Аржентинският изследовател Естебан. Малани в ценната си книга ,,Комунизъм и еврейство“ описва еврейското влияние върху политическите партии, от левицата до десницата, в Руската империя преди революцията по следния начин:
Наистина във всички демократични и революционни партии на Русия имаше еврейски лидери. Сред тях споменаваме кадетите (конституционни демократи), които детронираха царя: (евреите) Винавер, Грезенберг, Йолос, Гесен, Хегзенщайн и т.н. Сред старите народняци (Народа воля, умерени анархисти): Абрамсон, Натансон. Сред меншевиките: Мартов, Троцки, Дан, Мартинов, Либер (Голдман), Абрахомович, Горев и т.н. Сред социалреволюционерите: Голц, Бернщайн, Бунаков, Рутенберг и др. Сред левичарите социалреволюционери: Капелински, Ерлих, Линде, Щейнберг, Прошян, Склихтер, Шрейдер и т.н. И накрая сред болшевиките: Каменев, Зиновие, Радек, Литвинов, Бородин, Фрумкин, Голощекин, Ганецки, Ярославски, Лашевих, Лядов, Соколников, Свердлов и т.н.
Ленин се споменава като руснак от майка еврейка. Дори и баща му да не е бил евреин трябва да смятаме Ленин за такъв, защото според еврейския закон евреи са и тези, на които само майка им е такава, стига като влизат в редиците на еврейството да полагат клетви за вярност, подчинение, пазене на тайна и пълно послушание пред господарите си. Освен това в районното еврейство влизат и децата на евреи и неевреи, в категорията на хората с нечиста кръв и са марионетки на крайно тайното еврейство, както и на ония с чиста кръв. Тайното еврейство работи зад гърба на районното толкова скрито, че незаконно родените евреи не знаят за съществуването му. Това се прави с цел последните да не разберат расовата дискриминация на която са подложени от полубратята им с чиста кръв. По този начин не се изпускат от контрол еврейските общини на незаконно родените.
Освен това последните изследвания доказват, че бащата на Ленин също е бил евреин, потомък на татарското семейство хазари, както пише унгарецът Иштман Бакони в книгата си ,,Империализъм, комунизъм и еврейство, трите сили които господстват над света“. Той дава повече данни за майката на Ленин като изтъква, че тя е потомка на еврейско-немското семейство Бланк от Любек, от същия град от който произлиза и еврейското семейство Фрам, един от членовете на което, а именно Карл Фрам, е променил името си на Вили Бранд, привидно е приел християнството и е избран сред управляващите кръгове на християндемократическата партия на Западна Германия след еврейския триумф през Втората световна война.
Тези изтъкнати евреи управляваха руските партии и се преструваха, че се борят един против друг, а всъщност бяха свързани с клетки за вярност пред равините си и фактически действаха под едно общо ръководство. Това ръководство не работеше нито за благото на Русия, нито за народа, нито за някоя партия, а за еврейската нация и за плановете да пороби Русия, да я поставят под диктатурата на еврейския бюрократизъм, прикрит под маската на диктатурата на пролетариата.
Всичко това стана по следния начин: консервативните партии детронираха царя и установиха руска псевдодемокрация, която беше под контрола на еврейството. Скритата еврейска сила, която контролираше всички партии, направи едно умело и голямо лавиране, и като резултат властта се премести от центъра в умерената левица, а по-късно лидерът евреин Ал. Коренски я предаде на комуниста евреин Ленин, както е известно.
Когато Ленин взе властта първо изби командирите на въоръжените сили, интелектуалците, благородниците и нееврейската буржоазна класа. След това изби три милиона работници и седем милиона селяни, защото поискаха от евреите комунисти да изпълнят обещанията, които дадоха на пролетариата за повишаване на жизненото му равнище, което не стана. Обещанията бяха примамка за работническите маси да подкрепят комунистическата революция и да паднат в капана на робството, което им бяха приготвили техните водачи.
По този начин няколко евреи свалиха царя като държаха красивите знамена на демокрацията и свободата, а няколко други унищожиха демокрацията, свободата и всяко право като поробиха народа. Обещаното равенство не съществуваше. По този начин древната Руска империя бе разделена на две касти: едната на гладуващия пролетариат с ниски заплати, а другата на еврейския бюрократизъм, т.е. на еврейските ръководители на компартията, червената армия и тайната милиция, които получава парски заплати и живеят като милионери.
