Аварията в най-големия руски ВЕЦ вероятно е отнела над 60 човешки живота. Трагедията обаче е и показател за това, какво не е наред с руската инфраструктура и къде най-добре могат да бъдат вложени стимули за икономическо възстановяване. Ситуацията в най-голямата руска водна електроцентрала – Саяно-Шушенската, остава критична и според последните данни от спасителните екипи в наводнената станция, 64 души от персонала на централата най-вероятно са се удавили. Докато екипите работят за спасяването на хората, точните причини за аварията, която доведе до разрушаването на станцията, остават неясни. Днес един от ръководителите на „РусХидро“ – собственик на централата – изрази съмнение, че може да става въпрос за фабричен дефект в някоя от турбините. Пред „Ройтерс“ обаче говорителката на инженерната фирма-производител на съветската техника обясни, че турбините са на 30 години и не са били поправяни от края на съветската епоха. „Всички гаранции за тях отдавна са изтекли“, заявява Мария Алиева.
Това е тъжна истина далеч не само за Саяно-Шушенската централа. Както коментаторът на newsru.com Максим Блант отбелязва, тази авария не може да се нарече неочаквана, предвид на износеността на руските мощности. Руската инфраструктура – пътна и енергийна – в огромната си част е наследена от СССР и често далеч не е поддържана по начин, по който да предотврати аварии или дори разпад. Новините за газови експлозии, пожари и минни аварии изобщо не са рядкост в Русия, а аварията във ВЕЦ-а показва безспорно къде най-добре може да бъде насочена една програма за стимулиращи мерки за икономическо възстановяване. Саяно-Шушенската централа не е подводница и потъването й няма да остане без последствия за руската икономика, като онова на „Курск“, която също стана жертва на остаряла техника – самовзривило се съветско торпедо.
Цената в случая е повече от висока. Според сметките на Блант например, ако заводите на „Русал“, най-големият производител на алуминий в света, наистина извадят с 500 хил. тона по-малко продукция тази година заради аварията, това са близо милиард долара загуби във време, в което никоя компания не може да си позволи подобен удар (особено компании на Олег Дерипаска, който вече има повече от достатъчно проблеми).
Възстановяването на самия ВЕЦ пък ще отнеме милиарди рубли и доста време на „РусХидро“. Компанията вече обяви, че ще трябва да пожертва част от инвестиционните си проекти, за да се справи с ремонта. Както винаги в такива случаи обаче, най-пострадали ще са хората. В Сибир ще понесат тежка зима – централата доставя една пета от електричеството в региона и няма изгледи за бърз резервен вариант, като аварията ще вдигне цената на тока там и ще въведе режим.
