Марина просто се тресеше от бяс. Защо допусна тази глупост. Да правят тройка в леглото й. Гледа ги известно време. Гледа ги как употребяват брат й. Мразеше го. Мразеше го заради липсата на твърдост да ги спре. Каква глупачка беше – та нали тя се съгласи. Е, не точно – Росица предложи да го съблекат за наказание и Силвена с радост прие. Марина просто премълча. Обади се онзи вътрешен трепет, като тъничко гласче, което повтаряше „И аз искам да видя“.
Изхвърча от входа на блока когато остра болка в петата я спря. Господи каква глупачка беше – дори не се беше обула. И естествено се поряза. Тъпачка. Огледа се отчаяно. Дори да пукнеше тук пред входа нямаше да се прибере обратно за да се превърже. Направи няколко стъпки и приклекна. Болеше я и кървеше. Седна и притисна раната с ръка. Постоя така няколко минути в чудене какво точно да прави. Погледна няколкото кървави следи, които беше оставила и сълзите напряха в очите й. Защо? Защо беше толкова глупава.
– Ей, ти добре ли си? – Марина се озърна но не видя никого. Погледна нагоре – пак не видя никой по етажите. Знаеше, че от кръвозагуба може да загуби съзнание или за започне да халюцинира. Глупости – раната беше дълбока, но не кървеше толкова много, в тялото й имаше поне 4 литра кръв, а тя едва ли беше изгубила повече от стотина грама. Абсурд.
– Добре ли си? – с бързи крачки към нея се приближаваше момичето от третия. Познаваха се бегло, но достатъчно добре да й се зарадва.
– Порязах се.
– Да ти помогна ли да се прибереш?
– У нас няма никого, а нямам ключ – излъга Марина. Почти без да я слуша, момичето от третия я подхвана… „Оля, точно така!“ – сети се за името й Марина. Оля подозрително се огледа – момиче без обувки, с някаква лека рокличка и очевадно нищо под нея няма ключ за вкъщи. А къде е била досега?
– Добре, ако не възразяваш ще дойдеш у нас – Марина понечи да протестира, но Оля дори не опита да я послуша. Час по късно Марина седеше превързана с чаша айран в ръце и изливаше душата си пред Оля. Говореше, говореше, говореше. Стресът я беше отворил към чужди хора. Често се случва така – стресовата ситуация рязко ни сближава с нови хора. Оля беше добър слушател и приятен събеседник, а и у тях климатикът работеше. Към седем Марина се обади на майка си за да я попита може ли да спи у приятелка. Естествено, защо не.
Апартаментът на Оля беше малък – практически спалня с дневна и кухненски тракт. Марина никога не беше имала нещо против да спи с друго момиче в едно легло но Оля упорито предложи да й разстели сгъваемото канапе в дневната. Беше странно категорична.
– Искаш ли да облечеш нещо за през нощта? – въпросът беше съвсем удачен, Марина бе изхвърчала от апартамента дори без обувки. След сцената в стаята й не издържа, излезе в коридора и просто намъкна лятната си рокличка без да облича нищо отдолу. Просто искаше да скрие голотата си. Цяла вечер беше с нея и честно казано й се щеше да вземе топъл душ. Оля ровеше в гардероба си сред куп шарени кутии. Основно в червено и розово. Много кутии.
– Защо държиш всичко в кутии? – най-накрая не издържа Марина.
– Това са артикули, а не вещите ми…
– Имаш магазин?
– Да, продавам онлайн. Я виж дали това ще ти хареса – и някаква бяла тениска се приземи на дивана пред коленете й. Любопитството на Марина обаче далеч не беше задоволено. Тя вече надигаше глава и се опитваше да надникне зад гърба на новата си приятелка. Срещна погледа на Оля и се сконфузи. Оля й подаде хавлия – явно за нея вечерният душ беше нещо като миенето на зъби. Марина се понесе към банята куцукайки. Пред вратата се озърна към стаята, просто нормален момичешки свян и свали рокличката от себе си. Отражението на голото й тяло в огледалото в коридора задържа погледа й за миг. Защо допусна това? Отново мислите нахлуха в главата й и тя влезе в банята с наведена глава.
Взе си отпускащ, топъл душ. Когато раната й защипа вече не мислеше, че идеята е толкова добра. Спря душа и се озърна – не искаше да кара Оля пак да я превързва. Какво очакваше да намери в една баня? Оля явно живееше сама, поне по нищо не личеше присъствието на чужд човек. Всъщност сякаш липсваше нещо, нещо което би трябвало да бъде в банята на самотна млада жена. Марина пристъпа и излезе
– Оля, извинявай но дали имаш още бинт. Страх ме е да не изцапам пода… – Оля се измъкна от фотьойла и помогна на Марина да седне. Наложи се да смени превръзката й. Хубави гърди имаше това момиче. Малки като нейните, но сякаш по-стегнати. Интересно на колко беше – не повече от 20-22. Марина беше говорила цяла вечер и всъщност не знаеше нищо за новата си приятелка.
