Или за синхронностите и оттатък тях, т.е. – когато в ежедневието си „материализираме“ своите желания, или реализираме по неочакван начин това, за което мислим.
На пръв поглед, това няма кой знае колко общо със заглавието – но, както се досещате, това е само на пръв поглед. По-долу цитирам един мой превод от Свами Нараянананда, в който е описано едно висше състояние – състоянието, в което постигналият го човек е способен да материализира мигновено всяко едно свое желание, или дума, или мисъл. Разбира се, това състояние, наречено „турийя“ е най-висшето, което може да бъде постигнато от човек в земни условия – само велики Просветлени Учители, Светци, Богове, слезли на Земята са го демонстрирали пряко – такива като Иисус Христос, Буда, Мойсей, Сай Баба и др.
Но, всъщност, човешкото съзнание постоянно се развива. Неща, които „преди“ са били прерогатив единствено и само на напреднали духовни последователи или дори на светци, в „днешно“ време стават достъпни и за „обикновения“ човек. Ще се наложи да направя едно кратко обяснение на кавичките в предното изречение. Времето, както знаем, е нещо относително и всъщност, несъществуващо само по себе си. И съвременната наука, и древните свещени писания твърдят и утвърждават, че всъщност времето не е линейно. В ежедневието си човекът го усеща като линейно, просто за да може някак да се ориентира в Безкрая. Ако мога да използвам това обяснение – времето е нещото, което прави Безкрая краен в ума на обикновения човек. Всеки един от нас може да бъде и обикновен, и необикновен – всичко зависи от състоянието на ума. Затова в изречението, чиито кавички обяснявам, „обикновен“ човек е изписан по този начин – с което искам да почертая, че никой НЕ Е ЕДИНСТВЕНО И САМО ОБИКНОВЕН, нито пък другата крайност. Т.е. ние сме същества, които свободно можем да изберем какви и кои да бъдем. По същия начин, „преди“ и „днешно време“ – ако времето не е време, т.е. ако то не е линейно (тук, разбира се, можем да намесим пространство-времето, но няма нужда, защото, казвайки „време“ е ясно, че се има предвид „пространство-време“), значи че няма „преди“, „сега“ и „след“ – защото те са в един миг.
И след това обяснение, отново се връщаме на темата –за това, че днешният човек много по-лесно контролира Съзнанието и съответно много по-бързо и достъпно може да влияе на реалността – съвсем пряко и буквално. Защото, за никого не е тайна, че Съзнанието е Едно. Никой всъщност няма свое, лично съзнание. Това е, ако може да се каже така на шега – заговор на егото. Егото ни кара да вярваме и да сме убедени, че нашето съзнание си е само наше. Всъщност, ние сме „вълни в океана на Съзнанието“. Вълната не е нещо отделно от океана. Затова и често се случва следното – когато по някакви стечения на обстоятелствата сме се освободили от здравата хватка на Егото – тогава „нашето“ Съзнание буквално става общото, Единно Съзнание. Бидейки това, то, буквално, може да направи всичко!
Знаем, че когато не сме обвързани с желание за нещо – ние почти винаги можем да го получим това нещо. Защото желанието е всъщност една от „хватките на егото“. Където има Его, там има невъзможност да се работи със Съзнанието. Дори може да се каже – където има Его, там има граници. Където има Ето – там има ограничения. Където има Его – там има тудности. Където има Его – там има страдания. В Съзнанието граници и ограничения няма. Съзнанието Е всичко. И Всичко се съдържа в Съзнанието. Оттук – лесно можем да направим извод, че в моменти, когато сме приспали или „забаламосали“ своето Его – можем да извадим практически всичко от Съзнанието. Защото Ние сме това Съзнание. Ние сме Всичко.
Синхроничността – т.е. когато например човек мисли за нещо и без никаква научно обоснована причина това нещо се появи пред него или му се обади по телефона – тя не е нещо по-различно от несъзнателно изключване на строгия контрол на Егото върху нас и последващата от това възможност да материализираме буквално всичко! Тук много хора не вярват и се подиграват, привеждайки моментално пример за бедността – защо, ако тия неща са толкова лесни, има бедняци?! Защо всички не станат богати материално?! Там е работата, че това не е лесно! Получава се един порочен кръг – защото, само и единствено Егото може да иска материални богатства. Когато Егото е изключено – т.е. в моментите, в които материализираме – ние фактически не можем да искаме материални богатства. Искането трябва да е друго.
