01
Март
2015 08:50
Някъде от началото на миналата година из българското обществено пространство броди една митологична фигура. Тя се родее със Снежния човек в Хималаите, с чудовището от мъгливото шотландско езеро Лох Нес, с летящите чинии, за които кварталните пияници твърдят, че по пълнолуние прелитат над Подуяне и разплискват ракията на романтичните души. Тази фигура-мистерия, този фентъзи-обект, това непредставимо от здрав разум създание се нарича „новият Бойко Борисов“. Точно така от година и нещо насам анализатори, медии и обикновени крайпътни жрици започнаха да наричат лидера на ГЕРБ. Идеята зад тази митологизация е следната. На обществото трябваше да се внуши, че Той се е поучил от грешките Си, разкаял Се е и вече ще бъде един върховен обединител на нацията, лицето на новия консенсус, всеопростителен, благ и хуманен.
Новият Бойко се оказа митологична фигура. Той се отказа да обикаля по сутрешните блокове, започна да говори като будистки монах, изпаднал в сатори, посланията му звучаха като призив на мис „Монокини“ за световен мир и вселенска хармония. Очевидно някакво политическо инженерство вече бе почнало да работи по идеята през 2016 година новият Бойко да си премести корпулентното тяло на „Дондуков“ 2 и така да доведе до истински олигархичен оргазъм политическата система на България. А и е много лесно да бъдеш „нов“, когато на разположение имаш цял отряд от реформаторски шутове, които са готови да привличат вниманието на медиите и да отвличат интереса на публиката в продължение на цял мандат дори.
Обаче от самото начало беше ясно, че тази митология няма как да издържи много. „Новият Бойко“ е митологично същество, за което няма автентични свидетели, докато старият Бойко си е съвсем реална фигура, за която още се разказват мръснишки вицове. Тоест въпрос на време беше премиерът да демонстрира истинското си лице някъде и напълно да отхвърли идеята, че е възможна някаква „нова“ версия на самия него. И ето че се случи – най-накрая Старият Бойко се появи с фанфари, шум, медиен блясък и истерично пъшкане от страна на герберските тролове в интернет.
Появата Му стана ненадейно и неочаквано като в любовна книга за домакини. Старият Бойко се изяви в пълния си блясък пред нещо, което било “зимен университет на „Младежи-ГЕРБ””, очевидно лагер за възпитаване на масови убийци на мозъчни клетки. Младостта вероятно е подействала на лирическия герой много вдъхновяващо, защото той се записа с цяла серия от политически откровения, които много трудно подлежат на смислено разказване. Заради това в този текст ще се опитаме да се занимаваме с основните от тях, но няма как да гарантираме целостта на здравомислието на неподготвените читатели.
В тези излияния се усеща опита на „селянчето от Банкя“ (Бойко Борисов сам се е нарекъл така) да съчетае в едно градски легенди от различни обществени митологии, да ги разбърка в смъртоносен коктейл и да го поднесе димящ и токсичен на несвикналата публика.
Цитат номер 1: „Братя и сестри, на такива форуми много е важно да се прави разлика между партията и управлението на държавата. Партията е вечна, тя е, която държи и произвежда“.
В тези думи се усещат проповедническите страсти, които бяхме позабравили. Именно онези проповеднически страсти, които караха стария Бойко да сравнява българите с кучета, а новият Бойко да се прави, че такава реплика не е произнасяна. Но обърнете внимание на думите – „партията е вечна“. Понеже всички знаем, че партията това е Той, очевидно е, че човекът вече вярва, че ще векува по тази земя. Опасявам се, че този комплекс за божественост скоро ще го накара да вярва, че ходи по водата и че само с един хляб може да нахрани народа. Само с един хляб, за да бие конкуренцията, която освен хляб се е бръкнала и за риба.
Цитат номер 2:“При предишното ни управление България спазваше финансовата дисциплина, но дошъл метежът и ни свали от власт.
Вземаме заем от 16 милиарда, но 12 са старите задължения. Ако не ги платим, България се срива. От година и половина предупреждавали, че „експериментът Орешарски“ ще срине държавата“.
Идеята за зимните месеци на 2013 година като „метеж“ е превзела като ракова клетка мисленето на обекта на анализ. И сега се дръжте – за вземането на нов дълг от 16 милиарда е виновен Орешарски. Ами как? Кой друг да е виновен? Сатаната! Велзевул! Мефистофел! И техният баща Пламен Орешарски, тоя демоничен изверг, който не Му позволи да си изкара целия мандат.
Тук новият Бойко е напълно изоставен и се връщаме към добрите традиции, когато за всичко са виновни другите. Ако един ден някой садомазохист реши да издига монумент на ГЕРБ, вероятно на него трябва да има надпис: „За всичко са виновни другите“. Тук новият Бойко прилича едно към едно на старата си версия. Основното е – никога да не признаваш грешка и да хвърляш с шепи кал по предишните.
Разбира се, народът се бунтува не срещу заема като заем, а срещу това, че поне 6 милиарда от него ще бъдат откраднати, но това не вълнува новия Бойко. Той трябва да си намери окоп, в който да залегне, докато артилерията не спре да стреля. Безопасността на първо място. Трябва ли да си припомняме, че в онези протестни зимни дни, опп, в онези метежни зимни дни, първата работа на стария Б.Б. бе да се скрие в болница с високо кръвно.
