Една стара история
Чрез внимателно проучване на данните, които се отнасят до корпоративната структура на компаниите от публичния и частния информационен сектор, става ясно, че филтърът върху новините на различните редакционни линии е напълно небалансиран в полза на властимащите. Армията от новинари в преобладаващата, заплащани да разпространяват новините такива, каквито са от официалните източници, без да извършват никакъв контрол върху тях, приемайки, че вече е осъществен такъв. Журналистическата критика е използвана нарочно само когато трябва да се пропагандират официалните версии, предварително уточнени от управляващия апарат, за да се изкривят фактите и да се раздели населението в излишни битки между политическите фракции, подчинени на системата.
Касае се за сложна система за дезинформация за дезинформация, където истинските проблеми на обществото като паричния суверенитет, остават табу, върху което тегне мълчание. От друга страна, всичко, което искат да внушат, се повтаря ден и нощ в новините и телевизионните емисии. Така нареченият плурализъм върху най-незначителните въпроси играе основна функция, за да даде демократичен смисъл и да облече в безпристрастност установената система на пропаганда, наложена от властващия елит. Ако журналистите биха били наистина свободни да разпространяват неудобните информации, изключени от учебниците и другите официални източници, сегашната ситуация не би била въмозжна.
По време на своята историческа ред пред Американската пресасоциация (APA) при сбогуването си през 1880г. авторитетният редактор на New York Times Джон Суинтън признава, че тази ситуация изобщо не е някаква новост и датира от същия период, в който са създадени първите големи вериги от вестници, или по-точно преди появата на телевизията: В Америка, в този период от световната история, не съществува независима преса. Вие знаете и аз също! Няма нито един от вас, който ще се осмели да напише собственото си становище и вече предварително знаете, че ако го направите, никога няма да бъде публикувано. На мен ми е плащано, за да държа собственото си мнение далече от вестника, за който работя. На някои от вас е плащано по подобен начин за подобни неща, а кой от вас би бил толкова луд да изразява по честен начин мнението си, като точно веднага ще се намери на улицата да си търси друга работа. Ако аз си позволя да изкажа истинското си становище и то се появи в някоя брой на вестника ми, заеманият от мен пост ще се освободи за по-малко от 24 часа. Работата на журналиста е да унищожава истината, да лъже безсрамно, да подкупва, да оклеветява, да размахва опашката си в подножието на богатството и да продава собствената си страна и сънародниците си за насъщния. Аз го знам, а и вие също го знаете! Тогава както е тази лудост да вдигаме наздравица за независимата преса? Ние сме техните кукли, те дърпат конците и ние танцуваме. Нашите таланти, нашите възможности, нашият живот са собственост на други. Ние сме интелектуални проститутки.
С възхода на телевизионните технологии медиите вече могат да насочват мнението на масите с лекота, с която овчарското куче води стадото. Системата за контрол на публичното мнение е така изпитана, че един от най-големите експерти по теория на комуникацията – проф. Ноам Чомски (доцент по лингвистика в Масачузетския технологичен институт и основател на трансформационната граматика, често споменавана като важен принос за теоретичната лингвистика на XX век), е идентифицирал и обобщил 10-те основни правила за медийни манипулации.
1) Стратегията на разсейване. Основният фактор за социален контрол се състои в отклоняване на общественото внимание от много по-важни въпроси. така че масите да не могат да създадат никакви пречки за промените, които прави икономическият и политическият елит. Нейната употреба е очевидна от постоянния медиен обстрел на всякакъв вид разсейване чрез разпространение на най-незначителни информации. Стратегията на разсейване е от съществено значение за предотвратяването на евентуален публичен интерес към наистина необходимите знания в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката: Отклоняване на публичното внимание от истинските социални проблеми, да се държат хората далече от сериозните теми, да бъдат заети, заети, заети, без да им се даде време да мислят, винаги да са вътре в стадото!
2) Създаване на проблем, подходящ за осигуряване на желаното решение, както същият да се появи като случаен. Тази техника на проблем – реакция – решение цели поставянето в центъра на една ситуация (например финансова криза), която предизвиква желаната реакция и хората (като искането за по-голяма икономическа стабилност), за да бъдат принудени да приемат правителствените мерки (повишаване на данъци, разпродажба на обществени стоки и съкращения).