Тук веднага някой ще каже – има хора, които буквално могат да материализират материални богатства – само чрез своя ум, чрез своето желание и намерение. Има! Но този вид хора, който вид, между другото, може да бъде аспект на всеки един човек – та, този вид не искат пряко материалните богатства заради самите тях и сами по себе си. Не ги искат или пожелават с егото си. Толкова по въпроса, всеки може да си направи изводите за себе си.
Ето един превод от Свами Нараянананда:
СЪСТОЯНИЕТО ТУРИЙЯ
(СЪСТОЯНИЕ НА СВРЪХСЪЗНАНИЕ)
Обикновеният човек се намира ежедневно в три състояния – на бодърстване, на сън и на сънуване (съновидение). Съществуват също така и други състояния на съзнанието, неизвестни на обикновения човек, например „йога-нидра“ (състояние на сън-бодърстване) и турийя. Състоянието йога-нидра е достъпно за напредналия в достатъчна степен духовен търсач. Но радостта турийя е достъпна единствено за постигналия Нирвикалпа Самадхи. Това състояние е рядка привилегия на дживан-мукта (приживе освободеният).
След достигане на Нирвикалпа Самадхи, дживан-мукта остава в състояние на свръхсъзнание (турийя) двадесет и четири часа в денонощието. Той наблюдава без прекъсване Абсолюта, и по-голямата част от неговия ум пребивава постоянно в славата на Атман. Пребиваващият в състоянието турийя не се връща в нито едно от трите обичайни състояния. Той се намира над тях. По време на почивка той навлиза в състояние йога-нидра. Той също така излиза извън пределите на трите гуни (саттва, раджас и тамас), и те повече не го ограничават. В него действа истинска и висша интуиция. Обичайните ум, воля и интелект се съединяват с Космическите ум, воля и интелект, които поддържат тялото и го управляват посредством очистеното его, като не са зависими от него. Той живее и действа в могъществото и славата на Брахман. За него няма нищо невъзможно. Всяка негова дума става реалност. Всяко негово желание се сбъдва моментално. Изцелението на немощните и други чудеса за него са нещо обикновено, стига да го поиска.
Така Иисус е могъл да превръща водата във вино само с един поглед и да нахрани хиляди души с една риба и един хляб. Защото между Космическата воля и волята на дживан-мукта няма никакво различие, самата Природа се подчинява на неговата команда и изпълнява желанията му почти мигновено. Това са реални факти, недостъпни за разбиране от обикновения човек. Не само Иисус е творил такива чудеса; подобни свидетелства има и в животоописанията на мнозина йогини, некой от които са живи и в този ден. Истинските дживан-мукти могат да извършат всичко, което пожелаят. Тяхното могъщество няма граници. Достигайки състоянието турийя, човекът преодолява ограниченията на обичайните ум и воля. Той е способен да обхване с мисълта си миналото, настоящето и бъдещето, и за това не са му необходими обичайните знания. Само да пожелае, той е способен за знае всичко за всичко. Самата Природа му разкрива всички Свои тайни и изпълнява желанията му.
Как действа състоянието турийя вътре в човека? Как човекът излиза от рамките на трите гуни и от ограниченията на обичайния ум? Тайната се заключава в кундалини шакти. В нея са скрити всичките човешки и Божествени сили. Дотогава, докато Шакти остава в най-ниския център, възможностите на ума са ограничени. В такъв ум преобладава тамас-гуна. Тамасичният ум, по своята същност, е привързан към чувствата (сетивата) и техните обекти. У такъв човек и у такъв ум винаги присъства жажда и привързаност към яденето, съня и секса. В преобладаващото мнозинство същества Шакти остава в най-ниския център (муладхара чакра) и действа от него. Поради това мнозинството мъже и жени са така безпомощно и безнадеждно привързани към земните и вулгарни чувствени удоволствия, независимо от безбройните несгоди и страдания, свързани с тях.