Оля
– Защо ме прие? – въпросителният поглед на Оля издаде объркването й – Защо ме прие в къщата си без почти да ме познаваш?
– Защото имаше нужда от помощ – почти отбранително отвърна Оля. За пръв път усети хлад в отношенията им
– Можеше просто да ме заведеш в Бърза помощ…
– Гола?… И боса? – Марина се изчерви. Колко беше глупава и неблагодарна.
– Извинявай, аз не исках…
– Свий се – рече Оля и се намести в тясното легло до Марина. Телата им се опряха и Марина почувства гърдите на Оля опрени в ръката й. Наистина бяха стегнати, нейните бяха по-меки. След кратка прегръдка за сдобряване Оля се отдалечи и отново отиде към гардероба. Отвори дясното крило и зарови за нещо.
– Ето ти една от моите рокли, за да има какво да облечеш утре. И бикини. И едни сандали. После ще ми ги върнеш – продължаваше да изрежда тя, но Марина вече не я слушаше. Странна стока, в странна кутия. Приличаше на детска играчка. Оля забеляза погледа й…
– Добре, но обещаваш че няма да ми се подиграваш?
– М? – с пълно неразбиране възкликна Марина.
– Продавам артикули. Секс артикули онлайн. – сега и просветна, та това бяха вибратори! Цял гардероб с вибратори и … Марина вече пристъпваше към гардероба с полуотворена уста… и дилда, и бельо, и какво ли още не.
– Ама ти имаш цяло съкровище – с невярващ още поглед Марина обхващаше ред след ред кутиите по рафтовете. Оля се извъртя предизвикателно, сложи ръка на кръста като неволно повдигна леката си тениска, с която явно смяташе да спи и откри заобленото си задниче. Дълбокото деколте откриваше профила на гърдата й. „Наистина е много стегната“ – мисълта се стрелна през главата на Марина.
– Искаш ли да ти дам да пробваш нещо?
– Какво?… Ама как? – Марина усети, че чак ушите й почервеняха.
– Не бе, не такова. Еротично бельо да ти дам – и без да чака покана Оля се завъртя и се наведе към най-долния рафт. Стегнатото й дупе едва се прикриваше под оскъдното облекло. За разлика от Марина обаче, Оля все пак имаше някакво бельо. Май… а май нямаше…
– Ето, пробвай това. – на чаршафите пред голите й крака се приземи черен корсет и чифт високи обувки. Черни. Само с каишки. Марина се поколеба за миг. После плавно се освободи от тениската пред погледа на Оля. Започна да обува обувките. Беше абсолютно гола. Усещаше как гърдите й се опират о коленете й. Усещаше как срамните й устни се бяха разтворили и сега чаршафът се опираше в нежната вътрешна част на вулвата й, току до входа на вагината. Зърната й започнаха да набъбват.
гола с корсет
Изправи се и пристъпи напред. Усети хладният полъх на климатика по голото си тяло. Намъкна корсета през главата си и се опита да отгатне как точно трябва да бъде облечен. Практически не покриваше нито дупето й, нито интимната й област, а гърдите й бяха щръкнали над всичко. Закикоти се. Оля я гледаше с око на професионалист.
– Знаеш ли, че имаш тяло на модел? – и без да я пита подхвърли нещо друго. Марина само събличаше и обличаше. Беше повече от забавно. Не се смяташе за красавица, но знаеше че повечето момчета я намират за привлекателна. Тя лично не харесваше особено тялото си – винаги й изглеждаше твърде слабо (като изключим първите години на пубертета, когато определено смяташе че е дебела). Сега за пръв път тя се възбуждаше от тялото си. Напълно беше забравила момичешкия си свян. Стоеше гола пред едно момиче, което познаваше едва от няколко часа и чиито гърди постоянно изскачаха от дълбокото деколте, и се чувстваше чудесно. Едва когато наближи два часа след полунощ те решиха, че е крайно време да лягат – все пак Марина утре беше на училище. Чувстваше се приятно възбудена, любопитна, търсеща. Нямаше нищо против да се погушкат с Оля на едно легло. Имаше нужда да чувства друго човешко същество до себе си. Оля обаче дори не позволи да обсъждат темата. Жалко.