Докато евреите ръководители на пролетариата, селячеството и интелигенцията живеят в палати, които бяха притежание на аристокрацията, а бюрократите в хубави апартаменти, по един за всяко семейство, то новите роби на държавата, т.е. работниците, селяните и простите чиновници, живеят на открито или малки апартаментчета в селата, или чисто и просто в бордеи, където понякога се пъхат по четири семейства на едно място като мишки.
И всяко желание за подобрение, всяко изказване за по-високи заплати или най-малко съпротивление срещу режима се наказва с убийството на бедния работник. Контролираната преса се грижи да не се публикува нищо за стачките, които естествено са забранени. Неизбежни са масовите убийства на тези, които се опитват да стачкуват и по-специално на инициаторите. На работника е отнето всяко право на отбрана.
В онези райони където нямаше достатъчно евреи, престъпниците, които управляват СССР, дадоха нареждания да бъдат изклани мъже, жени и деца – както Богат на евреите постъпил според Библията, – за да могат евреите да имат пълен контрол. Необходимо е да разясним, че комунистите евреи, въпреки че се представят като материалисти и атеисти, повечето са тайно религиозни и много близо до наредбите, които е дал техния Бог. Те ги изучават тайно още от детските си години и се явяват на изпити по Моисеевия закон. Но всичко това става тайно, както при скритите евреи, а не явно, както много от тях биха искали.
При това трябва да сме наясно, че наистина съществува едно малцинство от материалисти и атеисти евреи, които нямат свои синагоги, но се подчиняват на заповедите на евреите от Москва както вярващите.
Съветското правителство взема мерки да прикрие еврейския произход на вождовете, за да избегне въстания на пролетариата срещу евреите. Обаче има много религиозни евреи, които се противопоставят на тези мерки и казват, че няма опасност ако еврейството бъде упражнявано явно, защото то напълно господства над СССР.
В резултат на това различие на мнения се стигнало до бунтове от страна на ония, които искат еврейството да бъде упражнявано явно.
Съветските власти наказват тези бунтове със затвор или лудница. В стремежа си да принуди религиозните евреи да упражняват тайно еврейството, правителството затвори всички синагоги и еврейски училища и ги замени с тайни, както го правят по цял свят.
Световното еврейско правителство в Ню Йорк в желанието си да разреши проблема настоя пред съветско-еврейското командване да позволи на всички вярващи евреи да напуснат СССР и да се преселят в Израел, където ще могат да упражняват религията си явно. Но съветското правителство разреши на малък брой хора да напуснат страната.
Трябва да се подчертае, че маоизмът, социалистическият и патриотичен режим на Китайската народно-демократична република, няма нищо общо с еврейската окупация и не трябва да се бърка с различни групировки по света, които се наричат маоисти. Много от тях се контролират напълно, а други са подкопани от еврейството и вършат крайности в името на маоизма, макар че нямат нищо общо с него.
Освен това евреите в СССР имат толкова големи привилегии, че според конституцията антиционизмът се смята за престъпление и се наказва като такова.
Привилегиите важат и за отцепниците евреи, които биха били отровени в която и да било община по света. В СССР отцепниците ги изпращат в клиники за душевно болни или в затворите вместо да ги убиват, поне засега. По време на Сталин те бяха убивани с изстрел от пистолет в основата на черепа, също както един недоволен езичник.
Голяма доказателствена стойност имат признанията на евреи за еврейската диригенство на привидно противоречивите политически партии, които съществуваха когато бе свалян царя и по време на псевдодемокрацията. Според публикация в пресата на Ню Йорк еврейският лидер-равин Дж. Л. Магнъс, като защитавал в своя реч комунистическата дейност на евреите, казал следното:
Когато евреинът вложи будността и деятелността си в делото на работниците, радикалният му ум стига до корените на темата. В Германия се изявява като Маркс, Ласал, Хус или Бернщайн. В Австрия като Виктор Адлер или Фридрих Адлер. В русия като Троцки и прочие. Нека само за миг си представим положението в Русия и Германия. Революцията е свободна производителна дейност и виждаме колко евреи са готови да я ползват. Социалреволюционери, социалисти, болшевики, меншевики или както и да се наричат, но евреите са най-изтъкнатите лидери и те са тези, които предвиждат напред революционните партии.
