Как според различните народи се е появил светът, какъвто го познаваме днес? Всички човешки общества разказват истории за това как е възникнал светът. Разбира се те са изключително разнообразни, но могат да се сведат до някои основни положения, между които всеки има правото да търси Своята истина.
В началото
Всички човешки общества разказват истории за това как е възникнал светът. Разбира се те са изключително разнообразни, но могат да се сведат до някои основни положения, между които всеки има правото да търси Своята истина.
Много истории разказват за Земята, родена от пръст или възстановена от вода. В някои от тях, богове, хора и животни изникват от земята (по същия начин както растенията). В други процесът започва, когато едно същество, като например рак или костенурка, се гмурка в океана и така извежда малка част от организмите на Земята, от които е възникнала и Вселената. Митове като тези са често срещани сред американските индианци и австралийските аборигени, които наричат времето преди Сътворението „момент на сънуване”.
Яйце или магическа празнота?
Няколко митологии, включително тази в Китай, започва с разделянето на две на Космическото яйце. В Китайската – именно това е последвано от появата на великан, чиито крайници очертават формата на видимия свят. Историята разказва как Пан Ку е излюпен от Космическото яйце. Половината от черупката след раждането остава над него и така създава небето, а другата половина под него, за да олицетвори земята. Той расте по-висок с всеки изминал ден в продължение на 18000 години, като постепенно ги отдалечева едно от друго, докато не достигнат определените места, които заемат днес. След всички тези усилия Пан Ку се разпада на парчета. Крайниците му се превръщат в планини, кръвта му – в реки, дъхът му става вятър, а гласът му- гръмотевица. Двете му очи са слънцето и луната. Паразитите по тялото му са човечеството.
Такъв гигант присъства също и в Германската и Скандинавската митология, с разликата , че вместо от яйце, той израства от магическа празнота, една от най-често срещаните версии за Началото. В Гърция – историята започва с хаос, който е равносилен на зееща бездна. В Египет и Месопотамия, безграничният океан характеризира първичната сцена на Света.
Божествен безпорядък
В общества, където цивилизацията е възникнала от много племенни групи, всяка от които има собствени богове, има тенденция Началото да бъде драматична поредица от срещи между борещите се божества. Понякога сексуалното надмощие, но по-често убийството на едно от тях стоят в основата на създаването на света. Това се отнася и за Египет и Месопотамия, и най-вече Гърция.
Гърците придобиват неясна привързаност към множество различни богове по време на тяхното постепенно движение, като група от индоевропейски племена, в района на съвременна Гърция. Резултатът е изключително сложен разказ за това как започва всичко. Зевс е господарят на небето и може би много вероятно, най-истинският бог, когото гърците донесли със себе си. Но в първите гръцки разкази, записани от Хезиод през 800 г. пр. Хр, Зевс пристига със закъснение на сцената. Историята започва, подобно на много други, с зейналата празнота, хаосът. Точно в този момент се появява богинята Гея – богиня на земята. Последващата история е създаване на потомство от богове, които воюват непрестанно помежду си. Накрая се установяват на планината Олимп, където заживяват в мир, а през това време, незнайно как на Земята се появява човешкия род.
Митологията на Япония също представлява сложна равносметка от божествени дела. Боговете се разхождали както нас по Земята и в края на краищата създали човешкия род съвсем случайно. В началото се смятало всъщност, че не Богове, а императори създали Света, но после се оказало, че императорите са следствие от дълго и сложно съществуване като богове. Една от най-интересните истории е за осмата двойка богове – Изанаги (мъж, който приканва) и Изанами (жена, които приканва). Стоейки на летящ мост на небето, те гледали постоянно надолу, за да се разбъркват солената вода на морето с копие. Постепенно то започнало да се пресича и така е създаден остров. Двата бога слезли върху него, както и изградили стълб, по който да се качват на небето. Първият продукт на съвукуплението им е грешка(дете, което не може да живее след три-годишна възраст и остров, съставен от пяна, който се разпада). Смята се, че било така, защото жената била доминант на тяхната сексуална среща. След това обаче те създават много богове – включително и тези от Осемте острова на Япония.
