Проблемът идва от това, че хората гледат кой с какъв цвят на кожата е
и едва тогава съдят за действията му.
Всъщност цветът на кожата не би трябвало да има значение.
Ако е откраднал/убил/изнасилил, значи е виновен –
дори не е нужно да се споменава дали е бял, черен или розов.
Ама на практика не е така.
Белите мразят черните, черните мразят белите.
Каквото повикало, такова се обадило – ето го порочният кръг.
Като гледам например комунистите какъв вой са надигнали,
че някъде по света имало прекалено много черни и те извършвали престъпления,
неизбежно си задавам въпроса
“Защо тези комунисти не са толкова критични към престъпленията на БКП?”
Колкото и да опитват да ме убедят, че има разлика, за мен такава няма.
Дали негър е убил човек или комунисти са направили същото с някой неудобен,
за мен е все едно.
Останалото са пристрастия.
Никога няма да оправдая червените педали, само защото са бели.
