Косьо Любенов е роден през 1968 г. в Стара Загора. 15 години е живял в Южна и Североизточна Франция, пет и половина от които е служил в легендарния чуждестранен легион. Нaeмeн вoйник и гepoй oт Босна, гoтвaч пo диплoмa и cтyдeнт пo химия, cтpoитeл, пpoдaвaч нa вecтници и cпиcaния, paзпpocтpaнитeл, cepвитьop, бapмaн, биoeнepгoтepaпeвт, a нaкpaя – билкap. Практикува самолечение и лечение с универсална космическа енергия по метода на архангел Ханиел, както е и заглавието на първата му книга. Вадимелис е псевдонимът, с който бившият легионер е известен сред почитатели на неговите курсове и книги. За своята невероятна съдба и перипетии по света и у нас, Косьо Любенов разказва пред репортер на „ШОУ”.
– През 1993 г. напускате България, минавайки през емигрантски лагери в Холандия, Белгия и Англия, докато се установите във Франция. Разкажете за времето, прекарано там, условията, хората, с които се срещнахте или сблъскахте?
– След тридневен престой в един евтин хотел и разходки из Амстердам, се сблъсках с различни неща, невидяни и непознати досега от мен. Понеже средствата ми бяха ограничени, след като заплатих хотела, изкарах на обикновени бисквити и вода три дни. В края на деня намерих с доста лутане и ограничения ми английски мястото, където емигрантите подаваха искане за престой в специализирани полицейски бюра. Късно вечерта успях да намеря лагера, в който ми осигуряваха престой и прехрана.
– Кой ви помогна или нарани по време на престоя ви там?
– Отношението към различните чужденци беше различно. Иначе – вежливи, но резервирани към хората от бившия социалистически лагер, стараеха се по най-бързия начин да ни върнат обратно в България.
– Имаше ли и други българи, които срещнахте там, и получихте ли подкрепа от тях?
– Да, българите сме навсякъде. Когато сме по-малко, по-скоро си помагаме, но когато сме повече, колективизмът ни куца. С цел да изпъкнем, по-скоро си пречим и вредим един на друг.
– Лесно ли се стигна до решението ви да станете наемен войник от френския легион? Кой ви даде идеята за това?
– Още в България, през 92-ра година попаднах на едно интервю за легиона от двама българи. След това в Белгия един руснак ми разказа повече. А за мен беше избор между легиона и връщането ми в България, след като ми отказаха право на престой в Холандия, Белгия и Англия. Франция ме прие и впоследствие стана моя втора родина.
– Кое беше най-тежкото изпитание по време на тези пет години и половина престой там?
– По време на войната в Босна, гледайки как деца, старци и жени умират в ръцете ти, без да можеш да промениш нещо.
– Във Френския легион има наемни войници от 136 националности. А имаше ли други българи заедно на служба с вас?
– В този период
имаше около 100-ина българи по всички полкове
около 20 – в нашия. Легионът поддържа една статистика и постоянен състав от всички нации, разпределени в 13 полка, 6 от които в самата Франция.
– След уволнението ви от легиона започвате постъпки по установяване на френско гражданство, получихте ли го?
– Френско гражданство получих, докато бях в легиона, заради заслуги по време на акции и към Франция, както и шест медала, карта на ветерана от бойни действия и други отличия. Това ми помогна за легалното ми право на работа и престой във Франция, както и за пътуването ми из Европа, преди България да влезне в Европейският съюз.
– Какво правехте във Франция след напускането на легиона?
– Отначало опитах с охрана, но заплащането беше много слабо и се върнах към старата ми професия – готвенето. Имах шанса да работя под ръководството на един от 150-те най-добри готвачи във Франция и научих много от него. Работих по 17-18 часа на ден през сезоните в курорт на Средиземно море. След това опитах да сменя с по-умерена работа с реклама и мениджмънт, но не получих шанса да се реализирам.
Решихме с бившата ми съпруга да заминем за Алзасе и трите граници – Франция, Германия и Швейцария. Докато намеря работа в Швейцария, бях на две работи – като готвач и разносвач на вестници. За кратко работих и в строителството, в турска бригада. След това в два ресторанта в Марианстейн и Лауфен. Но работата в кухнята е многочасова и изчерпваща. През 2005-та година реших да променя живота си. Първото което попаднах, бе да работя сам от дома, в мрежовия маркетинг.
– Вие живеете втори живот заради инцидент, който ви праща в кома – какво ви сполетя?
– Докато работех сезонна работа в Южна Франция, пътувах всеки ден по 100 км до работа и обратно. В средата на сезона, след работа, през нощта съм заспал, докато шофирах, и се събудих след 48-часова кома в болницата.
– Имали сте много тежки поражения, какви по-точно?
– Строшена челна кост на черепа, спукване на тампоните на ушите и
изтичане на околомозъчната течност, счупени ребра, перфориран бял дроб
строшена пета, счупен нос, перетонит и други.
– Колко време ви костваше възстановяването в болницата?
– 36 дни болница и три месеца в къщи.
– Комата или страданията след преживения шок преобърнаха представите ви за живота и по какъв начин?
– Когато се събудих в болничната стая и в дългите часове и дни, прикован на легло, преосмислих живота си и реших да го променя. Когато реших да променя живота си и търсех начин да го направя, няколко седмици след това се срещнах с моите учители, които обучаваха и по метода на архангел Ханиел. Бях първият записал се и най-старателният. Преминах през всички форми на обучение за две години до степен сам да предавам знанията и седем дни след това се върнах обратно в България. Методът, който изучих, е съвкупност от всички практики от древността досега, но съчетани в едно, и опростени с цел всеки да може да ги използва.
– Вадимелис е псевдоним, с който сте известен сред почитатели на вашите курсове и книги. Как разбрахте, че Вадимелис е „вашето” име?
– В общуването си с моите духовни водачи и наставници, както и в хилядите регресивни практики, ми бе споделено името на духа и други сведения за моята същност.
– Допитвали ли сте се до изявени хора в България със свръхестествени и паранормални способности?
– Имам лични контакти с Кубрат Томов, Момера, Игнат Игнатов, Дончо Кръстев, Георги Изворски и други.
– На 21 март 2015 г. вашата фондация и приятели организират събитие, на което „силата на Космическата енергия ще бъде привлечена да опази България”. Струва ми се невероятно то да помогне на българите да върнат здравето и хармонията в живота си! Как ще ме убедите, че тази инициатива е нещо повече от едно добре организирано събитие?
– Всички знаем как силата на мисълта и положителната енергия въздейства и повлиява на цялостното ни състояние – умствено, психическо, физическо и емоционално ниво. Всеки сам, добивайки определени познания, може да си повлияе сам при ежедневни практики. Чрез любовта, тоест – положителната нагласа и отношение към себе си и другите, колкото по-многобройни сме на едно място, можем да помогнем на себе си, на другите и България, на нашата земя. Засилвайки това с вибрациите на уникалните гласове на Поли Паскова, Христо Косашки, изпълнители на българския фолклор и песен, създаваме енергийни полета с висок положителен заряд.
Едно интервю на Светлана Терзиева – СЕСИЛ
