Юношество (Boyhood) с BAFTA за най-добър режисьор и най-добра поддържаща актриса

1
Добави коментар
wenip
wenip

Филмът Юношество (Boyhood), който е номиниран за Оскар, проследява с лекота и шокиращ натурализъм повече от десетилетие от живота на едно американско семейство, разказва БГНЕС. Лентата с лекота спечели 2 награди BAFTA – за най-добра поддържаща актриса – Патриша Аркет и най-добър режисьор – Ричард Линклейтър.

54-годишният Ричард Линклейтър е от поколението на независимото американско кино, което напомня и се придържа към книгата „Как да заснемем художествен филм на цената на поддържан автомобил”. Това е идеята, вдъхновила Спайк Ли, Стивън Содърбърг, Куентин Тарантино… и Ричард Линклейтър в това число.

Линклейтър е израснал в малко градче на юг в САЩ, където основната забележителност е затворът – най-големият в щата Алабама. Събира пари за първата си камера, работейки няколко сезона на нефтена платформа. Освен пари, работата му дава и свободно време, през което студентът по литература и драматургия, успява да оползотвори. „Цели две години само това правех – четях, работех и гледах филми”, разказва Линклейтър. За разлика от Тарантино, Содърбърг, Родригес, които след първите си филми тръгват към милионните бюджети и спецефектите, Линклейтър продължава да се вдъхновява от киното „на цената на поддържан автомобил”.

„Юношество” е филм, който се развива в Новия свят – в него растат Мейсън (Елар Колтрейн) и сестричката му Саманта (дъщерята на режисьора Лорелай Линклейтър). Оливия, разведена майка с две деца (в тази роля е Патрисия Аркет), пътува из Америка. Нещо като роман на колела – любимият американски жанр. Семейството сменя местата за живеене няколко пъти, отначало при баба, защото след развода майката трябва да работи. После – при новия мъж на мама, където има още деца. После при приятелката на мама, тъй като мъжът ще се окаже алкохолик и лентяй. После там, където мама намира работа, след това при още един мъж, воювал в Ирак, който не забравя да напомни кой е стопанинът в къщата. Сменят се градовете, щатите и игрите, на които възрастните учат децата. Децата растат, изясняват отношенията помежду си, влюбват се, разделят се, учат…

Характерно е, че много неща, приети за задължителен атрибут на филмите за порастването – първият секс или опитването на трева, остават зад кадър. Всичко това – фрагментарността, мотивът на пътя, акцентът върху лиричните преживелици на героя напомня на отдавнашния жанр на европейски „възпитателен роман”, който процъфтява в епохата на Просвещението. Той обаче е смесен с жанра road movie, но тук обратно на американския стереотип на пътя към успеха, режисьорът събира многопластово платно на живота тук и сега, докато си мислим колко прекрасен може да е някога в бъдещето.

Снимките на филма започват през лятото на 2002 г. в дома на режисьора и сценарист на лентата Ричард Линклейтър в Остин, щата Тексас. Снимачните дни са 45 – от май 2002 до август 2013 г. Снимка: БГНЕС Още за филма вижте тук