3) Стратегията на постепенността. Състои се в създаването на радикални промени, правейки малки стъпки ритмично във времето. По този начин масите могат да забележат промяната в обществения ред едва тогава, когато вече всичко е реализирано. Стратегията на постепенността се прилага във всички случаи, когато не е възможно прилагането на внезапна промяна. без това да предизвика революция.
4) Стратегията на отлагането. Друг начин да се накарат хората да приемат някое не много популярно решение е то да бъде представено по-рано от датата, определена за прилагането му, правейки го да изглежда болезнено, но необходимо. От психологическа гледна точка е много по-лесно да се приеме една бъдеща жертва, отколкото в момента, още повече когато ни карат да вярваме, че всичко ще бъде по-добре утре и че може би тази наложителна жертва е възможно да бъде избегната. По този начин хората има повече време да свикнат с идеята за промяна и да я приемат с примирение, когато дойде времето.
5) Техника на детския език. Широко се използва в обръщението към масите. Състои се в използването на прости и успокоителни изрази, характерни за инфантилната възраст, за да може в крайна сметка да се стимулира несъзнателен и детски отговор от масите. Това е психологическа техника, много използвана от медиите, и можем да я разпознаем също и в телевизионните реклами, където беседи, аргументи, персонажи и интонация на гласа са толкова детски, че изглеждат насочени към 8-деца или възрастни, които са слабоумни. Колкото повече са опитите да се заблудят зрителите, толкова повече се прибягва до този инфантилен начин на изразяване.
6) Езикът на емоционалното въздействие. Цели да произведе емоционален отговор, който да е в състояние да забави рационалния анализ и критичното чувство на индивида. Особено мощна техника за получаване на достъп на подсъзнателно ниво на масите и насаждането на идеи, желания или настроения (като страх или екзалтация).
7) Да се държат хората в невежество и посредственост. Целите й са да не позволи на населението да разбере използваните техники и методи за постигането на психологически контрол: Качеството на образованието, което получават по-ниските социални класи, трябва да бъде възможно най-посредствено, така че да се създаде дистанция между невежеството на класите и създалото се празно пространство между тях да не може да бъде запълнено!
8) Насърчаването на обществеността в полза на посредствеността. Цели да упражни натиск на ниво средства за масово осведомяване, подходящи да убедят обществеността, че е модерно да бъдеш глупав, циник, вулгарен и невеж. Това обикновено се постига, предлагайки като модели за подражание звезди от света на шоу бизнеса или други с такива характеристики.
9) Засилването на чувството за вина. Състои се в това да се накара отделният индивид да повярва, че единствено той е отговорен за собствените си нещастия. По този начин жертвата на политическата и икономическата система, създадена от върхушката, вместо да се разбунтува срещу това, се чувства виновна, изпада в депресия и не е в състояние да реагира. Например, достатъчно е да се разпространи идеята, според която държавният фалит е следствие от укриването на данъци от гражданите, за да се прикрият злодеянията на политическата каста, служеща на финансовия елит, който управлява света. По-високите данъчни приходи никога не биха могли да променят моралната неприкосновеност на управниците. докато е логично да се очаква увеличаването на тяхната ненаситна лакомия.
10) Да познаваш хората по-добре, отколкото те самите се познават. Целта е възползването от огромните научни постижения в изучаването на човешкото поведение. Дисциплини като неврологията и психологията позволяват на финансовата аристокрация едно напреднало познание за човешкото същество, било то от физическа или психологическа гледна точка. В резултат на това учените, в ползва на властта, познават човешкия индивид много по-добре, отколкото той самият, и използват това знание в своя полза.
Информацията в Италия е оглавявана от структура, която решава за какво да говорим и с какво да се занимаваме.
– Франческо ди Стефано, издадтел на Europa 7
,,Структурата Делта“ и използването на невролингвистичното програмиране
Нашият модел на телевизия – спорт, лотарийни залагания, реалита и сапунени опери, има структура, изследвана и проектирана от професионалисти в областта на комуникацията, които използват психологическа зависимост с конкретната цел за дезинформираност.
