Така си е, освен любима фраза на чичо Чарли, това през последните десет дни е и моята реплика. Просто не мога да повярвам какво се случи! Всичко стана толкова мигновено, колкото не съм си и представяла дори, че е възможно извън екрана на сапунките! Редовно четящите ме сигурно си спомнят колко лесно се влюбвам, но този път като че ли всичко е различно – това е нещо като сбор от всички мои любови, като е извлечено най-доброто от тях. Никога, никога не съм се влюбвала толкова скоростно, буквално за 12 часа! И никога не съм била така сигурна в чувствата си. А те… не помня да са били толкова силни когато и да било през последните почти 20 години.
Разумът ми крещи – остави го, това не е истина, той чудесно знае как да те манипулира, гледай си своя живот и ако другаде ти се случи нещо хубаво – добре дошло, а ако не – и преди си беше достатъчно добре. Само че гръмовните удари на сърцето ми заглушават всичко друго. Светът се случва някъде другаде, далеч, далеч и съвсем приглушено, едва забележимо. Разумът е на заточение, а аз съм отново на 17. Дори съм като две на 17.
Съвсем небрежно и естествено се прокрадват някакви планове и блянове, колкото фантастични, толкова и реални. Изкушавам се да им се поддам, само последните остатъци от здрава мисъл ме задържат. А те звучат толкова чисти и блестящи, невинно примамващи! Не, това не може да е истина. Ние сме големи хора, очукани от живота, не е възможно да се държим като наивни ученици, със замаяни от хормоните глави. Знаем две и двеста, реалисти сме. Същевременно толкова раними и податливи един на друг.
Просто не мога да повярвам! Аз съм безумно, болезнено щастливо и ужасно споделено влюбена! А моментът, както можеше да се очаква, никак не е подходящ. Опитвам да не мисля, но е трудно. Котвата виси на шията ми и ме дърпа към земята. Егоизмът в този случай ме убива, разкъсва ме и ме изгаря. Не искам да нараня никого, не искам да крия, не искам да лъжа. Искам просто това чувство никога да не свършва. Боли, мамка му, боли ме от щастие. Опиянена съм и безумна.
Преди години един почти непознат ми каза, че е толкова лесно човек да се влюби в мен! Поласка ме, но знаех, че е прав. Само че, тънката подробност е, че и аз се влюбвам също толкова лесно в хората, които ме обичат. Понякога ми се иска да има по една от мен за всеки, който ме обича, за да няма никой наранен. Не знам какво да правя. Не искам да решавам, но не мога да спра да мисля.
Спаси ме, синя луна. Спаси ме от синята луна!
Ако ви е харесало – нацъкайте копчетата!
