Миряна Башева е родена на 11 февруари 1947 г. в София

1
Добави коментар
pepihappy
pepihappy

Миряна Башева

 

„Ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот,
че само си викам „Дано“.
Ако към тия две същества,
прибавиш и още две,
ти знаеш ли колко прави това?
Най-малко хиляда и две…“ 

Миряна Иванова Башева е дъщеря на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962-1971). Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския държавен университет.

Отдава се на журналистическа работа. Продължително време работи в сп. „Отечество“, след това в в-к „24 часа“,  в-к „Сега“, в Българската телевизия.

 Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността.

Миряна Башева написва много текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел и др.

Първата й стихосбирка е “Тежък характер”. Много от стиховете й са популярни песни: “Дано” на Богдана Карадочева, “Тежък характер” на Йорданка Христова, “Как си ти” на братя Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев.

Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици.

През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева.

 

Дано, Миряна Башева

Ако до всяко добро същество

застане поне още едно,

ех, ще започне такъв живот,

че само си викам „Дано“. 

Ако към тия две същества,

прибавиш и още две,

ти знаеш ли колко прави това?

Най-малко хиляда и две.

Дано, дано, дано, дано, дано, дано,

до всяко добро същество застане поне още едно,

тогава, тогава, предвиждам такъв живот,

че само си викам „Дано“.

Тогава престава да те е страх

и от страха те е срам,

щом има някой с теб, с мен и с тях,

щом няма никой сам.

Щом ти е трудно не се колебай,

не страдай току-така,

ела приятел и лапата дай,

аз ще ти дам ръка.

Дано, дано, дано, дано, дано, дано,

до всяко добро същество застане поне още едно,

тогава, тогава, предвиждам такъв живот,

че само си викам „Дано, дано, дано“.

 

 

loading…