Например при обявяването в несъстоятелност на HDC (холдинга на Луиджи Креспи) през 2004г. италианската прокуратура извършва разследване чрез телефонни подслушвания, от които лъсва споразумение между държавната и частната телевизия за следване на една и съща стратегия в отразяването на важните факти. Всичко е било планирано до най-дребните детайли и на редакционните директори на новинарски емисии е на налагана определена редакционна политика в резултат на т.нар Структурна Делта. Най-трънливата информация е трябвало да бъде изключвана или най-много да й бъде отделяно кратко време накрая, за да й се припише нищожно значение. Този факт е имал определен акцент дори и на медийно ниво, тъй като RAI е реагирала на съдебното дирене със свое вътрешно такова, докато Mediaset се е защитавала само с една жалба. Това обаче, което минава незабелязано, е фактът, че нито един заинтересован журналист не е подал оставка или се е оплакал от скандалната намеса, предвид подхода на големите медии, използващи един и същи вид филтри и манипулации върху неудобните новини (изключения, позициониране при стартиране на новините, саркастичен тон или мимики на водещите) и че единствената съществена разлика с миналото са политическите субекти, които би трябвало да извличат лична изхода. Новината за това съдебно разследване преминава като бурен вятър и бързо се забравя, докато ситуацията за контрол на информацията си остава практически непроменена.
Големите продуцентски телевизионни програми използват техниката на невролингвистично програмиране (НЛП), за да повлияят на моделите на поведение на зрителите. Една от основните цели на НЛП е да привикнат масите да не мислят и да приемат като сложен всеки един аргумент, изискващ минимум интелектуално усилие. В действителност информацията, ценностите и моделите, предавани от телевизионните екрани, създават виртуалната карта на реалността, с която се идентифицираме. Умът регистрира пасивно концепции, звуци и изображение, които, взети заедно, формират без наше знание напълно изкривено възприемане на света. С други думи, НЛП предизвиква масова хипноза, в която реалността е напълно заменена от модела на телевизионната измислица.
Лаура Кутика – в качеството на експерт по НАП и хипноза, изрично е припознала във вътрешността на телевизионните програми микс от хипнотични техники, предназначени да повлияят на поведението и да сугестират зрителите. Експертът обяснява също, че телевизията като цяло – еднаква и ниско образователна, предлага идоли, спектакли, развлекателни програми и стил на живот, вдъхновени от плиткостта и повърхността, които дрогират възможността на масите да разсъждават: Телевизията, родена в САЩ, е отправена към една аудитория от възрастова група – от около 12-годишни, т.е. не особено напреднали в интелектуално отношение. След това този модел е приет и при нас.
Според мен телевизията е по-силна от всичко и се страхувам, че нейното посредничество ще се окаже всичко. Властващите искат да се говори по определен начин, този на работническата класа. Навсякъде по света това, което идва отгоре, е по-силно от това, което искат отдолу. Новата жестокост се съдържа в инструментите на властта – толкова двусмислена свирепост, неописуема и ловка, която едва ли би направила нещо добро, остава на върха, който попада в нейната сфера. Казвам това съвсем искрено, не смятам, че има нещо по-кръвожадно от баналната телевизия. Всичко това отстранява зрителите от всякакво политическо участие, както по време на фашизма е имало кой да мисли за тях. От всичко това се ражда климат на терор – ясно го виждам в очите на коментаторите и на официално интервюираните, не се произнася дори само една скандална дума. На практика не може да се изрече дума, която да е истина.
– Пиер Паоло Пазолини
Илюзията за свободния пазар
Дори и пазарната икономика не е свободна и прозрачна, колкото изглежда, защото групите, начело на централните банки, притежават основния пакет от акции на мултинационалните компании (директно или чрез подставени лица), които навсякъде са заели доминираща позиция.
От едно определено ниво нагоре индустрията, търговията, селското стопанство и всеки един производствен сектор се контролират от финансовия елит от върха на пирамидата на властта. Свободната конкуренция в малките и средни предприятия, отчасти и в по-големите, е практически избягване от антитръстовите норми и антимонопола на високо ниво, за да се гарантира една привидна демокрация. Системата за заобикаляне на разпоредбите работи перфектно благодарение на йерархичната си пирамидална структура, характерна за всички големи корпорации, в които вземането на решения и достъпа до информация са разделени на сектори, нямащи комуникация помежду си.
Така, докато основата на персонала, включително и ръководителите на по-ниско ниво, е ангажирана добросъвестно да разработва по-конкурентни пазарни стратегии, най-високите нива на компаниите вече имат тайни споразумения за определянето на базовите цени, както и за разпределянето на пазарните дялове. Истинската свободна конкуренция реално е възпрепятствана от невидимите картелни споразумения както за масите, така и за самите търговски мениджъри от по-ниско ниво.
