Минералните масла се получават директно чрез дестилация/ректификация от нефта без допълнителна обработка. Те са смес от много и най-различни въглеводороди. Състава на маслата варира с качеството на нефта и условията на получаване. По тази причина те са сравнително нискокачествени. За да се гарантират определени показатели, устойчивост и др. най-често е необходимо добавянето на адитиви/присадки.
Синтетичните масла се получават с изкуствени химични процеси и се състоят от един или няколко основни компонента. По тази причина те са по-устойчиви на високи температури а свойствата им могат да се контролират по-лесно. Поради изкуственото получаване те имат доста по-висока цена от минералните масла.
Society of Automotive Engineers (SAE) дефинира вискозитета на маслата. Обозначенията имат вида „SAE xxW-yy“ като числото преди буквата W (winter – зима) обозначава вискозитета при ниски температури (0°F), а числото след W – вискозитета при високи (работни) температури (210°F). Колкото по-голямо е числото толкова по-висок е вискозитета на маслото при ниски/високи температури. При ниски температури е желателно маслото да е с колкото се може по-нисък вискозитет, с което се улеснява стартирането на двигателя. При работни температури обаче е желателно той да е достатъчно висок, за да се гарантира доброто смазване на двигателя. Тъй като вискозитета на повечето вещества намалява рязко с температурата, за да се гарантират едновременно и двете условия на маслата се добавят напр. различни полимери с пространствена структура която зависи силно от температурата. При ниска температура полимерната верига е под формата на „топчета“ а при висока те се „разгъват“ и увеличават изкуствено вискозитета на маслото. Маслата със SAE 5W-yy или по-ниски са обикновено синтетични, докато стандартните минерални масла имат вискозитет от порядъка на SAE 15W-40 или SAE 20W-40.
Видове двигателни масла, класифицирани по Индекс на вискозитета.
Класификацията на American Petroleum Institute (API) дефинира качествени показатели на маслото. Тя има вида „API-Sx“ за бензинови двигатели (S-Service) и „API-Cx“ (C-Commercial) за дизелови двигатели. „x“ е буква която покава качеството на маслото, колкото тя е по-„голяма“ толкова по-високи са качествените показатели. Масло с API-SB е следователно по-качествено от масло с API-SA. Актуалните моторни масла имат API-SJ или по-високи (бензин) и API-CE или по-високи (дизел). API отразява условията в САЩ (температури, конструкция на автомобилите и др.). Освен нея съществува и класификациятна на армията на САЩ (MIL).
Класификацията на Association des Constructeurs Européens d’Automobiles (ACEA) отразява условията в Европа. Различните приложения на моторните масла по европейската класификация на ACEA са описани със следните букви:
на сулфатна пепел: макс. 0.5%. С HTHS >3.5 mPas (RENAULT).
Някои производители на автомобили дефинират собствени класификации за качеството на маслата (VW, BMW и др.). Само масла, които отговарят и на класификацията на производителя, могат да се използват в тези автомобили.
Моторното масло има следните функции:
1. Да смазва – да намалява триенето и съответно износването;
2. Да охлажда – да изнася излишната топлинна енергия от двигателя;
3. Да предпазва – да предотвратява корозията;
4. Да почиства – да елиминира течните и твърди замърсители
Във връзка с всички тези функции съвременните моторни масла не са просто петролни продукти, а сложни многокомпонентни системи. Основните им компоненти са базови масла (минерални, синтетични и хидрокрекингови в различни съотношения) и присадки с различни функции. Присадките на някои съвременни моторни масла могат да достигнат до 40% от масата им.
Предвид голямото разнообразие на моторни масла, предлагани на пазара, избора им става нелека задача за потребителя.
Правила, които трябва да следваме при избора на моторно масло:
1. Експлоатационните характеристики на маслото трябва да се съобразят с препоръките на конструктора – обикновено в ръководствата за експлоатация на съответната техника са упоменати нужните вискозитетни класове и спецификации.
2. Вискозитетът има значение, както за доброто функциониране на машините, така и за разхода на гориво. Универсална класификация на вискозитета на моторните масла е тази на SAE (Sociеty of Avtomotive Engineers). При избора на вискозитет на маслото трябва да се вземе предвид и диапазона от температури на околната среда, при които двигателя работи. За почти всички съвременни машини, работещи на открито се препоръчват всесезонни масла.
3. Особено внимание трябва да се обърне на спецификациите, препоръчани от конструктора. Основни системи от спецификации тези на API (American Petroleum Institute) в САЩ и ACEA (Association des Constructeurs Européens d’Automobiles) в Европа, ILSAC (International Lubricant Standartisation and Approval committee) в САЩ и Япония. Освен глобалните спецификации на тези организации, някои производители на двигетели, като Mercedes-Benz, MAN, VW, Volvo, Porsche, Scania, Caterpillar и др., поставят алтернативни или допълнителни изисквания към маслата. Тези изисквания се оформят в спецификации. Обикновено тези производителите правят и официални тестове на определени масла, за което издават специални хомологации.
4. Условията, при които се експлоатира техниката са от висока важност за добрата практика при мазането им. Трябва да се вземат предвид работния режим (продължителност на работата, обороти, работа на място), температурата, замърсяванията, наличието на вода и др. Освен подбора, важен въпрос е и правилната експлоатация на маслата.
Ето някои съвети, свързани с добрата практика на употреба на маслата:
1. Свежите масла трябва да бъдат предпазвани от овлажняване и замърсяване.
2. При замяната на маслата трябва да се съблюдава стриктна хигиена – това е една предпоставка за избягване на замърсяванията.
3. Филтрите трябва да се заменят съобразно препоръките на конструктора и условията на експлоатация на двигателя.
4. Препоръчителен е проактивен контрол чрез анализи (полеви и лабораторни) на маслата по време на експлоатацията. Това води до по-ранно откриване на повреди по двигателя, преди те да са довли до необратими последици.
Друг важен въпрос, свързан с експлоатацията на моторните масла е техния междусменен пробег.
По този въпрос трябва да се знае следното:
1. Препоръката за пробега на маслата се дава от конструктора на съответния двигател.
2. Важно е да се създадат необходимите документи, така че да бъде интервала между две смени на маслото да не бъде необосновано удължаван.
3. Удължаването на междусменния пробег на маслата трябва да става задължително под аналитичен контрол.
4. Независимо от спазването на препоръките на конструктора, добре е маслото регулярно да се подлага на анализи.
5. Поради факта, че маслата, поставени в двигателя, са подложени на усилено стареене, важно е да се спазват инструкциите на конструктора и по отношение на времето, от последната смяна на маслото – повечето конструктори препоръчват замяна всяка година, независимо от изминатите километри (изработените моточасове).
