50 нюанса Левски

1
Добави коментар
Debonair
Debonair

50 нюанса Левски

Воплите срещу новия филм за Дякона са смешни на фона на истерията по един посредствен садо-мазо филм

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 27 февруари

Веселин Плачков в ролята на Васил Левски. Подобна екранизация не е имало от десетилетия.

Миналото лято шуменци издигнаха паметник на Тодор Колев със свои лични средства, а дъщеря му се отнесе обидно и към тях, и към статуята му и я нарече кич. Скандалът бързо поутихна, но любовта на хората към големия актьор си остава. Както и паметникът.

Сега пък имаме още по-голяма драма – един талантлив, но неопитен и опърничав кинаджия се заинати и успя да заснеме нов филм за Васил Левски – след куп перипетии, проблеми и скандали. Дързък, противоречив, елементарен и на моменти дори просташки, но заснет със замах и амбиция, а също така и с войнствен патриотизъм.

Актьорът-режисьор Максим Генчев в кадър от филма.

Въпросният чешит Максим Генчев, познат досега най-вече от прочутата реклама на салам „О, бай Вълчо“, е остър камък. Успял е да се изпокара с всички хора, с които някога е работил. Човекът обаче е неуморим – организира шумна премиера на „Дякон Левски“ в София, после обиколка с прожекции из страната.

Някой да се учудва, че всички го взеха моментално на мушка?

Нямаше да сме България, ако не беше станало така. Какъв по-добър повод за всеки да покаже историческо самосъзнание, добър вкус и обществено-отговорна позиция? Сега е моментът! За да е дежа вюто пълно, намеси се даже правнучката на Дякона, извинете че не съм запомнил името й, според която филмът бил подигравка с Левски, с историята ни и с „българското“. Интересно от позицията на каква го казва точно тя – като човек, който познава много добре прадядо си, като специалист по история или като експерт по българщината? И въобще защо нейното мнение трябва да бъде важно за нас и цитирано под път и над път? Някакъв генетичен сертификат за това ли притежава или какво? Но както е ставало дума и друг път – всеки народ и всеки национален кумир си заслужават дъщерите и правнучките.

А и какво у нас е цъфнало и прокопсало, че нов филм за един от най-големите българи, какъвто не се е появявал от десетилетия, да се окаже моментален шедьовър? Нима всичко друго, което нацията ни създава, е от раз перфектно, изпипано във всяко отношение, неподлежащо на критики?

Оказа се, че у нас всички разбират вече и от история и от кино. Миналото лято покрай трогателния паметник на Тошко с цигулката се видя, че са капацитети и на тема скулптура. Защо обаче не сме такива специалисти и критикари и в други области? Когато след дългоочакван и скъп основен ремонт „Цариградско шосе“ се оказа неравно и нелепо вълнообразно, възмути ли се нацията и къде бяха всичките тези загрижени за харченето на народни пари общественици? Когато покривът на новата зала „Армеец“ прокапа броени седмици след построяването й, нима някой обвини конструкторите, че не умеят да правят такива съоръжения и не е трябвало изобщо да го правят? Тези дни пък се смеем на новопрокарани магистрали, които нямат елементарен пътен възел за връзка помежду си – да не би някой да е излязъл и казал, че пътища у нас не бива да се строят повече?

Въобще смешен плач. Всичката Мара втасала, новият филм за Левски ни е националният проблем.

Каквито и кусури да има той, трябва преди всичко да се радваме, че някой е дръзнал да го създаде. Чак когато подобни опити станат не един и два, а примерно десет-единайсет, дванайстият току-виж се окаже шедьовър, с който всеки да се гордее и който да искаме да показваме по цял свят. Но трябва да има достатъчно проби за това, евентуално – и грешки. Колкото са нужни – толкова. Без да се нахвърляме срещу всяка от тях, сякаш изнасилват националното ни достойнство.

Нелепо е, че към момента историческите ни филми са такива в буквалния смисъл на думата – създадени преди десетилетия, с помощта на огромни средства и на цялата държавна машина. „Хан Аспарух“, „Борис I”, „Златният век“, „Време разделно“… Заснети са преди повече от 30 години. Тогава се гледаха и възприемаха с любопитство, възторг и патриотизъм, въпреки че далеч не бяха съвършени. Ако сега си пуснете да гледате някой от тях, най-вероятно ще се смеете. Въпреки че за несъвършенствата им е имало много по-малко оправдания отколкото са тези при заснетия „на мускули“ „Дякон Левски“.