Цитат 3: „Твърдо бях зад Дянков, въпреки непопулярните му икономически мерки. След него държавата се срина, хайде пак да дойде селянчето от Банкя и изтегли каруцата“.
Тук отново се виждат библейски образи. Както казахме, конкуренцията по божественост също не е била от елитното общество, а трябва ли да припомняме, че само с една ослица влиза в Йерусалим. Нашият да не би да пада по-назад? Той се изживява като древногръцко божество, универсален спасител на каруци, нещо като кризисен автомеханик по конете. Тук новият и старият Бойко Борисов са просто едно и също нещо. Старият шестваше по всяка възможна медия да намеква, че ако не е той, светът ще рухне в трагични развалини.
Цитат 4: „ГЕРБ дойде на власт, така както СИРИЗА в Гърция. Дойдохме да строим, да градим, има разлика между светлото бъдеще и хубавото настояще“.
Поразително е как Вечният твърди, че ГЕРБ е дошъл на власт като СИРИЗА. Тоест – Алексис Ципрас е един блед аматьор и имитатор на истинския майстор. Така де – не може да има политическа мода, която да не произтича от Единствения и Неповторимия. Заради това доста наблюдатели на политическата лудост у нас бяха убедени, че новият Бойко не може да скърца тайно със зъби от завист заради възхода на СИРИЗА. Те отнемат внимание от неговата персона и всяват съмнения в съзнанията на българите, че дясното икономическо статукво не е така всесилно, както го представят статиите на Георги Ангелов, например.
И заради това новият Бойко влиза отново в митологичен наратив. Той (Селянчето) искал да строи детски градини, да гради, да прави хубаво настоящето, а пък злодейската същност на вселената го е сринала. Добре, че СИРИЗА е имала ГЕРБ за пример. Само където ми се струва, че тук малко истината съвсем леко му бяга. Можем да съдим по Ангела Меркел. Ако при Бойко тя се задоволява с дежурни целувки по бузата, то очевидно Ципрас събужда цялата страст на духа й. Ученикът май сериозно е надминал учителя.
Цитат 5: „Понесохме си ината като народ, че се подведохме по такива като Бареков… Парламентът е стабилен върху нюансите“.
Беше ясно, че душата на новия Бойко стене като манекенка на диета пред предаване на Ути Бъчваров заради това, че цяла година и половина бе изолиран от благините на властта и от угодническото кривене на гръбнаци от страна на медиите. Заради това в проповедта си нямаше начин да не удари шамар на народа и да не покаже колко оскърбен се е чувствал. Това си е качество на новия Бойко. Старият беше самоуверен, новият е отмъстителен и страхлив, защото видя, че понякога пиара не може да те спаси от народния гняв. Но по-силно е второто откровение. Парламентът бил стабилен върху нюансите. Ако лидерът на ДСБ Радан Кънев си падаше по дзен-загадки, след такова изявление трябва моментално да скъса коалиционния договор и пак да свиква попреялите „умни и красиви“ на протеста. Очевидно тайната стабилност на управлението е в парламентарните нюанси – туй АБВ, туй барековци, туй реформатори – всички те са хранителната основа за партията на Борисов.
Цитат последен: „Ситуацията в момента е като с краставата жаба, сложена в тенджера с вода върху котлона. Тя, жабата, ще кряка докато умре, без да разбере“.
Това са думи, които Новият Бойко употреби за ситуацията в енергитиката, но както всяко библейско откровение и тези думи могат да бъдат тълкувани многозначително. Възприемането на света през елементарни образи е привилегия присъща на обитателите на Карлуково, но нека да не принизяваме дотам този, който ги е казал. Защото сравнението с жабата е прекрасен начин за разбирането и на Четворната коалиция, наричана още Четворката, по примера на така омразната за Гърция тройка. Близо три месеца те затопляха водата на бавен и сластен огън, а когато стоте дни управление дойдоха изведнъж, последва гръмния котлон – подпишете ни чек за 16 милиарда моментално. Но понеже всички вече са затоплени, замъглени и презаситени медийно от образите на Новия Бойко, доктор Менгеле, министър Тодор Танев-Пълна нула, Божо Икономиката, реакцията се оказа трудна, а на съпротивата й трябваше време, преди да се събуди. И добре, че беше тази екзалтация на Борисов. Именно покрай нея можем да разберем, че ни разиграват медиен театър. И не спират да ни говорят лъжи.
Само загряването на водата е истинско.
Автор: Александър Симов Източник: Поглед.инфо
____________________________________________________________________________________________________________
“Запазена марка” на ХАШТАГ-BG е плурализмът в мненията, анализите и коментарите. Във време, когато в различните медийни групи има забранени теми, забранени личности и забранени организации. Във време, когато пристрастията и пропагандата представят събитията в черно-бяло, мисията на ХАШТАГ-BG е да представя обществената действителност такава, каквато всъщност е – многоцветна, плуралистична и противоречива. Изразените мнения в рубриката “Полемики” ангажират само техните автори. ХАШТАГ-BG е медия, която дава трибуна за многообразието.
