Гладът е все по-близо

9
Добави коментар
davis
davis

 
1
2
3
4
5

(8 гласа, оценка 4.38 от 5)

Увеличението на цените на минералните торове може да доведе до хранителна криза.

До този извод за бедствените последици засягащи слаборазвитите страни от поскъпването на торовете достигнаха експерти от ООН, които се занимават с проблемите на световното земеделие. В доклада, експертите предупреждават, че ако не се намери решение на проблема, по-голямата част от населението на света е заплашено от масов глад, с който международната общност просто няма да може да се справи. Увеличението на цените на торовете е причина за размириците в няколко страни в Азия и Африка и ако ситуацията с цените в този сегмент на селскостопанския пазар не се промени, протестите могат да излязат от контрол.

Рязкото покачване на цените на минерални торове, от 2 до 5 пъти в зависимост от техния вид, постави под съмнение оцеляването на земеделските производители в развиващите се страни. Според авторите на доклада, по-дребните земеделски производители, от държавите в Азия и Африка, не са получили никаква изгода от ръста на цените на хранителните продукти, понеже покупателната способност на техните съграждани остава ниска. Въпреки това, увеличаването на разходите за торове, без които фермерите не могат да се справят и които в техните страни не се произвеждат, ги поставя на границата на разорението. Парите, постъпили от продажба на земеделските култури не са достатъчни да посеят следващата реколта. По този начин се формира заплаха за продоволствената сигурност на тези държави. Те нямат достатъчни възможности сами да произвеждат храни, а също и пари в техните бюджети за закупуване на рязко поскъпващите храни. Предишните прогнози на експертите на ООН по прехраната и земеделието, че повишаването на цените на селскостопанските продукти, ще доведе към подобряването на финансовото състояние на тези държави, не се оправдаха. От това се възползват само борсовите спекуланти и големите корпорации.

Ако ситуацията не се промени, в държавите от групата на „хранителния риск“ е възможен масов глад и бунт на населението. В момента в неблагоприятно положение в това отношение са 22 страни, включително Таджикистан, Хаити, Нигерия и редица азиатски и африкански страни. Някои райони на света, вече са белязани от размирици. Причината е бързото нарастване на разходите за минерални торове. Инциденти са възникнали в последните месеци в Кения, Непал, Египет, Пакистан, Индия и Тайван. Експертите свързват цената на торовете с увеличението на цената на нефта.

Нефтът е основна суровина за по-голямата част от произвежданите минерални торовете. Ако цената на петрола нараства, съответно расте и цената на газта, разходите за производство на агрохимическите комплекси се увеличават. Цената на азотните и фосфатни торове, пряко зависи от цената на газта. Агрохимическите комплекси са принудени, когато се покачват цените на енергията и основната суровина за производство на торове,  да следват тази тенденция, като повишават цената на своите продукти. Допълнително влияние оказва и увеличаването консумацията на храни в страни като Индия и Китай. За да отговорят на нарастващото им търсенето, големите агрохолдинги увеличават производството на храни, използвайки повече торове. Рязко увеличаване на производството им в краткосрочен план, е невъзможно. За да се създаде пълен цикъл за производство на калиев тор са необходими от 5 до 7 години.

Единственият начин да се предотврати масовия глада в най-бедните страни е да се открие специална хуманитарна програма в рамките на ООН, която да поеме разпределението на безвъзмездни помощи или да предостави директно минерални торове за фермерите от най-бедните страни в света. Все пак, вероятността, че това ще стане е доста ниска. Западните страни, изправени пред финансова криза, вече значително съкратиха хуманитарнате си  програми и е малко вероятно да се споразумеят за допълнителни разходи в тази област. В тази ситуация, инициативата може да поемат други икономически и политически съюзи – като например Съюза на Южна Америка АЛБА или други обединяващи населението от страни извън „златния милиард“.