Живот между блясъка и страданието

11
Добави коментар
vestitel
vestitel

Живот между блясъка и страданието Лайза Минели, но не като в кабаре
Легендарната й роля във филма „Кабаре“ я прави една от най-почитаните актриси в Холивуд. Става притежателка на престижната награда „Оскар“ и не по-малко популярните „Грами“, „Златен глобус“ – където се изявява в различно амбплоа. Снимките й влизат в най-скандалните светски хроники. Израсла в семейство на известни родители, холивудския режисьор Винсент Минели и знаменитата актриса и естрадна певица Джуди Гарланд, едва тригодишна Лайза започва да изпълнява роли заедно с майка си, танцува на сцената под акомпанимента на нейните песни, научава степ от самия Фред Астер.

Детството
на Лайза Минели преминава през сложни кулисии, както на снимачната площадка, така и в обкръжението на знаменитости от онова време. Твърде рано останава без подкрепата на баща си, след раздялата на знамениттите й родители и животът й бива съпроводен от тежките депресии на Джуди Гарланд. Безброй любовници и множество неудачни бракове шестват из живота, като се редуват  с тежки пристъпи на депресия, масирана употреба на медикаменти и алкохол. За 10 години от живота с майка си, Лайза сменя 20 училища и четирима бащи. Още по-страшни от безпаметните състояния на Джуди Гарланд, са опитите й за самоубийство, повтарящи се всеки път, когато преживява криза и започва да злоупотреба с наркотици. От онези кошмарни за младата Лайза времена тя получава патологичен страх от самотата и неувереност в себе си, както и навика да решава проблемите си с помощта на алкохола. Това е и причина Лайза рано да напусне Сорбоната и да постъпи в Нюйоркската школа за театрално изкуство.
Светът на шоу-бизнеса

Лайза Минели започва да навлиза в примамливия пълен с изкушения свят на шоу бизнеса, където се опитва да забрави всички досегашни нещастия. Пробва роли на екстравагантна девойка с огромни, печални „очи на клоун с разбито сърце“ – както я наричат критиците. Много бързо  прави главозамайваща кариера. Но Лайза панически се притеснява от самотата и се страхува да остане сама у дома дори за минутки. Не помагат привичните за бохемските среди средства – секс и алкохол. Ранимата душевност, наследена от майка й заедно със значимия талант, я прави лабилна. Лайза се пуска по течението, като към депресията и от алкохолната й зависимост, скоро се добавят и наркотиците. Зарекла се никога да не прибягва до наркотици, Лайза посяга към тях спонтанно, след като научава за трагичния край на майка й, злоупотребила с барбитурати. Актрисата се опитва да удави мъката и болката си с помощта на кокаинов допинг и много скоро се пристрастява . Отново се чувства освободена, може да работи, да живее, да диша. Връх в нейната кариера става блестящият филм на Боб Фос „Кабаре“. След премиерата Лайза усеща зашеметяващия успех на Холивуд и се чувства превъзходно.

Но не след дълго започват проблемите с паметта. Веднъж, излизайки на сцената след бурна нощ в един от най-модерните нощни клубове на Ню Йорк – „Студио 54“, Лайза млъкнала. Тя забравила репликата си. В тази злополучна нощ актрисата изпълнява любимата си песен от мюзикъла „Арт“. На следващия ден конфузията се повторила, този път по време на репетиция. Така многогодишният всекидневен коктейл от алкохол, кокаин и барбитурати, с който актрисата се поддържала, се отразил на знаменитата актриса.

Фотографиите на Лайза Минели от този период са страшни за гледане – отекло лице, торбички под очите, уморен поглед. Развръзката дошла през 1980 г, когато по време на снимки на филма „Ню Йорк, Ню Йорк“ Лайза изведнъж се подува силно, покачва висока температура. Пристигналият лекар трудно успява да овладее пристъпа, после констатира тежка форма на наркозависимост. От този момент в живота на една от най-ярките актриси на Холивуд започва черен период, която продължава и до днес. Не помагат нито леченията в известни клиники, нито новият четвърти пореден брак с продуцента Дейвид Гест. Продължава стремителното падане на довчерашната любимка на фабриката за звезди. Тъжна, но много показателна история, присъща на повечето холивудски съдби.

Създадена на 28.11.2012 г.