През 60-те години например тогавашният президент на Agip Енрико Матеи се опитва да пречупи окултния олигопол, присъстващ в петролния сектор, но е отстранен, преди да постигне успех. Матеи започва да договоря цените за продажба на петрола директно със страните производители, без да преговаря с корпорациите, саркастично наричани Седемте сестри. Поради тази причина през 1962г. е убит от бомба, докато пътува в самолет, но разследващата комисия приключва и заравя случая като инцидент. Истината става известна няколко години по-късно, когато ново следствие открива следите от бомбената експлозия. Смъртта на Енрико Матеи и досега е само върхът на айсберга, защото прикритата диктатура на корпорациите, обвързвани с финансовия елит, се отнася за всеки производствен сектор, включително изследванията в областта на медицинските, технологичните и научните изследвания.
През 2011г. Стефания Витали, Джеймс Б. Глатфелдер и Стефано Батистон – трима швейцарски изследователи изучават комплексните системи към Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих, публикуват досието Глобална мрежа за корпоративен контрол, където се анализират съществуващите взаимоотношенията между 43 000 мултинационални компании. Проучването е проведено, като за целта е използвана изключително само официална информация от база данни с 37 млн. предприятия от целия свят. За да се картографира структурата на икономическата мощ, е разработен модел на дружества, контролирани чрез мрежи от участия. Дори да не са взети под внимание фалшивите степени на разделение с подставените лица, докладът заключава, че много малък брой дружества (преобладаващо банки или финансови институции) упражнява несъразмерно голям контрол върху цялата световна икономика. По-малко от 800 от големите корпорации контролират 80% от най-важните компании в света и 147 000 (по-малко от 2%) от последните, освен че имат господстваща позиция върху другите, контролират самостоятелно 40% от финансовата мощ на планетата.
Схема за контрола на някои от най-известните гиганти – Kraft, Coca-Cola и Nestle
Френският доцент по икономика Жан Перлювад още през 2005г. изважда скандалната цифра, според която 0,2% от световното население притежава контрола на половината от капитализираните ресурси на борсата. Измежду първите корпорации, които си поделят скиптъра на глобалната власт, откриваме някои от обичайните имена: Barclats Bank, JPMorgan Chase & Co и The Goldman Schs Group.
Тези данни сами по себе си са шокиращи, а казаното дотук показва само съществуващите цифри, без да се вземат предвид предприятията с подставените лица, нито неограничената власт упражнявана върху държавите от финансовата каста на централните банки. Дори и медиите да продължават да прикриват тази ситуация от масите или да я представят като измислица на интелектуалци-мечтатели, представените по-горе официални данни са достатъчни, за да се добие яснота за разпределението на световното богатство.
Тероризъм, Оруел и ,,Fabian Society“
Писателят и журналист Ерик Артър Блеър (1903-1950), по-известен с псевдонима Джордж Оруел, през 1948г. пибликува книгата си, озаглавена 1948 – алегоричен роман за тоталитарните режими и механизмите за психологически контрол. Много изследователи впоследствие осъзнават, че 1948 е нещо като предсказание за света, който ни очаква, тъй като поетата посока за глобализация съответства на тази, показана от Оруел още през 1948г. Благодарение на една неописуема система за измама, основана върху контрола на източните на информация, малък брой от банкери на международно ниво, които контролират ресурсите на планетата, стават всеки ден по-богати, докато останалата част от човечеството поддава под тежестта на кредитните си задължения. Развитието на информатиката е достигнало до такава степен, че управляващата клика може да я използва като мониторинг на населението по толкова разпространен начин, че би могъл да накара старият нацистки режим да изглежда като бледа сянка. Психологическата техника, използвана за налагането на извънредно положение, е останала същата и следователно тенденцията е историята да се повтори отново във времето.
За да прокара специален закон, който да му предостави пълни права със законни средства, Хитлер организира пожара в немския парламент (1933г.) и след това приписва вината на комунистите. Почти 80 години по-късно администрацията на Буш използва като претекст събитията от 11 септември 2001г., за да започне вечна война срещу международния тероризъм и да оправдае въвеждането на специални правила с Патриотичния акт. Емоционалното въздействие от атентата е огромно и освен да гарантира демократичните права в името на сигурността, служи също за получаване на съгласието на американския народ за конфликта срещу Ирак и Афганистан. По този начин големите корпорации на елита могат необезпокоявани да отидат в окупираните страни и да се възползват от огромните им залежи от газ и петрол.
