Освен с латинските си названия, много цветя и растения са придобили популярност и с причудливите си названия, които са получили благодарение на специфичните си форми и свойства. Ето някои от тях:
1. Храстът на Мики Маус (лат.Ochna serrulata ) е декоративно градинско растение от семейството Ochnaceae, което е с произход Южна Африка и представлява храст, който достига на височина до 2 метра.
Храстът на Мики Маус
Наречен е храстът на Мики Маус, заради черните си семена и оставащите към тях червени чашки от цвета, които приличат на лицето на Мики Маус.
Това иначе трудноприспособимо растение- храст, расте както в слънчеви, открити пространства, така и в сянката на дълбоката гора.
Представлява чудесна храна за много птици, които се хранят с неговите семена и се засажда с цел да бъде отклонено вниманието им от овощните градини.
Разпространено е и в източна Австралия, където се използва за изграждането на живи плетове.
2. Цветето на Гьоте (Живораждащо Каланхое, Биофилум) Kalanchoe daigremontiana
Наричано е още “Дървото на живота”, “Стаен женшен”, “Докторът”, тъй като сокът му може да помогне при грип, а има и болкоуспокояващи качества.
Цветето на Гьоте
От листата му се произвежда вазелин.Твърди се, че това цвете помага и при язви, гнойни рани, туберкулоза, псориазис, миоми, разбива дори камъни в бъбреците и жлъчката.
Произхожда от Югоизточен Мадагаскар и на височина достига до 1 метър.
Размножава се чрез стъблени или листни резници през лятото, или малки дъщерни растения от ръбовете на листата (живораждане)
Удивен от всеотдайността, с която майчиното растение създава стотици себеподобни умалени копия, в писма до свои приятели Гьоте е написал: „Както от едно листо възникват безкрайно количество нови растения, така и от една постоянна любов може да се черпи все ново и ново щастие ”. В памет на поета, в Европа растението е наречено”Цветето на Гьоте”.
3. Кървавоцветна пародия (Parodia sanguiniflora) – представлява кръгъл кактус и произхожда от Северна Аржентина.
Кървавоцветна пародия
Цъфти през лятото, най-често с красиви червени цветове, дълги 3 см и 5 см в диаметър. Интересно е, че цъфтят само растения, които са били в покой през зимата.
4. Мармаладеният храст (Streptosolen jamesonii) произхожда от Колумбия и Еквадор и е храст с много красиви цветя, които се появяват в края на клонките му през пролетта и лятото. Съцветията са в портокалово оранжеви цветове, откъдето идва и името му.
Мармаладен храст
Принадлежи към семейство Картофови, но няма ядливи части.
5. Подокарпус „Будистки бор” (Podocarpus macrophyllus, Kusamaki) е малко вечнозелено дърво с произход Япония и Китай и противно на името си не е бор.Ползва се с ранг на държавен символ в префектура Чиба в Япония.Узрелите люспи на шишарката му са ядливи, за разлика от семената му. Заради неговата устойчивост на термити и вода, се използва за направата на качествени дървени къщи в префектура Окинава, Япония.
Будистки бор
6. Аспарагус „Мъката на художника” (Asparagus plumosus)
Името с което е популярно това цвете идва от неговата гъста и ситна зеленина. Изключително красиво и непретенциозно за отглеждане цвете, което цъфти през юни с бели ароматни цветчета. Изключително подходящо е за декорация, като оформен зелен кът в офиса, където може да отморява погледа. Чудесна допълваща зелена компонента за аранжировка в цветен букет.
Аспарагус Мъката на художника
7. „Стомахът на Буда” (Bambusa ventricosa) – Представлява бамбук с произход Виетнам, Тайван, Китай. Може би най-твърдият от групата на тропическия бамбук.
В саксия достига височина до 1,5 метра, а в градина може да достигне 15 м.
Наречен е така, заради издутите си междувъзлия по стъблото.
При определена обработка може да бъде в пъти по-здрав от стоманата.
Бамбукът е символ на дълъг живот, сила и гъвкавост за много култури по света.
Стомахът на Буда (бамбук)
197