В многостранното съзнание на Индия, няколко истории за Сътворението могат да съществуват съвместно. В началото на историята Пуруша е Първият човек, който е станал жертва на боговете като акт на сътворението. Небето идва от главата му, земята от краката му, слънцето от очите му и луната от съзнанието му. Четирите касти на индуиското общество произтичат от човешкото тяло. Интересно е, че птиците и другите животни са създадени от телесните секрети, които изтичат от него по време на жертвоприношението. Много по-късно индийската история намесва бог Брахма. Започвайки от нищо, той създава само водните басейни. В тях отглежда потомството си, което расте в златни яйца. Самият той е създаден чрез такова яйце. Когато яйцето се разделя на две, едната част е Небето, а другата Земята. За различните теории в индуизма говори много един от химните в Ригведа, който спекулира за различни космически сили, които може да са оформили Вселената и завършва с пълен скептицизъм: „Но, в края на краищата, кой знае, и кой може да каже откъде дойде всичко това и как създаването се е случило.“
Историята от Библията
Древните евреи заявяват, кратко и по същество, че Бог е създал света, какъвто го познаваме днес. В силен контраст с всички други митове, Създаването според тази теория, има простота и сигурност, произтичащи от силен монотеизъм. Старият завет започва с категорично твърдение: „В началото Бог сътвори небето и земята.“
Не е описано много ясно самото начало, в първия момент навсякъде е празно и тъмно, но също така и залято с вода. След това, през първия ден Бог разделя светлината от тъмнината, деня от нощта, на втория прави място сред всеопасващите води за суша, а през третия – създава растителността. На четвъртия ден вниманието се връща към небесния свод – Бог създава слънцето, луната и звездите, на петия – рибите и птиците и на шестия ден – сухоземните животни и човека по Божия образ, за да упражнява контрол върху тези същества.
Задачата е свършена. Бог почива на седмия ден и го освещава.
В тази история има само един недостатък. Божият свят звучи перфектно и със сигурност трябва да бъде така. Но ние знаем, че не е така. Има такива неща, като болести, вина, насилие, сексуална срам, дори и смърт. Как е възможно това?
Историята на евреите предоставя незабавен отговор във втората глава на Битието. Всичко е наистина перфектно в Едемската градина и е щяло да остане така, ако Ева не беше изкушена от Адам да яде от плода на дървото, което Бог изрично е забранил да се докосва – Дървото на познанието. Неговите плодове носят усещане за добро и зло, което води до сексуална срам. След този акт на неподчинение Адам и Ева попадат в реалния, нашия свят. Това се случва по тяхна вина, а не на Бога.
Тайните на Севера
Основите на северната историята за Сътворението може би се споделят от всички хора, които са една обособена част от индоевропейското семейство – германските племена, които постепенно се движат на юг през Европа, от бреговете на Балтийско море. В Скандинавия германските легенди са записани и запазени в разказите за скандинавските богове.
В началото всичко е празно. Постепенно това пространство се пълни с вода, която замръзва и след това частично започва да се топи. От капките вода се появява огромен великан, името му е Имир. В същото време една крава е облизала капка от топенето на леда и е разкрила по този начин и друг гигант – бог Один (или Wotan). Один и братята му убиват Имир, от тялото му правят Земята, а от черепа му – небето, от кръвта му – морето, от костите му – планините .
Один изгражда място за себе си и другите богове и създава мост между това място и Земята, който представлява дъга, за да бъдат завинаги свързани. На Земята Один вдъхва живот на стволовете на две дървета, като ги превръща в Аск и Ембла, първият мъж и първата жена.
Има много други митове за Сътворението. Единственото, което свързва всички обаче, е присъствието на висша сила, някой, който притежава много по-голямо могъщество от човека и всява ред. Истината за това, как е възникнал светът, все още не е намерена.