Системата която евреите приложиха в Русия чрез основаване на многобройни политически партии с различни идеологии, се практикува по целия свят. Те основават и леви, и умерени, и десни партии, за да контролират хората с различни възгледи и най-противоречивите идеологии и икономически интереси. По този начин еврейският завоевателен механизъм може винаги да контролира псевдодемокрациите които установява, и да управлява тайно, независимо от плурализма на партиите. И след избори, независимо от кого са спечелени – партия или коалиция от партии – еврейският завоевателен механизъм винаги печели, защото е в състояние да контролира всички партии, точно както стана в Русия.
Лондонското списание ,,Еврейска хроника“ през 1919г. публикува следното:
,,От голямо значение за съществуването на социализма е простият факт, че неговите идеали съвпадат в много точки с високите идеали на еврейството“. В издание от 1920г. същото описание публикува речта на еврейския писател Израел Зенгуил, която е химн на неговото племе, родило един Биконсфийлд или с други думи Дизраели, един Рийдинг или Исаакс, един Монтагю, Клотц, Курт Айзнер или Космановски, Троцки и Бронщайн.
В своя химн за еврейската раса Израел Зенгуил споменава следните евреи:
1. Евреина министър-председател на Англия лорд Биконсфийлд или Дизраели, шеф на консервативната партия и вожд на еврейско-британския капиталистически империализъм през част от царуването на кралица Виктория.
2. Лорд Рийдинг или Ръфъс Исаакс, шеф на либералната партия на Англия, съперничеща на консервативната, и също вожд на еврейско-британския капиталистически империализъм. Той бе назначен за регент на Индия през 1921г., а по-късно, през 1926г., за председател на многонационалната електрическа компания в Палестина.
3. Монтегю Едуин Самуел, англо-евреин, министър на военните припаси на Англия по време на Първата световна война, а по-късно външен министър по въпросите на Индия. Проектира законопроекта в Индия да се образува местно правителство, което очакваше, че ще бъде в ръцете на евреите (бене израел), които живеят от много векове.
4. Клотц Люис Люсиен, френски евреин, финансов министър в шест правителства на Третата френска република. През 1926г. напусна поста си, понеже беше обвинен в измама и икономически безредици.
5. Курт Айзнер ван Израелович или Космановски, комунистически лидер. Той, заедно с евреите Макс Говенберг, Курт Розенфелд, Гаспар Волхайм, Роза Люксембург, Макс Рочилд, Бирнбаум, Райс и Кайзер наложиха чрез сила в края на Първата световна война в Бавария една пролетарска пседводемокрация, която покри района с кръв и в действителност беше еврейска диктатура върху пролетариата. Немската армия освободи Бавария от комунистическата литература и така спаси баварците от еврейско робство.
6. Троцки, но когото еврейското име е Бронщайн. Той ръководи комунистическата революция в Русия заедно с Ленин и установиха една еврейска диктатура над пролетариата.
Руско-еврейският вестник със заглавие ,,Към Москва“ през септември 1919г. писа:
Не трябва да забравяме, че векове наред еврейският народ потискан от царе и господари и е най-верният представител на пролетариата, т.е. на интернационализма, който няма родина.
Естествено евреите казваха това много преди създаването на държавата Израел.
През април 1919г. марксисткият вестник ,,Комунист“ публикува статията на евреина Коган, която започваше така:
Без преувеличение може да се приеме, че Великата руска социалистическа революция се извърши само от еврейски ръце. Бяха ли в състояние потиснатите руски маси да нанесат удар на буржоазията? НЕ! Евреите бяха точно тези, които поведоха пролетариата в зората на интернационализма и не само го поведоха, но и защитават делото на съветите, което се намира в сръчните им ръце.
Фактът, че царете се женят само за дъщери на царе от господстващата класа на благородниците и благородниците също само за девойки от аристокрацията, е създавал една действителна стена на чиста кръв през средновековието, която пречела на евреите да навлязат в управляващите среди на народите и да ги завладеят отвътре. Инквизицията в християнският запад с преследванията на еврейските конспиратори, както и Православната Църква водена от Цариградският патриарх, не позволиха през Средновековието на евреите да завземат правителствата на народите. Масовото им проникване е било невъзможно при народите с племенни режими, женени само помежду си. Затова еврейската пропаганда единодушно в книги, филми, вестници и т.н нарича Средновековието ,,тъмно“.
