Болестта на Пейрони понижава качеството на живот на всеки един от сто мъже!
Всичко за болестта на Пейрони:
Болестта на Пейрони обикновено води до изкривяване на пениса и е позната в медицината от 16 век, но първото подробно описание дава френският лекар Франсоа Жиго дьо ла Пейрони, хирург на френския крал Луи XV, през 18 век и затова е известна като „болест на Пейрони“.
Болестта на Пейрони понижава качеството на живот на всеки един от сто мъже. В повечето случаи заболяването се развива постепенно и незабелязано, но при други се проявява изведнъж. Среща се предимно при мъже над 40 години. При болестта на Пейрони, еректилната тъкан на половия член, при кожата и преградата на пещерните тела, се заменя и разраства във фиброзна. Това води до деформация на мъжкия полов орган, изкривява се на една страна и придобива формата на банан.
Заради деформацията се проявява болезненост при ерекция, тъй като кожата не се разтяга. Освен това фиброзната тъкан нарушава кръвопотока от кавернозните тела към вените. Получава се венозен застой, който също нарушава функциите на органа.
Причините за появата на болестта на Пейрони все още не са ясни напълно. Смята се, че е вследствие на възпалителни заболявания на пикочния канал, например гонорея, малки травми, недостиг на витамини, ендокринни нарушения, автоимунно заболяване и др.
Как се проявява болестта на Пейрони
Първоначалните признаци са слабо изразени и обикновено не се забелязват от засегнатия. Изпитват се болки в областта на половия член. Наблюдава се неговото изкривяване, особено в състояние на ерекция. Намалява се продължителността на половия акт. Възможно е по-често главоболие, нарушение на съня и поява на бърза умора.
Фиброзните уплътнения на половия член са различни по форма, размер и плътност, асиметрични са. Най-често се намират на повърхността отпред на пениса, въпреки че могат да се образуват навсякъде по него. По време на ерекция, фалосът се изкривява на една страна, съответна на уплътнението. Възможно е да се измени диаметърът на половия орган и да добие форма на пясъчен часовник или гърло на бутилка. Когато изкривяването е голямо, не е възможно да се осъществи полов акт.
Активната фаза на заболяването продължава повече от половин година. След което процесът продължава по-вяло. В случай, че не се предприеме консервативна терапия или тя не даде ефект до година от появата на първия признак, се пристъпва към операция.
Диагноза
Много рядко се налага биопсия, тъй като признаците на болестта на Пейрони са различими. Уточняване е необходимо само при съмнение за възпалителни заболявания на пикочния канал, кавернозните тела, рак на половия член и др.
Лечение
Лечение на болестта на Пейрони се предприема от момента, в който пациентът потърси лекарска помощ. В случай, че измененията са незначителни и се поддържа нормален полов живот, обикновено не се предприема терапия. В останалите случаи лечението е консервативно чрез прием на лекарства или по хирургичен път, според състоянието и преценката на лекаря.
Консервативното лечение включва прием на витамини, предимно високи дози витамин Е, за поддържане на еластичността на тъканите, хормони и други медикаменти, с което се цели стимулиране на процесите на обмяна и резорбция на съединителната тъкан.
Прилагат се и физиотерапевтични процедури, инжекции с кортикостероиди на местата на разрастване на съединителната тъкан.
Налага се психотерапия, тъй като самочувствието и успехът на половия акт при мъжа зависи от емоционално-психичното му състояние.
Терапията на болестта на Пейрони продължава минимум половин година. В случай, че не даде ефект се предприема операция, при която фиброзната тъкан се отстранява или се премества при срещуположната страна на пениса за балансиране на ерекцията. В много тежки случаи може да се наложи протезиране.
Препоръчително е при признаци на заболяването, дори когато то не вреди на сексуалния живот и самочувствие, да се направи консултация със специалист и да се обсъдят методите на лечение, в случай, че се налага, за да се избегнат неприятните последствия.
