Едно погребение от преди 18 века разкри неочаквани досега представи за траките и по-скоро за тракийките.
Археологическият екип на покойния Георги Китов откри в една от могилите около сливенското село Крушаре гроб на жена, която за времето си е успяла да заслужи изключително признание на победител. Гробът е от трети век и освен тази неочаквана легенда и блясъка на злато, изненадва и с още невиждани досега неща.
Тя е била много висока и грациозна, изключително красива. Ако се съди по изображенията на златната пластина, която е носела на левия си глезен. Златото всъщност блести от всякъде – златен е герданът, усукан с кехлибарен наниз, златни са и гривните на китките и над лакътя, изключителна изработка са и обеците й. Едно обаче никога не е било част от дамските атрибути – златният венец, положен върху тялото й.
– А не е ли странно, има венец – това не е ли атрибут на мъжете? Диана Димитрова – р-л археологическа експедиция ТЕМП: „Ами да, странно е, обаче вероятно общественото положение на тази жена е било доста високо и тя е имала някаква по-специална функция в тракийското общество от римската епоха от трети век.“
– Това не е ли за царе, за владетели? Георги Мавров – реставратор: „Не само за царе и владетели, а за победители, а една жена може да бъде победител, така че може да носи и венец.“
Диана Димитрова: „Може да е съчетавала повече от една функции и затова да е погребана с тези почести. Значи жените са реабилитирани, жените все пак са реабилитирани от римската епоха от траките.“
С какво тази изключителна жена е спечелила възхищението на съвременниците си – възможно е и да не разберем. Но винаги ще дразни въображението. Но поне със сигурност може да се каже едно – и през римската епоха местното население е било достатъчно силно икономически, за да си позволи подобно погребение.
А на мен най-интересно ми е, че ще можем скоро да помиришем цяла една епоха. Или най-малкото на какво са ухаели тракийките. Защото в краката на тракийката стоят 2 шишенца с благоуханни масла. При това абсолютно смайващо – те са пълни. Изключителен шанс да усетим миналата епоха с още едно от сетивата ни. А това мъничко шишенце пък крие вероятно сълзите на знатната дама. Лакримите – събирали сълзите, за да докажат пред останалите колко много някой жали за нещо или някого. До шишенцето със сълзи, отново невиждано до сега, стои стъклен ритон. Не златен, не сребърен – а стъклен.
– Какво би казал Китов? Диана: „Е, би се зарадвал и би пил от този ритон, като го измие, което ще направим и ние.“
Тази могила, една от десетките в равнините около Сливен, била без име. Затова още в началото я кръстили Китовата – в памет на покойния археолог. И който и да питаш, ще ти отговори, че Китов отново се е намесил и им дарил тази загадка. Автор: Мария Чернева
