Можем ли да се доверим на интуицията?
И защо мозъкът е враг на шестото чувство…
Как ние, хората, можем да бъдем ефективни? Благодарение на мисленето, включително това, което се отнася до други хора и действията им. Разбира се, правилното мислене.
Способността да мислим, да анализираме себе си и нашето поведение, да планираме напред, е вероятно качеството, което в най-голяма степен ни определя като човешки същества – венец на еволюцията. Но мисленето не е само благословия. То може да бъде и проклятие.
Понякога мислейки, зацикляме. Хората често са обсебени от миналото, предъвквайки различни събития отново и отново… Други пък се парализират от това да мислят какво ги очаква напред. И двете форми изчерпват ограничената способност на мозъка да внимава, като така слагат бариера пред ума и носят негативи за психическото здраве. Зациклянето в миналото се нарича депресия, зациклянето в бъдещето – тревожност. И двете състояния са бич на съвремието ни.
Интуицията е полярната противоположност и на двете състояние, тя е начин да знаем, без да мислим – начин, на който можем да разчитаме, а това е изключително ценно в много случаи.
Има различни варианти да дефинираме интуицията, но всички те са по-скоро главоблъсканица. Мисленето за това, какво е интуицията е точно онова, което интуицията не е – мислене.
Интуицията е “мозък на автопилот”, тя обработва информация отвъд познанието, което осъзнаваме. Тя е несъзнателен мисловен процес.
Може ли да се доверим на интуицията?
Може би ще ви успокои да знаете, че всъщност несъзнателното обработване на информацията се случва през цялото време.
Представете си безкрайно шофиране по магистрала. Карате километри без да мислите съзнателно. Управлявате колата, реагирате на условията на пътя и на движението на другите коли, което очевидно означава, че мозъкът ви обработва постъпващата информация. После обаче дори не помните пътя.
Или пък си представете, че тръгвате от къщи, потъвате в мисли и изведнъж се осъзнавате пред крайната точка, за която сте тръгнали.
Ако кажем, че по принцип…
