Психика и витамини
Инозитол – една важна съставка
Инозитола е водноразтворим витамин, член на групата В и липотроидно средство. Измерва се в милиграми (мг). Комбинира се с холин, за да образува лецитин. Метаболизира мазнините и холестерола. Точната дневна дажба не е установена, но един възрастен индивид поема средно около 1 г дневно. Играе роля (както и холина) за съхранение на мозъчните клетки.
Полезни ефекти: Допринася за снижаването на холестерола. Поддържа косата здрава и предпазва от косопад. Помага за предотвратяване на екзема, както и за преразпределение на мазнините в тялото. Има успокояващо действие.
Болести при недостиг: Екзема.
Естествени източници: Черен дроб, бирена мая, зрял фасул, говежди мозък и сърце, пъпеш, грейпфрут, стафиди, пшеничен зародиш, фъстъци, зеле, нерафинирана меласа.
Токсичност: Няма данни за токсично действие.
Врагове: Вода, сулфамидни лекарства, естроген, обработка на храните, алкохол, кафе.
Съвети: Поемайте инозитол заедно с холин и останалите В витамини. Ако пиете големи количества кафе, вероятно ще се нуждаете от инозитол добавка. Подходящ начин да извлечете максимална полза от витамин F е поглъщането на достатъчно инозитол и холин.
Инозитолът намалява нивото на холестерола и триглицеридите (мазнините) в организма, отговаря за доброто функциониране на нервната система, има известен сънотворен ефект, както и спомага за подобряване качеството на съня, поддържа здравината на косата, като предпазва от косопад. Помага за предотвратяване на екзема, както и за преразпределение на мазнините в тялото.
Инозитолът принадлежи към семейството на витамините от група B, често рецензиран като витамин B8. По химична структура инозитолът принадлежи към групата на карбоцикличните полиоли. Съществува под девет изомерни форми, от които myo-inositol (cis-1,2,3,5-trans-4,6-Cyclohexanehexol) e най-често срещаната. Друг често срещан стереоизомер на инозитола е D-chiro-inositol (cis-1,2,4-trans-3,5,6-Cyclohexanehexol).
В най-големи количества в организма се открива в чербия дроб, органите на сърдечно-съдовата и нервната система. Участва като компонент в няколко важни съединения:
Лецитин – систавен от инозитол и холин, осигурява транспорта на мазнините между клетките и черния дроб. По този начин витаминът участва в метаболизма на мазнините и предотвратява натрупването на холестерол, така освен че намалява общото ниво на мазнини в организма, също предпазва сърцето и кръвоносните съдове от атеросклероза.
Инозитолфосфат, Фосфатидилинозитол, Фосфатидилинозитол фосфат – това са три важни компонента в клетъчните стени, известни под общото наименование фосфоинозитиди. Под тези форми инозитолът играе ролята на „вторичен пратеник“ в клетките. Това са ефекторни молекули, чиято биологична роля се обуславя от факта, че вещества с аминна, полипептидна и гликопротеинова структура не могат да преминават липидната бариера на клетъчната мембрана. Такива вещества са хормоните и медиатори като серотонин, ацетилхолин и норадреналин. Те въздействат на клетките посредством разположените по повърхността на мембраната рецептори, които от своя страна активират фосфатидилинозитол, отговарящ за последващо иницииране на серия от каскадни процеси, общо известни под термина сигнална трансдукция. Най-общият смисъл на гореописаното е, че инозитолът е част от система, активираща клетъчните процеси, в отговор на външни стимули, предавани от централната нервна и ендокринна система. Очевидно е, че инозитолът играе важна роля във функцията на невромедиаторите, предаващи информацията в мозъка (необходими за памет, познание, стабилно настроение, нервна и мускулна активност и т.н.).
Инозитол хексафосфат – известен като фитинова киселина, изключително важно депо за фосфор в житните растения. Като такова е добре познато с психотропния си ефект, подпомага мисловните процеси и доброто функциониране на нервната система.
Инозитол хексаниацин – това е форма, при която не се наблюдават страничните действия на ниацина, когато е необходимо той да се прилага във високи дози (1000мг и повече). При някои психични заболявания тези високи дози ниацин водят до увреждания на черния дроб, диабет, покачване на пикочната киселина.
Полезни ефекти на инозитола
Инозитол е известен със своя детоксикиращ ефект, като по този начин проявява протективни свойства върху черния дроб. Той е често използвано помощно вещество при изготвянето на много лекарствени средства, където осъществява както структурни, така и хепатопротективни функции.
Начин на прием на инозитол
Като водноразтворим витамин може да се приема във високи дози. Средностатистическият човек приема около 1 грам с храната дневно. Не съществуват данни за токсичност на витамина.
Източници на инозитол
Инозитол в по-големи количества се съдържа в черния дроб, бирената мая, зрелия фасул, говежди мозък и сърце, пъпеш, грейпфрут, стафиди, пшеничен зародиш, нерафинирана меласа, фъстъци, зеле.
Какво се случва при липса на инозитол?
При наличие на недостатъчни количества в организма се наблюдават следните състояния:
Най-общо се смята, че при гореспоменатите състояния 5-hydroxytryptamine (serotonin), който е основен медиатор в централната нервна система, не осъществява нормалната си функция, поради липса на достатъчни количества фосфатидилинозитол като „вторичен пратеник“ в клетъчната мембрана. Eдна от причините при драстични диети да се развива състояние на депресия е именно това, че хората не могат да си набавят нужната доза инозитол. Има съобщения за използването му при лечение на депресивни състояния в дози от 12-18 g. на ден, разделени на няколко приема. С липсата на инозитол могат да бъдат обяснени заболявания на черния дроб, на сърдечно-съдовата система, загуба на косата, екзема, констипация.
Нежелани взаимодействия
Прекомерната употреба на кафе и алкохол пречат на усвояемостта на инозитол от клетките. Лекарствени средства, съдържащи естрогени и сулфамидни групи също влияят неблагоприятно на количественото му съдържание в организма.
