На следващата сутрин Андрей се изниза рано под предлог, че е на тренировка. Естествено, видяха се с Марина. Размениха няколко реплики – кой какво ще прави днес и как да поделят единия ключ. Бързо, просто, делово без излишни погледи. Когато брат й излезе Марина седна на масата и си наля чаша сок. Не искаше да досажда на Оля но знаеше, че ако и тя се изниже сега може да остави у домакинята си грешно впечатление. Беше като замаяна, имаше подобно чувство, когато получи за пръв път двойка в живота си. На следващия ден, след като каза на родителите си седеше пак така обзета от мрачни мисли и хладно преценяваше какво да предприеме. Сега обаче усещането беше много по-угнетяващо.
Оля неуспешно се опита да подхване разговор на няколко пъти. След като за пореден път не успя и тя се умълча. Просто стояха и пиеха портокалов сок. Оля сведе очи и тихо каза:
– Аз съм виновна. Идеята беше тъпа. Съжалявам
– Кое? – Марина я гледаше неразбиращо.
– Това с преобличането беше тъпо.
– Чакай, каква връзка има… – Марина до момента беше таила мислите само за себе си. Не предполагаше, че Оля е на същата вълна. Да, вчера тя почти я извлече от дневната, но не очакваше че е отдала на този кратък момент толкова голямо значение.
– Мила, наясно съм, че стана нещо и стана, защото като пия две чаши вино все ми идват някакви тъпи идеи.
– Чакай Оля, какво е станало, какви тъпи идеи? – Марина, все още отказваше да приеме, че говорят за вчера. Чувстваше случката твърде лична. Всъщност дори не беше наясно какво чувстваше.
Оля я гледаше. Не беше много сложно да се разбере, че явно бе забелязала повече отколкото й се искаше.
– Какво ще правиш? – попита Оля. Марина почти отговори „С кое“ но просто се спря, нямаше смисъл. Наистина не знаеше какво ще прави.
– Нищо, какво да правя. Това си е само мой проблем.
– Не мисля – внимателно каза Оля.
– В смисъл?
Оля мълчеше. Не знаеше как да го подхване. Не я биваше особено в момичешките разговори. Бавно разказа, как снощи е дошла при Андрей да гледат телевизия. Марина я слушаше без да казва нищо. Всъщност, нямаше нищо за казване – случка просто нямаше и Оля постепенно разбра, че не разказва нищо и просто млъкна.
– Не те разбирам – Марина наистина не я разбираше.
– Мила, той…
– Какво той? – започваше да губи търпение тя.
– Той е влюбен…
– Какво?… Той ли ти каза?… В кого?
Оля усети, че пак нещо обърка – изобщо не я биваше да говори с хората. Да изслушва да, но когато тя трябваше да разкаже нещо важно буквално се оплиташе в думите си. Навремето изкарваше баща си от кожата, когато започнеше да разказва нещо. След първите няколко реплики той започваше да губи търпение и да повишава тон „И? Нищо не разбирам! Ще кажеш ли нещо най-после!“. Оля губеше увереност и още повече се объркваше. Обикновено разговорите им завършваха с крясъци и семеен скандал – баща й излизаше от стаята и крещеше на майка му „Иди разбери какво иска, защото не знам какво ще го направя. Обяснява като идиот, никаква информация – само празни глупости“. След всеки такъв разговор Оля изпитваше дълбоко чувство за вина. Слушаше разправията между родителите си и не можеше да изтръгне усещането, че причината за скандала е пак у нея. Сега усещаше, че предизвиква същото чувство у Марина – сякаш тя не я разбираше. То какво ли има за разбиране – вече десет минути говореше как вчера с Андрей са седели, правели са нИщо, говорели са за нИщо и незнайно защо това …
– Каза ли ти?… Ама нали за нищо не говорихте?… А аз патката… – Марина сякаш се самонавиваше все повече и повече. Вече не слушаше опитите на Оля да обясни какво има предвид. Вече просто говореше и не можеше да си намери място. Беше станала и жестовете й подсказваха вътрешното объркване и напрежение. Оля просто не можеше да я овладее – тя просто не я слушаше.
– ВЛЮБЕН Е В ТЕБ!
Ако я беше зашлевила едва ли щеше да предизвика толкова мигновена реакция. Марина млъкна и затисна устата си с длан. Очите й се разшириха. Другата й ръка притисна първата в опит да заглуши надигащия се писък. Тя го знаеше. Просто не искаше да го повярва. Снощи бе разбрала. В погледа му бе видяла отражение на това, което вече седмици наред потискаше у себе си. Не искаше да го повярва. Щеше просто да погребе чувствата дълбоко, дълбоко в себе си. Та той й беше брат!
– Мила,… съжалявам. Не исках да кажа това. Той не ми е казал… аз просто така реших, сигурно бъркам…
Нямаше нужда. То просто беше истина. Марина го виждаше, Оля просто го бе изрекла. Седна бавно на стола. Погледна Оля – защо трябваше да причини толкова тревоги на това момиче. Това си беше неин проблем, не на Оля. Тя имаше достатъчно свои собствени проблеми. Не беше права, не трябваше да я замесва. Надигна се от стола. Целуна я по бузата и излезе. Оля не опита да я спре. Просто отново остана на масата. Сама. Както винаги.
* * *
Марина видя самотата в очите на Оля, но точно сега трябваше да направи друго. Щеше да й се реваншира. Дължеше й много. Наистина много, но сега трябваше да спаси семейството си. Излезе от блока и с уверени крачки пое по улицата. Хвана автобуса и обмисли отново плана си. Беше съвсем наясно къде отива. Вдигна телефона и набра. След малко се в слушалката зазвуча P!nk – So What. Типично за Силвена – за нея всичко беше So What!
