Легенди и предания: Легенда за Тодорини кукли

Легенди и предания: Легенда за Тодорини кукли

Преди много векове в село Спанчевци живяла много хубава мома - Тодора. Един ден в късна есен, тя свикала голяма седянка в бащиния си двор. Наклали буен огън, около който се наредили селските моми и ергени. Момите пеели песни, докато плели и прели, а момците им чупели орехи и пригласяли на моминските песни с кавали и дудуци. От време на време някоя дяволита девойка припявала дружките си за един или друг момък и припевките били изпращани с весели подвиквания. Неусетно в песни, работа и закачки превалила нощта, а младите хора не се сещали за сън. Когато щърбата месечина приклекнала над планинските чуки и момите запели песента "Изгреяла ясна месечинка", ергените се събрали на купчинка и зашушукали помежду си, а после рекли на момите: - Която мома изпреде най-рано куклата (къделята) си, на нея ще се падне най-хубавият момък! - Не най-хубавият, а най-юначният - възразила Тодора. - Нам трябват юначни мъже! - Ние ще признаем за най-юначен оня момък - откликнали вкупом девойките,...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност