В това мило селце на 60 км западно от София още не са забравили какво е домашно стопанство, тачат правилата за приготвяне на вкусна храна от истински продукти и уважават гостите, които посрещат като близки приятели. Лукавица е съвсем близо до сръбския Димитровград и ако наистина уважавате удоволствието от храненето, това е вашето място.
Пътуването не е дълго, само трябва да преодолеете задръстванията по околовръстния път на София и евентуалните опашки на самата граница. Там служителите изглежда вече са свикнали да чуват отговор на въпроса „Къде отивате?“ – „Ами да хапнем, в Лукавица“, усмихват се и махват с ръка – минавайте! Трябва ви само лична карта, за да отидете в Сърбия.
Бяхме чули, че заведението „Етнокуча Капица“ често е препълнено, затова се обадихме предния ден да запазим място. Хора, няма толкова приветливи домакини – освен че говорят български, отсреща искрено ни се зарадваха като на лични гости и ни увериха, че масата ни чака. Това пасторално гостоприемство сме го позабравили сякаш в задъханото градско тичане.
Прочутата сръбска скара не е единственото кулинарно удоволствие, което можете да опитате. Салатите също си струват, най-вече защото имат оня, истинския вкус на истински градински домати, краставици, лук, чушки… Непременно опитайте едно чудо, което сърбите наричат „Паприка у павлаци“ или чушки в катък. Домашно приготвената лютеница също не е за изпускане, леко люта и много подходяща да я намажете върху дъхавите содени питки, които идат на масата ви топли-топли.
От месните вкусотии ние сложихме в топ 3 вешалицата, димната (или пушена) вешалица и карначетата от истинско месо, каквито бяхме забравили, че могат да съществуват. Плескавицата от кайма определено им отстъпва – може би защото често я експлоатират в побългарените заведения тип сръбски у нас. Да не пропуснем алкохолното допълнение към обяда – домашна дюлева ракия на изключително прилична цена (около 10 лева за литър). Да, в лева – там българската валута се приема без проблеми. Познавачите сред нас казаха, че червеното вино също си го бива, а от безалкохолните напитки предпочетохме типичен изстуден балкански айрян, който си е еднакъв от двете страни на Калотина.
Цените могат да се определят като народни, приятелски и изненадващо ниски за качеството на храната и напитките. Друг огромен плюс е обслужването на български – може би никъде другаде няма да усетите колко е хубаво в чужбина да ви говорят на вашия език. А на излизане можете да си вземете буркан лютеница или чист шипков мармалад, а защо не и двете? После поне една седмица, докато си хапвате от тях, ще си спомняте за вдъхновяващия излет на запад от Калотина.
И гарантирано – ще ви се прииска да отидете там отново.