След провала на големите еврейски революции от древността и Средновековието, западното еврейство организира една гигантска революция в края на 17в., която преодоля всички грешки и използва опита от предишните неуспехи. Планът им бил да смъкнат всички царе и благородници по кръв и да ги заменят с правителство от евреи, за да господстват над другите нации.
Голямата революция щяла да се осъществи на два етапа. Първият бил един капиталистическо-либерален индивидуализъм, заедно с господство на народите, контролирани от еврейството, както и с даване на всички необходими свободи, за да смъкнат царете и да ги заменят с демократични правителства под опеката на тайния завоевателен еврейски орган. Либералните демокрации щели да улеснят, както в Русия, втората част на революцията, която също под контрола на евреите щяла да вдигне работниците и селяните на социалистическата или комунистическата революция за повишаване на жизнено равнище, за създаване на земен рай и заличаване на мизерията, която еврейската индивидуалистична, либерална и капиталистическа революция им създала.
Такива революции, подкрепени от работниците, бедната средна класа и други елементи, ще установи деспотичната еврейска диктатура, която ще задуши правата на човека, т.е. всички обещани на народа свободи, за да има неговата подкрепа при отстраняването на царете и патриотичните лидери.
Освен това отменянето на смъртната присъда, правото на приют и забраната на екзекутирането на политическите затворници, както и всички останали придобивки на либералните революции, ще бъдат отменени когато еврейството установи своята деспотична диктатура. Например относно Русия можем да зададем следните въпроси:
Къде е свободата, народното господство, правата на човека и равенството, които обещаха евреите когато свалиха от трона Николай II и контролираха либералните и демократични партии? Всичко бе заличено защото други техни събратя, които контролираха компартията, подкрепяни и толерирани от демократите, отмениха всичко и превърнаха целия народ в роби на едно общество под властта на евреите.
Този процес на революция в два етапа бе организиран по целия свят. Единственото различно нещо е във времето на цялостното осъществяване. Например в Русия бяха нужни няколко месеца, а на други места десетилетия вкове, в зависимост колко е улеснено еврейството. Понякога прилагането на плана може да закъснее поради проблеми, които се появяват в дадена страна или в целия свят.
В неразвитите страни тайния завоевателен механизъм използва популярни лозунги, като напада империализма по каналите на който, главно под защитата на САЩ и Англия, еврейските монополи са натрапили на същите тези народи един вид триъгълна търговия и закупуват на изключително ниски цени храни и суровини, задържат страните в пълна мизерия, а после продават на много високи цени на индустриалните народи и получават баснословни печалби.
Циничен е фактът, че еврейският империализъм, създател на гигантски крадци, възлага на социалистическите си и комунистически агенти да станат ръководители на антиимпериалистическите движения, когато евреите са най-империалистическият народ в света, който е създал своя капиталистически империализъм първо в Холандия, а по-късно в Англия с така наречените Западни и Източни индийски компании от една страна, а от друга е създал еврейско-комунистическия империализъм.
По този начин еврейството създаде сакито (икономически империализъм), който поглъща богатствата на неразвитите страни. По-късно същият създава спасителите, които измамват народите с цел измъквайки ги от експлоатацията на еврейския капиталистически империализъм да ги хвърлят в челюстите на еврейския комунистически империализъм.
Освен това тайният механизъм за да постигне целта си, т.е. унищожаването на псевдодемокрацията и заменянето с еврейска диктатура – социалистическа или комунистическа – съществуват два пътя: революция или изборен вот:
Където и да е щом едно правителство забрани функционирането на комунистическата и други партии, еврейството ще се постарае да доведе до открит съюз официалните компартии с терористичните и революционни групировки. Но когато режимът признава като легални компартиите и контролираните от евреите партии, тогава еврейството им нарежда да приемат за врагове бунтовните групировки, градските партизани и хваналите гората, като ги нарекат левосектанти, въпреки че всички се намират под контрола на един и същ механизъм.
Но когато дойде моментът еврейството да извърши преврата, който да смени псевдодемокрацията с комунистическа деспотична диктатура, тогава се прави така, че миролюбивите и легални партии да влязат в сътрудничество с терористите, за организиране на бунтове и революция, въпреки че са имали различни възгледи.
