Бански старец след епохата на феодализма.
Ако сте гледали „На всеки километър“, серията, в която западняците инквизираха Митко Бомбата с музиката на „Пинк Флойд“, ще разберете как се почувствах като влязох в кабинета на академика.
– Здравейте! – извиках, за да надделея гърмящата чалга. – Вие сте най-главният академик тук, нали?
– Аз не съм академик – извика той.
– Не сте академик?! Как може да не сте академик?! Не ви ли е срам?!
– Аз съм мениджър – стори ми се, че каза той.
– Моля? – изкрещях. – Ех, тази чалга! Силно свири!
– Така е, силно – изкрещя той. – Чакайте да затворя прозореца…
Затвори го и стана по-тихо. Обърна се пак към мен:
– Аз съм мениджър.
– На БАН? Защо пък БАН има мениджър?! – зачудих се – А-а, сетих се! Гениално! Модерно! Упреците бяха, че БАН не развива печеливши дейности и ето, назначен е мениджър, който да менажира печеливши дейности!
– Да, така е, наеха ме да въртя работата.
– Добре ли я въртите? Колко печели БАН?
– Сори, но това е тайна – поглези се той.
– Каква тайна, пред поп и пред масмедия всичко се казва! – срязах го. – Колко печели Институтът по кибернетика при БАН?
– Кибер… нетика?! Няма такъв институт!
– Как няма?! Основен институт на БАН! – заканих му се с пръст. – Заблуждавате масмедия! Сега ще кажете, че няма и Институт по литература!
– Няма.
– Институт по ядрена енергетика?
– Няма.
– За Институт по математика при БАН да питам ли?
– По-добре недейте.
Опитах се да обобщя:
– Добре де, явно се е наложило оптимизиране, без оптимизиране не може, признавам. Обаче какви институти са останали в БАН?!
– Това мога да ви кажа – отдъхна си той. – Водещ институт в БАН е Институтът по шкембе-чорбата.
– Какъв?! В коя академия на науките има Институт по шкембе-чорбата?!
– В нашата. И моля малко по-сериозно, защото шкембе-чорбата е водещ обект на изследвания в БАН.
– Как може да се занимавате с шкембе-чорба?!
– Други хора питат как можем да се занимаваме с елементарни частици! – размаха пръст той. – И тези хора са по-многобройни! Хайде сега да попитаме хората кое е по-важно – елементарните частици или шкембе-чорбата, да видим кой ще събере повече гласове!
Риторичният въпрос сам дойде:
– В какво сте превърнали БАН?!
– В много спретната и полезна академия на науките. Ако не вярвате, посетете Института по кисело зеле и сурова туршия.
– Това е чалга!
– Не, това е кисело зеле и сурова туршия. С чалгата се занимават учените в Института по проблемите на чалгата.
– Боже, що за проблеми може да има чалгата?!
Той снизходително ме изгледа:
– Чалгата има големи проблеми, които българската наука скоро ще преодолее. Голям проблем например са силиконовите бюстове на изпълнителките, много се друсат по време на изпълнение и вадят от равновесие съответната изпълнителка, което е пагубно за гюбеците.
– Затова ли сте надули тази чалга?! Мислех, че долита от съседната механа!
– Не, долита от Института по проблемите на чалгата. Колегите учени провеждат контролиран експеримент по танцуване върху маса с чаша на челото.
– Върху опитни мишки ли провеждате експеримента?
– Не, върху опитни купонджии от чалга дискотека „Тюйлери“. Мишки не биха издържали дълго на тези ритми.
– Аз също не издържам! Сбогом, БАН!
Той се поусмихна:
– Защо така драматично? Не изгаряйте мостове, може да ви потрябват!
– Никога!
– Не се заричайте, ако някога загубите работата си във вестника, заповядайте в Института по кюфтета, с длани като вашите ще сте незаменим при плескането на опитните образци нови видове кюфтета, които учените разработват ден и нощ…
– Не, повече няма да ви слушам!
И си тръгнах.