Според доктор Пашкулев, констипацията е доста разпространен здравен проблем у нас. Всеки четвърти българин страда от запек и съпътстващите го проблеми – “газове, хемороиди, затлъстяване, разширени вени и т.н.”.
Днес съм избрал за тема на поредната ми пиперлива шътокуа констипацията – но не в нейното медицинско значение, а в един по-широк и метафоричен смисъл.
Разбира се, заглавието е намек за прословутата“Теория на конспирацията”.
Хората вярват в какво ли не – и това е тяхно право, разбира се.
Привържениците на теорията за конспирацията – по моето скромно мнение – страдат от нещо като “мозъчен запек”. И неговия ефект също е доста неприятен за мисленето им. Меко казано…
Също както запекът на дебелото черво задържа всички отрови в тялото и и може да доведе до куп неприятни усещания и дори до отравяне на целия организъм, така и “мозъчния запек” трови тяхното мислене и целия им живот.
Защото, да вярваш, че някой някъде крои планове как човечеството да живее гадно, мизерно и нещастно… в крайна сметка е доста жалко извинение за това да не си размърдаш задника. За да не живееш чак толкова гадно, мизерно и нещастно…
Да вярваш, че някъде съществува таен кръг от хора, които управляват света е удобно извинение, за да не излезеш никога от кръга на комфорта и да вземеш собствения си живот в собствените си ръце.
За съжаление, “мозъчния запек” е много, ужасно много разпространено заболяване по нашите географски ширини. И за това си има исторически, географски и гео-политически причини.
Но няма причина да бъдем като всички останали. И да им пригласяме в позната песен “Що да се напрягам като всички са маскари и всеки гледа само как да те прецака?!”.
Истината е, че ние сами избираме в какво да вярваме. И в какво – не.
И този избор определя до голяма степен какъв ще бъде живота ни. Дали ще живеем като пионки, от които нищо никога не зависи и чиито съдбини винаги се определят от някой друг. Или ще бъдем капитани на собствения си живот и ще отплаваме смело в открито море с гордо опънати платна.
В очите на “масовиците”, които са нелечимо болни от традиционните български песимизъм и черногледство, моите вярвания, разбира се, винаги ще са смешни и нереални. “Американски” глупости, въздух под налягане и прочее умни епитети…
Защото така им изнася. Или защото те просто не могат да проумеят (все пак, “запеченият” мозък не мисли много свежо), че наистина човек може да вярва и в други неща. И да вижда и живее в друга реалност, в друг – по-светъл и по-достоен – свят.
За тях, моето престъпление е, че отказвам да се потопя до уши в тяхното блато. Да си призная, дълги години съм живял в същото блато – но отказах да се заблуждавам повече, че отровната му смрад е приятна за вдишване. И моят мозък страдаше от същия “запек”, а отпушването му беше бавен и труден процес, който още не е напълно завършен…
Но няма как да се завърна отново в блатото. И да повярвам пак в същите “истини”, които отново да ме направят роб. На собственото си невежество…
Знам, че ще чувам крякането им постоянно около себе си. Знам, че за тях няма по-голмо удоволствие от това да те дърпат назад към смрадливия си гьол, а ако не успеят да те натикат обратно в тинята – поне да те замерят с кал. И нечистотии..
Но съм направил своя избор. И съм готов да платя цената.
Знам и друго – не съм сам.
И продължавам наивно да вярвам, че все повече българи ще си прочистят мисленето от шлаката на застоялите идеи и отровни вярвания.
И един ден България няма да е в блатото…
Tags: блато, България, вяра, запек, избор, констипация, мислене, теория на конспирацията