Когато кундалини шакти се разпали, опитвайки се да пробие нагоре, и когато започне да се премества между четирите долни центрове (муладхара, свадхистхана, манипура и анахата чакри), в действията на човека започва да преобладава раджа-гуната. Раджастичният човек е винаги активен и безпокоящ се. Той е длъжен винаги да прави нещо. Той има представа за висшите ценности и цели на живота; той разбира необходимостта от дхарма; но при всичко това, той не притежава необходимата чистота и еднопосочност на ума, той се обърква и изгубва в мрежите на ежедневието. Когато кундалини шакти се пробужда по-пълно и достига вишудха чакра (в областта на гърлото), в ума започва да преобладава саттва-гуна. Сатвичният човек осъзнава вредите от преходните чувствени удоволствия и техните обекти. Отношението му към целия свят се променя, а единствената му цел и стремеж става свободата.
Привързаността към яденето, съня и секса изчезва, пред тях той предпочита уединението и размишлението за Бог; в него, също така, се събужда разбирането на дхармата (праведността). Той започва да придобива пълен контрол над яденето, пиенето, съня и всички чувства и се утвърждава в съвъшена брахмачария. И когато накрая кундалини шакти се надигне и достигне сахасрара, настъпва Нирвикалпа Самадхи; такъв човек излиза извън пределите на трите гуни и се нарича три-гунаатитха (лишен от трите гуни). Докато кундалини шакти пребивава в сахасрара, човекът остава в Нирвикалпа Самадхи; при това, от гледна точка на обикновения свят, той е мъртъв. За да започнат отново да действат тялото и сетивата му, и за да се възстанови относителното съзнание, кундалини шакти трябва да се спусне или до аджна чакра (в областта на мозъка), или до вишудха чакра (в областта на гърлото). По-надолу от вишудха чакра тя вече не може да се спусне. Когато човек достигне Нирвикалпа Самадхи и когато след това кундалини шакти се спусне в областта на аджна или вишудха чакра – в него се проявяват истински и висш тип интуиция, той сдобива състояние турийя и започва да се нарича дживан-мукта.
По своята природа кундалини шакти е читта (умствено вещество). Всичките минали, настоящи и бъдещи преживявания на човека се намират в читта, в своята причинна форма. Кундалини шакти, посредством своите безкрайни сили запазва впечатленията за различните желания, мисли, действия, събития и произшествия, не само от този живот, но и от безбройните минали въплъщения; всичките те се съхраняват в своята причинна форма. Трите части на ума – съзнателната, подсъзнателната и безсъзнателната – са заключени в читта и в обикновения човек те се намират в муладхара чакра. Обикновеният човек пази в съзнанието и подсъзнанието само една нищожна част от своя опит, като по-голямата част от натрупаното от него знание остава недостъпна в безсъзнателните планове на ума. Но когато, след достигане на Нирвикалпа Самадхи, благодарение на повдигането до сахасрара, кундалини шакти се спусне в областта на аджна или вишудха чакра, тогава, почти мигновено се проявява огромният пласт знания, преди това скрит и незнаен, и човекът добива безкрайна мъдрост, ставайки всезнаещ. Така при дживан-мукта се проявява истинската и висша интуиция.
(превод: Соня Петрова – Аеиа)
…
И ще завърша вече по темата, загатната в заглавието – крайно време е! Да се молиш, да отправяш молитви съм Бог, към Висшата Сила, към Висшия Аз – към каквото и да е – това е преди всичко да признаваш, че има „нещо“, което е Вездесъщо и Всемогъщо. Нещо, което дори може да е и несъзнавана част от теб самия. Ако наистина Съзнанието е общо, ако наистина То е Бог – ако наистина ние сме това Съзнание – то е глупаво и смешно да му искаме например хубава кола, или хубаво ястие, или нещо подобно. От толкова величествено, вездесъщо и всемогъщо нещо би било редно да се искат велики неща. Например – здраве, интелект, ум, могъщество и т.н. като най-висшето искане би трябвало да е „осъзнаване“ – т.е. да станеш самото Съзнание.
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
…
< Предишна
Следваща >
