Цитати: Сътворението, Гор Видал
Възприел съм
тактиката никога да не давам вид, че съм огорчен, когато ме обиждат варвари. За
щастие най-обидните им думи са ми спестени. Тях те пазят един за друг.
Лошите закони са
капан за собствените си създатели.
Слизането в Хадес
е едно и също, независимо кога и откъде започва.
– Не е
ли по-добре човек изобщо да не се е раждал?
– Разбира
се, че не. Дори само възможността да изучаваш небето е достатъчна причина да си
жив.
– За
съжаление не виждам небето.
– Тогава
слушай музика.
Всъщност, учудвам
се, че не си се сетил какъв е произходът на Лъжата, която – нека ти подскажа –
обуславя Истината.
Способна е да
очарова всекиго. Въпреки, че самата тя би приписала това си качество на
магьосничеството, мисля, че просто е по-интелигентна от повечето хора – а това
е най-голямата магия.
– Аз
съм тракийка – каза твърдо Лаида.
– Тогава
знаеш точно какво искам да кажа – Хистей почти се усмихна.
– Знам,
че от всички земи моята родина е най-близко както до небето, така и до ада.
Така пеел Орфей, когато слизал в подземното царство.
Мъдрите хора,
където и да попаднат, съумяват да почерпят някаква полза.
Не съществувало
нищо, което той да не може да победи освен самото нищо – смъртта.
Хората умират,
защото не могат да свържат началото с края.
Неведнъж през
целия си дълъг живот с учудване съм откривал в другите религии елементи, които
дотогава са били за мен неповторими откровения на Премъдрия господ, отправени
към Зороастър. Но сега разбирам, че Премъдрият господ може да говори на всички
езици в света и че на всички езици в света думите му рядко биват разбрани или
следвани. Но те си остават едни и същи. Затова са истина.
Поради това мъдро
решения доживях до старини. И понеже дългият живот е зла участ, сега разбирам,
че е трябвало да пия повече хлебонско вино.
Физическото
разнообразие на човешкият род е точно толкова удивително, колкото и
еднообразието на човешката природа.
Но Скилакс бе
ловък мореплавател. Нито един командван от него кораб не бе потънал. Поне той
така твърдеше. Но тъкмо това ме изпълваше с безпокойство. На онези, които не са
преживели дребни злополуки, съдбата обикновено готви нещо по-голямо.
…защото именно
езикът на един народ ни казва най-много за това какви богове почитат хората,
какви са самите те и какви биха искали да бъдат.
В този стар свят
освен нас няма нищо ново.
Има значение само
това което е и как това, което е, накрая надхвърля себе си, щом човек престане
да желае нещата, които правят живота нещастен и нечестив.
Истината не може
да бъде истинска без Лъжата, а Лъжата не може да бъде сразена без Истината. Ето
защо човешкият живот е арена на техният сблъсък.
Хората от запад
могат да пътуват на изток, но никога не трябва да се насърчават хората от изток
да тръгват на запад!
Във всяка
религия, независимо колко неразвита е тя, често има борба между олицетворението
на доброто и злото. Но младите религии са далеч от абсолютната истина. Те не
могат да възприемат края на човешката личност. Винаги настояват, че има някаква
глинена пещера или дом на предците, където индивидът може да продължи да
съществува завинаги. Това са, бих казал, детински представи. Не е ли ясно, че
което не е започнало, не може да свърши? Не е ли ясно, че което се изкачва,
трябва да слезе? Не е ли ясно, че няма друг изход? Освен да завършиш цикъла,
както съм направил аз, и да се слееш с цялата вселена.
Няма да се учудя,
ако слоновете наистина се окажат по-интелигентни от човека. В края на краищата
главите им са по-големи от нашите, а много възможно е това, че не говорят, да е
признак на превъзходство.
