Снимка:
Thinkstock
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест срещу лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията.
Две години по-късно, в същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
Най-известният протест на жени е през 1908 г., когато организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал.
С годините политическата окраска на празника постепенно отпада и денят се празнува в много страни като ден на жената и майката.
Макар и след 100 години, равноправието на жените с мъжете все още е повече мит, отколкото реалност и в много от развитите страни все още жените получават по-ниска заплата от мъжете за същата работа
Така че, наред с празничните букети и излизане с приятелки, да помислим и затова, че равноправието не трябва да е само на думи и че трява да изискваме равно третиране с мъжете.
Това включва и нулва толерантност към сексистки подмятания като „остави я, сигурно е в цикъл“ и „миенето на чинии е женска работа“ и интерпретирането на едно и също поведение по различен начин, когато е дело на мъж или жена.
Например, ако един мъж работи до късно, е амбициозен, но ако една жена остава до късно в офиса, е „кариеристка“ и „лоша майка“.
Ако един мъж се държи строго с останалите, има авторитет. Ако една жена е строга, веднага се определя като „кучка“.
Примерите могат да продължат до безкрайност и ще се върнем на тях когато празникът отмине.
Защото уважението към жените не трябва да е само в един ден от годината.
Още по темата:
Празник на майката или на трудовата жена?