Нима в Щатите или други държави, на които искаме да приличаме, ежегодно не се снимат какви ли не исторически филми, посветени на националните им герои? Нима всички те са шедьоври, не предизвикващи спорове и възмущения от представянето на един или друг образ? Важното е, че на Запад хората нямат комплекси да опитват. Да засягат патриотични теми, да посягат към образи-светини и да пробват да ги приближат до съвременните поколения. Спомнете си каква пародия на военен филм направи Куентин Тарантино с „Гадни копилета“, където даже успяха да убият Хитлер. Някой да се е възмущавал, че в него френската съпротива е представена почти карикатурно? Ами начинът, по който същият режисьор показа робството в „Джанго“ с Джейми Фокс? Сигурно не една и две правнучки на роби от плантациите са се възмущавали, а прадядовците им са се обръщали в гробовете си. И какво от това, някакъв проблем за американското общество има ли?

Дяконът Левски псувал. Ах, какво възмущение от най-чистите и святи български души днес. При положение, че псувнята е напълно официализирано изразно средство от какви ли не риалити-програми с огромен зрителски рейтинг. Ама нямало доказателства, че това наистина се е случвало. Аз пък хващам бас, че е псувал – най-малкото защото в живота и премеждията му е имало достатъчно поводи за това. И, басирам се също така, повечето са били предизвикани от българи, а не от турци. Те и в романа-шедьовър „Възвишение“ всички псуват – или някой ще седне да заклеймява и него, или да се учудва, че му дадоха европейска награда за литература?

Филмът бил заснет в екшън-стил, с много сцени на забавен каданс. А като какво да бъде заснет, като телевизионен театър с Даниел Цочев и Илия Добрев?

Бил неравномерен, прекалено дълъг, с еднопластово изградени образи. Ами да, така е, но нима е огромна изненада? Може би всички останали български филми, за които са потрошени милиони през последните години, са шедьоври, с филигранно изваяни персонажи, перфектна режисура и неподлежащи на възражение послания? Да давам ли примери със сурогати, заснети от най-претенциозните асове на гилдията, които са гледани от една шепа хора, но са стрували сума ти пари на данъкоплатците? Да припомням ли колко претенциозна бълвоч е заснета от многознайковци, постоянно абонирани за субсидии и хвалебствия в медиите?

И цялата тази иронично-критикарска агресия срещу филма за Левски се вихри на фона на истерията, която един посредствен холивудски филм, по още по-посредствена книга, предизвиква вече трета седмица. Досадната ширпотреба „Петдесет нюанса сиво“ вкара в салоните даже хора, които не са ходили на кино от години. Залите са пълни с тийнейджърки, които въздишат по нелепите послания и внушения на тази тъпотия. Кинодистрибуторите доволно броят пачки и тръпнат в очакване на продължението. Като цяло не виждам недоволни от цялото това безумие, което принизява публиката до нивото на първосигнална маструбираща маймуна бонобо.

Повече от иронично е, че сме склонни с лека ръка да подминем агресивно натрапвана посредственост отвън, а подскачаме като ужилени и се хващаме за кобура всеки път, когато някой тук си позволи „американска“ дързост и посегне към нещо, към което повечето българи от мързел или комплексарщина не смеят да посягат.

Ако имаме повече луди, цапнати през устата и нахални Максим Генчевци, сигурно филмите за националните ни герои един ден няма да са толкова лоши, колкото е сегашният за Дякона. Ако имахме по-малко критикари, чиято единствена функция е да пляскат през ръцете всеки, който пробва да превърне историята в някакъв лесносмилаем поп-културен феномен от съвремието – сигурно и „50-те нюанса“ нямаше да е по-успешен от шедьоври като „Титаник“, „Аватар“, „Властелинът на пръстените“ или „Интерстелар“.

Но така е засега: долу ръцете от Дякона, да влезе садистът с бичовете Крисчън Грей и да живеят саламите на бай Вълчо.

Крисчън Грей тъкмо е подложил Анастейша на какви ли не сексуални извращения. Всички, включително и публиката, изглеждат задоволени.

Like this:

Like Зареждане…

Related