Еврейският тероризъм не може да се предотврати с наказанието затвор. Правителствата, които действат по този начин, никога няма да го ликвидират. Евреите пускат в действие правителствения тероризъм едва когато са установили деспотичната си диктатура, за да сломят тероризма на опозицията и затова патриотичните правителства трябва да се борят със същите средства. които използва врагът. Ако не използват същите средства гибелта им е сигурна. Правителствата трябва да започнат контраатака с подходящи средства било непосредствено или по друг начин, примерно като използват за тази цел правителствените организации, които открито нямат връзка с него.
Когато в Испания през царуването на католическите монарси Изабел Кастилска и Фердинанд Арагонски евреите организираха терористични действия, за да спрат работата на инквизицията, и бе убит инквизиторът Педро де Албуес, монарсите отговориха с убийството на 2000 изтъкнати евреи, които били проникнали в кралското правителство, местните управителни органи, духовенството и т.н. За един инквизитор са убити 2000 противника и така тероризмът бе непознат за Испания повече от три века.
Когато в дадена демокрация на политическата сцена се появят една или две партии на истинската десница, центъра или левицата, необвързани с еврейският контрол, те са в състояние да спрат еврейските революционни планове. До неуспех най-много може да доведе тези планове независимостта на патриотичните партии, управляващи болшинството и с влияние над гласоподавателите от работническите маси и от средната класа. Тези гласоподаватели могат да бъдат спечели само ако бъдат подкрепени техните искания за по-добро жизнено равнище и да бъдат организирани в синдикати на трудещите се в защита на интересите им.
Изборите се печелят с болшинство, което неутрализира малцинството, като се губи ценно време в политически двубои.
При страни с политически плурализъм се случва на политическата сцена да се появят по 10, 50 или 100 партии. В тези случаи скритите евреи могат да подхвърлят идеята за групиране в съюзи или федерации на партиите в близки тенденции. В случая важното за еврейския завоевателен механизъм е да контролира партийните групировки които ще бъдат основани, без това да е открито, за да управлява псевдодемокрацията.
В местен и международен мащаб еврейството организира злословни кампании против патриотично-политическите и военни правителства и против партиите, организациите и независимите политическите дейци, които има за цел да унищожи и премахне. Комбинира разни истории и ги нарича фашисти, нацисти и врагове на народа, реакционни диктатури, крайни десни, екстремисти, контрареволюционери и всички други възможни епитети, за да ги опетни.
Най-катастрофални са нападенията против дадена партия или организация, които идват от същата идеологическа сфера. Опетнящите памфлети и вестници се използват по много деликатен начин против ръководителите, които водят борба срещу еврейския империализъм и са сериозна спънка в стремежа му за господство. За редактирането на тези памфлети и жълта преса са виновни равините, които включват в тях най-лъжливите и ужасни клевети.
При тези местни и международни компании еврейството използва всякакъв вид марионетни организации като защитаващите правата на човека, християнски църкви, религиозни и политически организации, дружества на артистите, учените и всякакви видове други, които се контролират от завоевателния механизъм, но са скрити под различни маски. Международните информационни агенции, еврейската преса, радиото, телевизията, книгите, печатните изадния и всякакъв род пропаганда, включително филми и театрални пиеси, клеветят в широк мащаб правителствата, които водят активна борба срещу ционизма.
Когато дадено правителство не може да бъде отстранен с по-горе споменатите средства, тогава се прибягва до по-резултатна тактика като се използват партизани, главно комунисти, подпомагани с оръжие и пари от САЩ или други нации над които господстват евреите, за да не се ощетят еврейско-комунистическите нации, защото те трябва да са нащрек винаги да са в състояние да помогнат на комунистическите партии там, където не могат да капиталистическите страни.
Дипломатическата и военна изолация на патриотичното правителство, което жертва на тези машинации, ги принуждава да прибягва до заеми от капиталистическите държави и международни консорциуми, на които стопани са кръговете на еврейския завоевателен механизъм. То е принудено да скъса отношенията си с много голям брой държави, за да бъде предизвикано обедняване и икономическа криза, което ще увеличи възможностите за триумф на управлявана от еврейството опозиция. Понякога, когато е лесно. тази опозиция бива разцепвана. От една страна не съществува обединен политически фронт на всички партии и организации, които контролира еврейството, а от друга страна обединеният партизански апарат печали преимущество, за да сложи ръка на всички и всичко след срутването на патриотичния режим.
Сподели тази статия с приятели