– Вени, к`во си правиш?… Хайде да се видим в Гранда… ами не знам, ако искаш на Макдоналдс… добре, добре, нека да е в Ноа… ами след половин час… добре нека бъде един.
Слезе няколко спирки по-рано. Искаше да походи, а и имаше достатъчно време. Движеше се по улиците делово. Беше мръсна, малка кучка. Просто години наред се беше заблуждавала, че е нещо по-различно от разглезените, себични момичета, които я отвращаваха. Те поне бяха повърхностни, докато тя беше малка пресметлива кучка. Мразеше се. Мразеше се задето изостави Оля, но най-вече се мразеше за това, което щеше да направи сега. Кучка.
В първите седмици след онази тройка в леглото й Силвена изобщо не говореше за случката. Явно бе очаквала брат й да доприпка като малко кученце случайно добрало се по неведоми пътища на съдбата до порция Бьоф Строганов и сега невярващо на късмета си ще тичка след новата си господарка до последния си дъх. Такава си беше Вени. След това започна да подпитва това онова за Андрей. Явно егото й просто не можеше да понесе мисълта, че момчето което я е видяло гола й е лизало вагината й просто не се интересува от нея. Постепенно Марина усещаше, че интересът на Силвена към брат й се засилва, но до днес просто парираше всякакви опити да й посредничи – като иска да излиза с брат й, да му се обади и толкова. Андрей се котираше сред момичетата заради спортната си фигура, сериозния си вид и безгрижния си смях. Явно Силвена беше решила, че този трофей може да виси само на нейната стена и определено му беше вдигнала мерника.
себична кучка
„А Андрей какво ще каже?“ – прокрадна се плахото гласче на сестрата Марина в главата й. „Като й види циците на поднос бързо ще забрави всички други момичета, включително и сестра си“ – новородената кучка в нея бързо парира опита на на гласчето да се превърне в гузна съвест. Усещаше как кучката се извисява над цялото й същество. Гола, себична, студена, перверзна и властна.
Марина сви и излезе на Варненчик. Ходенето я успокояваше, а и молът беше вече близо. Преди се питаше какво общо имат те със Силвена. На пръв поглед бяха напълно различни. На пръв поглед. Горчиво отбеляза тя. Всъщност сближиха се случайно. Още първият ден във Варна, Марина очакваше новите й съученици да проявят необходимото любопитство и презрение, което се полага на всеки нов ученик особено такъв домъкнал се от някакво забутано градче. Изобщо нямаше намерение да им обяснява, че тя не е родом от Дулово. И през ум не й минаваше да обяснява как майка й и Никола са се събрали и как брат й всъщност не й е кръвен роднина. Съвсем нормално още в голямото междучасие попадна във фокуса на вниманието и привлече острия език на Калина. Опитваше се да не влиза в конфликти още първия ден. Явно Калина изтълкува това, като стеснителност или боязливост защото в края на междучасието вече открито я питаше дали знае къде е мегдана на Варна и услужливо предлагаше да я заведе на седянка. Естествено, че можеше да се справи със ситуацията но Силвена просто не й даде шанс. Нахвърли се безжалостно върху Калина. Обидите и присмехите се сипеха от устата й като картечница. Калина бързо се ориентира в новата обстановка и се изнесе. С времето Марина все се питаше, дали Силвена не беше реагирала така просто, защото някой си беше позволил първи да захапе новата плячка. Нейната плячка. Така или иначе, тази случка прескочи всички евентуални бъдещи конфликти между тях и те някак си се сприятелиха. Силвена в началото се държеше леко покровителствено, като вълчица спасила случайна жертва от глутницата, но с времето започна да цени мнението и компанията на Марина.
Гранд Мол Варна
Две глътки след като сервираха сока й Марина забеляза приятелката си ефирно да се носи сред минувачите в мола. „Дааа, това момиче определено знае как да покаже какво има“ – с хладно задоволство констатира Марина. Силвена буквално плуваше сред тълпата предизвиквайки хищни мъжки погледи. Беше изцяло в бяло. С потниче, което показваше повече отколкото скриваше. Долният край на потничето беше почти на педя от началото на бялата пола, която уж покриваше краката на момичето. На пъпа на Силвена леко искреше малка висулка. Тя беше много горда с ефекта, който колият й корем предизвиква у околните и не пропускаше случай да го показва. Бялата пола беше от лек материал, който по-скоро подчертаваше формата на дупето и краката отколкото да прикрива нещо. „Боже, дори прашките й се виждат“
– Здрасти Вени, лигите им изтекоха докато дойдеш до масата.
– Бе да зяпат бе, толкоз за без пари – в типичния си стил отвърна Силвена. След обичайната размяна на клюки Марина мина по същество.
– Хайде на кино. – Силвена отегчено вдигна лявата си вежда – с брат ми. – Силвена вдигна и другата си вежда.
– Верно? И що така?
– Щото така. Ходи ми се на кино.
– Кей бе, Рина. Обади се за кога и там съм.
– Ти избираш. – кучката в съзнанието на Марина нямаше абсолютно никакво намерение да отстъпва. Не стига, че им сводничеше, остава и тя да вземаше билетите. Нямаше никакво намерение да им плаща кефа – Вземи три билета и се обади за кога. Тръгвам.
И просто стана. Кучката в съзнанието на Марина съвсем съзнателно остави Силвена замислена, а да – и със сметката за сокчето.
