Епифилум (Epiphyllum)

96
Добави коментар
bimbargo
bimbargo

Епифилумите (Epiphyllum, Cactaceae) са епифити и произхождат от дъждовните гори на Централна и Южна Америка. Другите им имена са Филокактус и Филоцереус. В тропическите гори те живеят в клоните на дърветата като се закрепват за клоните със силните си основни корени, докато с влакнестите си нишковидни корени търсят хранителни вещества и влага в топла и много влажна околна среда. Съжителстват с бромелии, орхидеи, мъхове и папрати.
Повечето от природните видове цъфтят нощем и се опрашват предимно от прилепи и едри нощни пеперуди. Имат големи цветове с много приятна миризма.
През годините бяха създадени множество хибриди на епифилумите чрез интергенетична хибридизация с кактусите от рода Хелиоцереус и др. Тези кактуси са предали на хибридите си някои характеристики на дневно-цъфтящи кактуси, както и удължена трайност на цвета, до няколко дни.
Размерът на цветовете варира от 7 до 30 см в диаметър. Застъпени са всички цветове освен черно и синьо.

Основни насоки за отглеждане:

Епифилумите изискават разсеяна слънчева светлина, проветриво място, висока влажност, хубав дренаж и защита от измръзване. Пожълтяването или слънчевите изгаряния са знак, че растението получава прекалено много слънце, слабият и издължен растеж означава, че слънцето е недостатъчно.
Епифилумите са издръжливи растения и въпреки че предпочитат температурен диапазон от 7 до 21 градуса, могат да понесат и горещини, ако им осигурите сенчесто и влажно проветриво място. За кратко време те понасят и отрицателни температури. Ако растението зимува вкъщи, постарайте се да му осигурите място с температура около 10 градуса в помещение, където няма да получава изкуствено осветление след залез слънце. През по-топлите дни епифилумите могат да се овлажняват чрез опръскване.
Хладни и дълги зимни нощи са необходими за образуване на пъпки. Това може да бъде стимулирано също така с използването на течен тор с високо съдържание на калий рано през пролетта. Обикновено цветните пъпки се появяват на клонките, които са поне на 2 години.

Размножаване:

Размножават се с резници, които могат да бъдат взети от растението по всяко време на годината, но ще се вкоренят по-бързо и ще имат по-силен растеж ако са взети в периода м/у пролетта и късното лято. Идеалният резник е около 10 – 20 см дълъг, оставя се за една-две седмици на сянка, за да се образува калус. След това резниците се засаждат във влажна почвена смес. Подходяща почва за засаждане на резници е смес на едър пясък и мъх сфагнум или торф. Корените обикновено се образуват след 6 – 8 седмици. Растенията отгледани от резници цъфтят след третата година от живота си.

Поливане:

Епифилумите имат два сезона за растеж – пролет и есен. В този период те искат повече вода. Поливайте сутрин, за да може влагата да се изпари и така да се повиши нивото на влажността през деня. Поливайте когато почвата е изсъхнала на един инч навътре (2,5 см), не засушавайте напълно, но и не преполивайте, това води до загниването на корените. Препоръчителната влажност на въздуха е 50%.

Торене:

Подхранвайте епифилума, използвайки балансиран тор с не повече от 10% азот веднъж месечно от началото на април до края на септември. Плюс по един път през февруари и ноември, за да стимулирате цъфтежа.

Подрязване:

Може да се прави по всяко време, но по-удачно е през зимата или късното лято.

Вредители:

Основните вредители на епифилума са щитоносни въшки и акари. Също така проблеми могат да създават листни въшки, охлюви, мравки и др.