Пакси или Паксос е „бебето” на Йонийските острови, представляващо струпване на малки острови и скални образования, разположени на 7 километра южно от Корфу, на разстояние 8 мили от бреговете на Епир и на 12 мили от град Парга.
В гръцкия език това е форма за множествено число и се отнася за комплекс от острови, сред които най-големи са Паксос и Антипаксос (по-малкият, известен със своето вино, както и с два от най-хубавите пясъчни плажове в Йонийско море). Паксос и Антипаксос имат форма наподобяваща гущер, дълъг и тесен.
Пакси е остров на безкрайни маслинови горички, а Антипаксос е едно голямо лозе. Източната брегова линия на острова е полегата, докато западните брегове са смели и отсечени със забележителни природни образувания, пещери, арки, куполовидни форми, отвесни скали и др.
Жителите на тази групичка острови са топли и много гостоприемни хора, съхранили в себе си любовта към традициите. Климата е изключително благоприятен – плавна смяна на сезоните, дълги, горещи слънчеви дни, топли ветрове. Главният град на Паксос, както и седалище на общината е Гайос.
В гръцката митология Посейдон създава острова, като пронизва остров Корфу със своя тризъбец, за да може той и възлюбената му Амфитрита да разполагат с мирно и спокойно местенце. Въпреки, че острова се смята за населен още от праисторически времена, финикийците се възприемат традиционно за първите заселници на Паксос.
Как е възникнало името на тази част от гръцката територия също е под въпрос, но най-често предположенията се свеждат до това, че името му произлиза от Пакс, което означава трапецовиден на техния език.
Римляните управлявали острова от II в. пр. н. е., а по време на Византийския период и Средновековието той е постоянно атакуван от пирати.
След като това късче прекрасна земя е попадало в ръцете на най-различни владетели и кръстоносци, то е завладяно от венецианците в края на XIV век.
По време на Наполеоновите войни Йонийските острови попадат под властта на французите и Руско-турския съюз. На 13 февруари 1814 г., Паксос е предаден на Кралския военноморски флот и 160 войници от втора гръцка пехота Светлина от Кефалония, и 35-ия полк на Кралския Корсикански Рейнджърс. Най-накрая британците се установяват на острова през 1815 г. През 1864 г., заедно с останалата част от Йонийските острови, Паксос е отстъпен на гръцката държава.
Островът е дълъг около 8 мили и клони към Запада. На западното крайбрежие доминират стръмни, варовикови скали, които са силно разрушени на морското равнище. На пристанището се намират, така наречените „сини пещери”, отделили се от Гайос. По-голямата част от забележителния пейзаж е покрита с маслинови горички. Те се простират от Лака, пристанищната общност от северната част, през Магазия до Гайос.
В средата на 60-те години производството на зехтин, сапун и риболов са изместени от туризма, като основен отрасъл. Това води до процъфтяване на строителството, което от своя страна значително променя крайбрежието около Гайос. Ежедневно има фериботи до Керкира (Корфу) и до континенталната част в Парга. Организират се и екскурзии до Албания (курорта на Саранда и величествено гръко-римско селище на Бутринт).
Паксос е част от европейска мрежа, наречена Културно село на Европа. Той е домакин на ежегодния фестивал на класическата музика (основан от Джон Гоу, а сега организиран от Гуилдхалл). Фестивалът привлича някои от най-добрите, млади изпълнители от цяла Европа.
Островът се обслужва от подводници и фериботи от континенталната част на Гърция, пристанище Игуменица, подводници от Корфу и от Бари, и Бриндизи.
Периметъра на Паксос и Антипаксос е като дантелено произведение на изкуството, което ще очарова всеки посетител предприел обиколка на острова с лодка.
Невероятно красивите плажове се характеризират с малки размер и камениста повърхност, преливаща в чисти полупрозрачни води. Най-впечатляващи са тези на Гианна, Соуланенас, Балоу, Агиа Марина Могониси, Камини, Каки Лагада, Алати, Кипиади, Мармария, Леврехио, Глуфада, Монодендри, Аркодаки, Оркос, Канони, Харами (пясъчен плаж), Ахаи, Авлаки Галацио и Антипаксос. Чистата тюркоазена вода и пясъчна ивица на Врика и Воутоуми приканват гостите на острова със своето идилично и спокойно излъчване.
Част от обиколката на всеки, решил да опознае острова трябва да бъдат и Магическите пещери на Могониси, Трипитос с естествения си каменен мост, впечатляващата скала на Еримитис и пещерата на Ипапантис, забележителности, които Природата е издълбала с течение на времето за да им се възхищаваме и да се прекланяме пред нейния гений и величие. Други интересни забележителности, с които туристите могат да уплътнят времето си между слънчевите часове на плажа и нощните забавления са Крепостта на Агиос Николаос, Манастирa на Панагия, църквата на Палео-Кристиан, Мелницата на Лесианити.
