Вали, вали, не спира да вали почти цяло денонощие.
Плановете ни напълно пропаднаха, но като че ли го
очаквахме, така че поизморени от предходните дни, изпълнени с динамика и
емоции, решаваме да си почиваме.
Втори ден закусваме с трънски банички и пернишка боза.
В един момент усещам неистова нужда от хубаво,силно, черно, ароматно кафе. Два дни адреналина ме поддържаше бодра, но това дъждовно време и мързелът……Започва и да не ни свърта на едно място. Били сме толкова
километри и да стоим в хотелската стая….не изглежда както трябва.
Вземаме чадъра и се запътваме към центъра на Трън.”Я,
дъждецът май ще спре!”……………
Знеполска котловина- земя на майстори (Трън, с.Студен извор, с.Бусинци, Зелениград) Приключения в Дивия Запад – част 3 TOUR…