За медиите и институциите по целия свят официалната версия за атентата не съдържа никаква празнина, аномалия, противоречие или лъжа , което да заслужава публичен дебат, и повече от 10 години по-късно нищо не се е променило. В същото време обаче институционалната версия на фактите е буквално разглобена част по част от независими изследователи и разследването от близките на жертвите. Събраните доказателства за участието на разузнаването в подготовката на атентатите са толкова смазващи, че някои от тях заслужават да бъдат напомнени:
– носещата конструкция на Кулите-близнаци, която по официални данни е напълно унищожена от сблъсъка със самолетите, е проектирана да издържа на всякакъв самолетен удар;
– надеждни източници – пожарникарите и портиера на сградите Уилкям Родригес, участвали в спасяването на хората, твърдят, че са чули експлозии, типични за технологиите, прилагани за разрушаване на сгради, които са дали начало на струпването;
– Кулите-близнаци, за разлика от всички други унищожени от обикновени пожари небостъргачи, са се сгромолясали със силата на земното притегляне, точно както се случва при контролираното разрушаване;
– по-голяма част от стоманените пилони са се превърнали във фин прах от температури, несъвместими с тези, които обикновено се достигат от самолетно гориво;
– автентични филми от атентата са записали звука от експлозиите и образи от кълба дим, типични за контролирано разрушаване;
– експертите са намерили видими следи от специфичен тип експлозив (термит), използван за контролирани разрушавания в основите на сградата;
– Осама Бин Ладен, смятан за мозъка на терористичния акт, е работил за американското разузнаване, а неговото семейство все още си сътрудничи с Буш;
– Ал-Кайда, прословутата терористична организация, отговорна за предполагаемата война на Исляма срещу Запада, е създадена от ЦРУ по време на войната между Афганистан и СССР.
– терористическите операции в стил false flag (под фалшив флаг) са били под протекцията на Пентагона още от 60-те години. Операцията Cprthwoods например е планирала убийството на цивилни американци чрез отвличането на пътнически самолет с цел да се припише вината за атентатите на самозваните кубински терористи. По този начин би се предизвикала мощна емоционална реакция сред населението, което би спомогнало за свалянето на военния режим на Кастро.
– по време на атентатите от 11 септември американската противовъздушна охрана е била объркана от провежданото по същото време военно обучение, което се е отнасяло точно за терористични атаки на граждански самолети. Комбинираното използване на симулации, практически идентични с атентатите, които действително се случват в същия момент, е техника, използвана от разузнаването за покриване на своите операции. Неслучайно същото невероятно съвпадение откриваме в атентатите в лондонското метро през 2005г.;
– Ал Анджур и Халид ал Михдар – двама от терористите, които са били на борда на полет АА77, са живеели през последните 10 месеца преди 11 септември 2001г. в Сан Диего, в дома на агент от ФБР. Били са под протекцията на разузнаването и са влезли в САЩ с многократна виза, издавана за хора от службите.
Странно, че нито един от тези факти не е оспорен от вестниците или новинарските емисии и официалната версия е сляпо приета от членовете на политическите партии. Поставянето на реконструкцията на Белия дом под въпрос заради толкова сериозен атентат би избивало съмнения относно прозрачността на глобалната информационна мрежа, а също и за това кой наистина управлява тайните служби и въобще властта като цяло. Подобен вид съмнения са смятани за неприемливи и освен с много редки изключения, журналистите от публичния и частния сектор доста се ослушват дали да повдигнат тези въпроси. Не липсват случаи, когато някои, дръзнали да го направят, са дискредитирани и осмени като мечтатели.
На следващия ден след 11 септември 2001г., извършвайки недопустимо нарушение на международното право, демократичните правителства от почти цял сят бързат да обявят своето безусловно присъединяване към идеята за превантивна война срещу призрачната терористична ислямистка заплаха. От този момент нататък медиите не спират да разпространяват новини за нови атентати, извършени или лесно осуетени, срещу християнски църкви, цивилни или западни армии, за да поддържат напрежение и състояние на извънредно положение.
