Какви са причините за коликите при бебетата?
Коликите при бебето се определят като пароксизмален свръхплач при иначе добре развиващо се, здраво кърмаче. Установено е, че приблизително около 1/3 от кърмачетата страдат от колики. С възрастта те намаляват, като след три месечна възраст само много малък процент от кърмачетата имат колики. Коликите при бебетата са до голяма степен диагноза на изключване. Причините за коликите не са достатъчно изяснени и се счита, че те може да се дължат на множество фактори.
Една от възможните причини за възникване на коликите се приема, че е прекомерното натрупване на газове в червата на бебетата с колики, което се подкрепя от характерните при тях симптоми-подуване на корема, хълцане и флатуленция (изпускане на газове). Газовете в червата се дължат на погълнатия въздух или на образуването им в лумена на червата, което е нормално за всеки храносмилателен процес. Основният източник на газове е дебелото черво, тъй като в него се извършва т.нар. вторична ферментация, за чието осъществяване бактериите в дебелото черво използват множество субстрати.
При кърмачетата до 3-4 месечна възраст в най-голям процент за образуване на газове в червата има значение непълноценното усвояване на лактозата (млечната захар) от млякото. В първите месеци бебетата се хранят само с мляко- кърма или адаптирани млека. Организмът на новороденото е подготвен да усвоява въглехидратът- лактоза. Кърмата съдържа моно-, ди-, олигозахариди, гликопротеини, както и гликофосфолипиди. Адаптираните млека са максимално доближени по състав до майчината кърма. Основният въглехидрат, както в кърмата, така и в изкуствените млека за кърмачета е лактозата. Лактозата е сложна захар, която е необходима, за да дава енергия на бебето особено през първите месеци от живота му. В тънките черва на всички хора се произвежда чревен сок, който съдържа ензими отговорни за разграждането на въглехидратите, белтъците и липидите. Лактозата се разгражда под действието на образуващия се в тънките черва ензим- лактаза до монозахаридите- глюкоза и галактоза.
В първите месеци след раждането бебето получава по-големи количества лактоза, а от друга страна неговата храносмилателна система е функционално незряла. С помощта на дихателния водороден тест в проучванията си Бар (1984 г.), Милър (1990 г.), Мълин и Бар (1991 г.) и Левин (1996 г.) доказват, че повишеното отделяне на газ при здрави кърмачета се дължи на непълноценното смилане на лактоза в червата. Вторичната ферментация на неусвоените въглехидрати в храносмилателната система води до производство на газове като въглероден диоксид и водород. Това забавено функционално съзряване на ензима- лактаза в червата на бебетата се нарича още физиологична лактазна недостатъчност. Тя е характерна за малките бебета до 3 месечна възраст. Това е напълно нормален етап от растежа и развитието на всяко новородено и затова се нарича още временна непоносимост към лактозата. Най-голям процент от метаболизирането на хранителните вещества в храносмилателния тракт се осъществява в тънкото черво. Тъй като няма достатъчно количество лактаза, която да разгради лактозата, част от нея остава неразградена и попада в лумена на дебелото черво. Там се извършва вторична ферментация на неусвоената лактоза, което води до натрупване на по-голямо количество газове.
Физиологична лактазна недостатъчност
Физиологичната (функционална) лактазна недостатъчност в първите няколко месеца от развитието на детето е причина за наличието на лактозна ферментация в дебелото черво под действието на бактериалната микрофлора. В резултат на вторичната ферментация, която настъпва се образуват млечна киселина, късоверижни мастни кисели и се отделят H2, CO2, H2O. Бебетата от раждането са устроени така, че да могат да приемат основно майчиното мляко или млеката за кърмачета, които са максимално доближени до състава на кърмата. В кърмата и изкуствените млека от въглехидратите се съдържа основно- лактозата. Храносмилателната система на бебето е все още незряла и в неговите тънки черва не се произвежда достатъчно ензима лактаза. Това състояние е преходно и се нарича физиологична лактазна недостатъчност. Натрупването на неусвоена лактоза от храненето на кърмачето с мляко през деня води до постепенно натрупване и на абнормно количество газове предимно в края на деня. Те трудно се абсорбират или отделят, и това предизвиква раздуване на червата и поява на болка, която е най-изразена в следобедните часове или привечер (това време съвпада и с най-продължителните периоди на плач при бебето). Физиологичната лактазна недостатъчност- липсата на достатъчно лактаза в червата на кърмачетата в първите месеци е причина за техния пристъпен плач, коремна болка и дискомфорт. В подкрепа на тази теория е и факта, че с функционалното узряване на лактазата и произтичащото от това увеличаване на абсорбираното количество лактоза, коликите постепенно намалят и отшумяват към три месечна възраст.
Други причини водещи до колики при бебето
Причините за появата на коликите може да бъдат комплексни. Множество фактори може да причинят или засилят симптомите на колики при бебето:
– алергия към белтъка на кравето мляко
– незрялост на храносмилателната и нервната система на бебето
– остър или хроничен ентероколит
– вроден или придобит лактазен дефицит
– гастроезофагеален рефлукс
– поглъщане на въздух при хранене и плач
– липсата на лактобацилус ацидофилус в храносмилателния тракт на новороденото
– прием на някои трудносмилаеми, пикантни или алергизиращи храни от кърмещата жена- мляко, броколи, зеле, лук, боб, леща, чесън, пикантни храни, ядки, яйца, цитрусови плодове, риба, миди, шоколад, кафе, алкохол
– емоционалното състояние на майката- депресия или нервност на майката
– пушенето на цигари от страна на майката по време на бременността и след раждането, както и тютюнопушенето на бащата са рискови фактори за „нервното“ поведение на бебето- прекомерен плач и неспокойствие на бебето. Освен това, проучванията показват, че бебетата излагани на цигарен дим имат повишени плазмени и чревни нива на мотилин, а по-високите нива на мотилин и грелин в червата се считат за рисков фактор за наличие на колики при бебето.
– прекалено бързото хранене на кърмачето или неговото прехранване
– свръхстимулация на кърмачето от заобикалящата го среда- звук, светлина и т.н.
Друга причина, която се изтъква за появата на колики при бебетата е несъвършенството на микрофлората в дебелото черво и по-точно липсата на Лактобацилус ацидофилус. Освен недоразвитието на храносмилателната система на бебетата в първите месеци, значение за появата на колики при кърмачетата има и недоразвитието на нервната им система. Лакомото приемане на храна и поглъщането на въздух също засилват симптомите при коликите. Значение има и неправилната техника на кърмене и позиция при хранене, хранителните навици на кърмачките. Коликите може да се дължат и на алергия към белтъка на кравето мляко, непоносимост към дизахариди, промяна в чревната флора, гастроентерит и други.
Източник: framar.bg
Снимка: sxc.hu
