Терминът фримасони е приет да се употребява от членовете на фримасонската организация, за да изрази съдържанието на връзката между управата и местните единици, наречени ложи. Това е организация с тайни ритуали, които членовете не е позволено да издават, и за тази забрана полагат клетва. Управляващото тяло на организацията обикновено стои в тайна, винаги е скрит, и никой не знае кой е Великият майстор, докато общото членство е открито.
Версиите за възникването на тази организация са много. Напоследък се налага становището, че през Средните векове е създадена занаятчийска организация, наречена фримасони, т.е. свободни зидари или – свободни строители. От XVIIIв. организацията попада в ръцете и във властта на немного, но извънредно силни богати хора, които то 200 години насам, включително и днес я използват по наследство като политическа и финансова спекулативна система. Масонството приема в своите редове хора от различни вероизповедания.
Папа Климент XIIв. в своя ,,In Eminenti“ – е първият човек, който обръща внимание на обществото върху фримасонството и го обвинява открито. Римокатолическата църква, е заявявала, че католиците нямат място в тази организация, както и че участващите в нея ще бъдат отлъчени от църквата. Основанията им за отричането на масонството са полаганите от членовете му клетва и тайни обреди, които са противозаконни. Някои протестантски органи също се обявяват срещу тях. В повечето държави – Англия, САЩ, Франция скандинавските страни, Русия и много други, включително България – управляващите, църковните сановници и изтъкнатите граждани са фримасони. В комунистическите и някои други страни фримасонството официално е извън законите, но на практика големците, на които никой няма право да търси сметка, членуват тайно в тази организация и изпълняват скритно нейните нареждания. Всички прочути дейци на Френската революция и Парижката комуна са масони. Братята Робеспиер, Наполеон и много изтъкнати революционери са масони. Болшевишката революция и последвалият я комунистически режим са сраснали с големи масони като Троцки и българин Кръстю Раковски.
Целта на фримасонската организация през Средните векове действително е била да обединява и подпомага майсторите занаятчии. През тази епоха дворците и големите сгради се строили с години, дори десетки, и то от много хора – зидари, дърводелци и всякакви строители, които по време на почивките се събирали в празни помещения, чието наименование е ложи ,,lodge“, където се хранели, пиели и провеждали разговорите си. От много отдавна между работници, майстори и собственици имало професионална тайна, която пазели в себе си и не споделяли с други. Оттук произлиза секретността в масонските (строителски) ложи, която в по-нататъшния период на масонството спекулативно е използвана, и то много успешно. Ранните строителски кръгове (ложите) несъмнено са били общества на работещите които се сплотявали от професията си, включително и от тънкостите в нея, които криели от не своите хора. И навярно управлението на ложите е било в ръцете също на майстори. Съставът на ложите е бил такъв може би докъм XVIIIв. През това столетие положението в тях става коренно различно. Друг е съставът им – работещи строители там не членуват, масонството вече няма този характер. Останал е обаче трайно принципът на скритост, режимът на пазене на тайна. Ложите вече са заети само от ,,високопоставени господа“, които и до днес спекулират и развиват символично масонство, каквото е то в модерен смисъл на думата.
С положителност се знае, че първият масон незанаятчия е бил Джон Бозуел, богат земевладелец от Аушинлек. Посещавал Единбургската ложа. Малко по-късно тя била посещавана и от лорд Александър, сър Антони Александър, както и през 1640г. от генерал Александър Хамилтън. Графовете Каси лис, Александър Кънингам и Еглинтън още през 1672г. били членове на известната Колиининска ложа. В списъците на най-старите ложи се срещат много имена на лордове и графове.
Шотландската масонска ложа е една от най-старите и най-добре организирана – още от 1598г. От тази дата започва и създаването на специални ложи, които да упражняват контрол на останалите. През юни 1717г. бива учредена Голямата ложа с Велик майстор Антони Сойер. Тя упражнявала контрол над ложите не само в Лондон и околностите му, но и над тези в цялата страна.
Авторитетът на тази ложа става извънредно голям. Подчинените и ложи, които през 1717г. са 4, през 1725г. стават 63, през 1733г. – 126. Най-характерното за тези фримасонски ложи е, че след 1721г. целите им управи са от членове от аристократичен произход. Третият ред Велик майстор – Дисайгюлиер е вече от кралското общество. Всички ръководни постове във Великите ложи след 1721г. се заемат само от перове от ирландски, шотландски или английски произход, а от 1782 до 1813г. на тези масонски, тронове са седели Кумберландският граф, Уелският принц и Съсекският граф. През 1879г. Уелският принц става Велик майстор, и когато е коронясан по-късно за крал на Англия под името Едуард VII, отстъпва мястото на граф Къног. В продължение на близо два века – от 1737г. до 1907г. – около шестнадесет английски принцове от кралска кръв са управлявали това ,,братство“. До средата на XXв. осем принцове, които по-късно са станали крале, са били Велики майстори в масонските ложи: Джордж IV, Едуард VIII, Джордж VI – крале на Англия, 2-ма крале на Швеция – Оскар II и Густав V, Фредерик VIII и Християн X – крале на Дания.
Първата Велика Ложа, създадена през 1717г. не се е наложила веднага над всички ложи в Англия. Имало е ложи, които не са искали да и се подчинят, тъй като я смятали за модерна. В 1813г. обаче вече всички ложи са обединени – името е ,,Обединена велика ложа на Англия“.
Едно от най-съществените условия в масонството е членовете да не изразяват собственото си мнение, а да го пазят лично за себе си. Именно това показва, че програмата и целите на тази организация се диктуват от; управляващите, а не от членовете и – те са само изпълнители.
Тайните церемонии на фримасонството са сродни с най-старите мистерии и тайнства, чиито произход е Египет. Целите на масонството в Средните векове са били хуманни и то се е съчетавало с християнското учение – най-високата степен , ,,Розовият кръст“ се отреждала за човек, който заслужавал действително да бъде връзката между Христа и хората, човек, който да приема божиите инструкции и ги предава на Земята. Това и мистицизмът му са главните причини за бързото разрастване на масонството.
Широко разпространилото се масонство преди около 200 години бива обсебено изцяло от една международна финансова сила, която го управлява и до днес.
Наивните и неосведомени хора винаги са гледали на фримасонството с някакво объркано и озадачено почитание или с леко опасение, докато по-прозорливите и сведущи хора се отнасят към него с отвращение и несъгласие с действията на посветените. Много учени, включително историци, изследват и двете страни на фримасонството – едната, полуоткритата, и другата, скритата, която дава силно разрушително отражение върху историята и го квалифицира като едно от най-подлите, отвратителни и вредни сатанински движения. Но масоните поставят на своята фасада благополучието, толерантността, щедростта и идеализма.
Истината е, че масонството прави големи усилия отново да навлезе в Източна Европа, където бе забравено за около половин столетие. Загребският прокомунистически ежедневник пише с големи букви на първа страница ,,Масоните са отново между нас“. Италианският ежедневник ,,Ла стампа“, контролиран от Анели – собственика на ФИАТ, пише на уводно място:
,,Гранд Ориент се е хвърлил да завоюва отново Изтока. Френското масонство посреща отново своите забравени братя. Ще бъдем ли скоро свидетели на провъзгласяването на либерално – демократично просветление?
Сподели тази статия с приятели
