие си спомняте останалото. Толкова ли ни липсва руското присъствие, че пак сме готови да им предоставим всичко безплатно, както си спомням от близкото минало. Какво безобразие… а Спаска най-безгрижно си почива под нечия дебела сянка, а тези т.е. „ние“, които ги искаме (от русняците, от които не се нуждаем), са всъщност рекетьорите от туристическия бранш, а тези „ние“, които ще им поемаме разходите, сме всички данъкоплатци. Браво народе! Браво и на теб заспала беззъба ламя, къде блееш? Точно така стоят нещата и това с рекламата на туристическия продукт направо ме вбесява! Вбесява ме всичко, което няма смисъл и спи, като заспало зло под камък. Всички ние плащаме, а кой печели? В случаят ще бъде ламята, а за нас? Навремето ни даваха купи и флагчета и потупване по рамото и похвала пред строя. Сега обещаха да ни намалят данъците ако ходим шест поредни години на море в реката… Защо пък подчинените на Спаска не решиха да дадат някой лев помощ за родителите на всички деца, които ще тръгнат на училище след броени дни?
Но това е друга тема! Още по-зловеща от тази за какво ни служи Спаска днес?
Друг интерес, който предизвиква моето негодувание се състои в това, че: ламята Спаска трябва да играе ключова роля в банковия сектор. Как ли пък не? Къде се видяло ламя да разбира от цифри и сметки? Явно може. Можете да си недоволствата много и както си поискате, но Спасчето е намерила цаката на системата държавата и е такава. Някой беше казал, че каквато държавата такива и хората. Да обаче хората започват да недоволстват.
– „Уф, много високи тия лихви… ами не взимайте кредити! Съветва ги Спаска!“ „Ама защо не давате кредити сега, питат хората? Ами вие пък да бяхте си плащали? Отговарят бирниците на Спаска!“ Казано на по-прост език – „Като не давате кредити, няма да даваме и ние!“ пък тогава ще видите, дали Спаска ще оживее или ще почне да яде боб. И вземете и намалете лихвите, за да не ги намалим ние! Един отворен завършек на иначе скучното ежедневие в държавата на Спаска.
Какво мога да измисля повече от това, освен да се замисля за това, как се градят отношенията не само в банковата система. В света има равноправие. Уважение между кредитор и длъжник и, разбира се спазването на договорните отношения и намиране на конструктивен диалог полезен за всички. Нещо като приказката: Агнето цяло и вълкът сит… Всяко вмешателство би разрушила доверието на пазара, а загубата на доверие е нещо, което не можем да си позволим в момента. Но, не се притеснявайте това се случва често в царството на ламята Спаска, това е ежедневие.
Истината е, че в трудни времена не трябва да се правят грешки. Не трябва да се нарушават фундаментални принципи, само и само да се спасят определени инвестиции. Причината е в това, че всяко подобно действие има своята цена и сега не е времето тя да се поема от данъкоплатците.
За край пак ще ви разкажа един виц, той отново се отнася за главната героиня Спаска:
През девет реки зад десетата, през девет планини в десетата, през девет страни в десетата, имало едно време една ламя – добрата ламя Спаска. Събудила се тя една сутрин и си рекла:
– Бе, да се еба в ламята, що живея толкова далече от нормалният свят?
< Предишна
Следваща >
