Обикновеният българин не винаги е истинският българин.

6
Добави коментар
petio6024
petio6024

 Забравихме ли, че сме българи? 
 Ядем вносни храни, караме вносни коли, работим при някой частник, българин, помислил се за шеф на филиал на шведска фирма. Гледаме американски филми и шоу програми, разбира се някои от тях побългарени. Гледаме индийски и турски сериали. Оплакваме съдбите на турците, натрапили се в нашите домове чрез малкия екран. Гледаме и новини на турски, видиш ли някой забравил българският език. Учим децата си на турски песни, като че ли нямаме нашата „Излел е дельо хайдутин“.
 Живеем така и търпим! Нали вечер, има на масата гръцки домати, гледаш турската драма и псуваш по български. Нали децата са нахранени с полуфабрикати. Нали държиш в джоба си смартфона, по възможност последен модел, който купи с поредния кредит. Нали всичко е наред, тогава ще търпим. 
 Ще търпим да се крадат нашите пари, да се обработват нашите земи. Ще търпим и циганите, които пребиват нашите баби и дядовци. Ще търпим и всички 240, които не дават пукната пара за българският народ.
Но нали сме българи, наивни и винаги чакащи нещото, да се случи.
Да, българи сме и май забравихме, че сме такива. Ама от онези българи, които не склониха глава, дори и пред сатъра. От онези българи, които не се продадоха, които се обединяват. Онези българи, които помнят българските празници. Онези българи, които събират всичко българско в себе си и го правят магия. Виждали ли сте българско хоро, ама от оново истинското, тропкащото и сплотеното. Усещали ли сте силата му, която кара българското да играе в душите ви. Ако скоро не сте усещали тази сила, значи май сте забравили, че сте истински българи. Но, няма нищо оставате си част от обикновения, вечно мрънкащият, безучастен българин, който довечера ще тегли една мазна и дълга псувня и ще заспи спокойно.