В името на сигурността много лесно се осигурява народното съгласие за приемането на всякакви ограничителни мерки за гарантиране на личната свобода, както и за общественото финансирана на личната свобода, както и за общественото финансиране на военни операции за окупиране на престъпната държава в този момент, За да се оправдават войните, ембаргото, бомбардировките, убийствата (картините от кървавото и жестоко мъчение на Кадафи се излъчват от медийните телевизионни канали като шоу с идеята да утолят жаждата за мъст и справедливост) и свалянето на режими, маскирани под формата на народни въстания, е достатъчно само да бъдеш обвинен в подкрепяне на тероризма. Задачата да се възприемат като правдоподобни правителствените обвинения и неговите официални версии за тероризма е поставена на информационните органи, които с непрекъснатото повтарящите се новини и подклаждането ден и нощ на възмущение и гняв сред масите цели да ги поведе в желаната от управляващите посока.
Това позволява на американския президент Барака Обама да представи пред Конгреса на САЩ своя План за национална сигурност, който включва репресивни средства, абсолютно неприемливи за която и да била истинска демокрация. Пакетът от одобрените правила включва мерки като превантивно задържане за неопределено време на всеки един (американец или чужденец, в която и страна по света да се намират), който е подозрян от разузнаването, че е замесен в терористичен акт или да бъде замесен в бъдеще.
Постоянното състояние на извънредно положение в международен аспект, въведено от западните правителства, позволява приемането на мерки за сигурност от типа на предсказаните в романа 1948г. в който малка част от елита може да ги използва, за да държи под строг контрол цялото човечество. Така, подобно на описаното в историята на Оруел, за да се предпази човечеството от един опасен враг, който непрекъснато заплашва света, сега разузнаването има възможността за получаването на достъп в реално време, и то без никакви разрешения от съдебната власт, да личния живот на всеки отделен индивид. Писмо в електронен формата (имейл) например може да бъде засечено във всеки момент на писането му, още преди да бъде изпратено на получателя. Телефонни разговори, лични снимки, срещи, хранителни вкусове, политически възгледи и всякакъв друг вид информация, която обменяме по някакъв електронен път (смартфон, интернет, социални мрежи и др.), веднага става достъпен за службите.
За да пострадаме от лишаването на личната ни свобода и приемането на каквато и да е репресивна мярка (включително изтезания във военните американски бази като Гуантанамо) без справедлив процес, е достатъчно да бъдем определени като заподозрени терористи. Подобно на всевиждащото око, което прилича на масонския символ, отпечатан върху американската банкнота от 1 долар, което постоянно наблюдава нашето ежедневие. Ситуация, която напомня отблизо света, описан от Оруел в книгата му. Неслучайно терминът Биг Брадът, днес много известен от едноименното телевизионно предаване, произхожда точно от там. Същата Endemol (собственост на джойнт венчър между Mediaser и голямата инвестиционна банка Goldman Sachs), която продуцира програмата, има за стилизирана емблема масонското око, което вижда всичко.
Затова е основателно съмнението, че Оруел – завършен есеист, е избрал да даде тази форма на един роман за реални проекти, които са табу и за които е разбрал по време на сбирки на елита на глобалистите. Той е член на Fabian Society – движение на интелектуалци, които според много изследователи насърчава развитието на суперглобална фашистка държава, използвайки като маска доброто лице на социализма.
Витраж на престижното Лондонско училище по икономика (LSE) със символ на ,,Fabian Society“ в центъра (вълк в овча кожа) и двама последователи на ордена, докато създават света
Влиятелната Fabian Society е основана във Великобритания през 1884г. и получава името си от римския генерал Квинт Фабий Максим, наричан Фабиан Бавния заради своите специфични умения да изтощава бавно и безотказно противника. Не е изненадващо, че емблемата на Fabian Society е вълк с овча кожа – една от техниките, касаещи т.нар. пробив, или по-точно манипулация, при вземането на решения. Изненадващо голям брой от най-известните и влиятелни политически лидери, политици, мениджъри, икономисти, журналисти идва директно от редиците на Лондонското училище по икономика (LSE) на Fabian Society или имат някаква връзка с него. Само като пример: бившият британски премиер Тони Блеър, първият министър Гордън Браун са фабианисти, докато персонажи като Рокфелер и Джордж Сорос са учили на чиновете на фабианското LSE.
Сподели тази статия с приятели
